Превод за Синя Планета, Снежана Григорова
Могaт ли фекалиите на Кашалотите да помагат на океаните да абсорбират СО2 от атмосферата?
Австралийски изследователи изчисляват че кашалотите в Южния Океан отделят около 50 тона желязо годишно. Това стимулира растежа на миниатюрни морски растения – фитопланктон – който абсорбира СО2 по време на фотосинтезата.
Снимка: Семейство кашалоти се сближават на повърхността на Бяло Море, Copyright Chris Johnson. |
Този процес довежда до абсорбирането на около 400,000 тона въглерод – два пъти повече отколкото китовете издишват.
Изследователите отбелязват в изданието на Society journal Proceedings B, че този процес също доставя повече храна за другите видове китове, общо около 12,000 на брой. Фитопланктона е основна част от хранителните запаси в тази част на света, и растежа на тези миниатюрни растения е ограничен от наличието на хранителни вещества, включително и желязо.
“Фекално привличане”
През последното десетилетие, много научни колективи екпериментираха с фертилизирането на океана с желязо. Не всички от тези експерименти се оказаха сполучливи. Най-големият, Немската експедиция Лохафекс, изпомпа 6 тона желeзен разтвор в Южния Океан през 2008, но не зарегистрира постоянно повишаване на поглъщането на въглерода. Тя беше поседната която изследва желязната фертилизация.
Макар че 400,000 тона въглерод е по-малко от една децет-хилядна от глобалнит, годишни емисии след изгарянето на изкопаеми горива, изследователите отбелязват, че тоталната цифра в глобален мащаб може би е много по-значима.
Макар че е много трудно да се преброят, смята се, че в океаните има около няколко стотин хиляди кашалоти, и липсата на желязо ограничава растежа на фитопланктона в много райони на Южния Океан.
Така че би могло наистина изпражненията на кашалотите да фертилизират растенията в няколко части на света.
Решаващо за тази идея е факта, че кашалотите не дефекират там където се хранят, ако беше така, те просто биха абсорбирали и отделяли едно и също количество желязо.
Вместо това, те консумирата любимата си диета – калмари – в дълбоките части на океана, и дефекират в горните слоеве където фитопланктона расте, и има изобилие на слънчева светлина.
Освобождаването на желязото е също така изключително добро за кашалотите, твърдят изследователите – водени от Триш Лавери от Университета Флиндерс в Аделeйд, Aвстралия.
Миниатюрните морски животни – зоопланктон – се хранят с фитопланктона, те пък от своя страна се консумират от по-големите, които може би са храна пък за китовете.
Учените предлагат подобен механизъм който подкрепя т.н. ‘крил парадокс’ – факта че количествата крил в Антарктическите води очевидно намалял по време на годините когато баленовите китове които се хранят с крил бяха ловени с десетки хиляди на година.
Същата тема в други медии:
The Telegraph (UK)
ABC News (Australia)