23.05.2005 г.

Том Ейвъри покорява двата полюса

На 24 Март 2005, 27 годишеният британец Том Ейвъри достига северния полюс, само 2 години след покоряването на южният полюс и влиза в историята като най-младият да достигне двата полюса.

През март, британска експедиция потегли към Северния полюс с кучешки впряг за 36 дни, за да докаже оспорвания рекорд на американеца Робърт Пири от 1909 година.

Целта на експедицията, водена от Том Ейвъри е да потвърди възможността Пири да е прекосил 716 километра от Кейп Колумбия, северно от Канада, да Северния полюс за 37 дни. В нея взеха участие четерима мъже и две жени / двама британци, адин южноамериканец, един канадец и двама амариканци/.

Екипът е използвал подобна екипировка и е пътувал по същия начин, като експедицията на Пири, за да докаже, че неговото постижение е възможно. До сега някои изследователи подлагаха на съмнение твърдението на Робърт Пири, че е достигнал толкова бързо до целта, независимо, че постижението му е признато от Националното Географско дружество (
National Geographic Society). Първите думи на ръководителят на експедицията Том Ейвъри след прехода, продължил 36 дни, 22 часа и 11 минути, излъчени по BBС от Северния полюс са:

"Сега съм напълно убеден, че Пири е първият човек достигнал до Северния полюс през – 1909 година.”
На 30.12.2002 година Тон Ейвъри става най-младия британец достигнал южния полюс пеша, заедно със спътниците му Патрик Уудхед (Англия), Пол Лондрин (Канада) и Ендрю Гербер (ЮАР).

Хронология
Северният полюс винаги е привличал хората с авантюристически дух, за да открият неговите тайни и загадки. Пръв на ледовитата шапка стъпва
Робърт Пири на 6 април 1909 година. Неговата експедиция при потеглянето си на 1 март от Северна Каролина и включва американци, ескимоси и 20 кучешки шейни. 

През март 1959 година в списъка на покорителите на полюса влиза и една американска подводница. През 1869 година от Аляска тръгва по класически начин с кучета и шейни Уоли Хърбърт. Той минава през Северния полюс и стига до Шпицберген. Това пътешествие, макар и подържано от въздуха, се смята за едно от най – трудните и опасните. 

През април 1978 година Ноами Тайлър става първия земен жител покорил полюса сам, ако не броим кучетата, теглещи шейната му. Хелън Тейлър защитава честа на нежния пол чак през 1988 година и го прави в компанията на кучето си Чарли. 1989 година Робърт Стоун става първият човек, покорил и двата полюса собствено крако, тоест без помоща на кучешки впряк. 

През 1995 година руско-канадския тандем на Малаков и Уембър стигат Северния полюс без външна подкрепа... 2005 година Том Ейвъри става най – младия човек стъпил и на северния и на южния полюс.

Пламена Иванова, за Синя Планета

1.05.2005 г.

Ледниковата епоха: Тайната на Страдивари

Иво Григоров (www.sinia-planeta.com) за спиание ТЕМА, 23 Май 2005

Какво общо би могли да имат темпераментите на Слънцето и Малката Ледникова Епоха с уникалната акустика на един от най-прословутите струнни инструменти, Страдивариуса? Според един геолог, повече от колкото бихме могли да си представим. Синя Планета разследва.

Страдивариус – един от най-ценните музикални инструменти, с изящната си форма, дизайн и превъзходна акустика. Но защо ли? Нито преди Страдивари, нито след смъртта му, не е имало успешен опит да се възпроизведе звука на неговите сътворения. Никой все още не знае какво точно прави инструментите на италианския занаятчия толкова ценни. Какъв е бил тайният ингредиент без който вълшебната акустика на дори най-обикновения Страдивариус, не може да се възпроизведе?

Въпреки последните технологични постижения, инструментите на Антонио таен. Последният опит да се открие рецептата на Антонио Страдивари, бе направен не от инженер, занаятчия, музикант или физик, а от геолог! Според Лойд Бъркъл, професор по геология в Колумбия Унивърсити, Ню Йорк, тайният ингредиент е просто извън този свят. Страдивариус е резултата от един великолепен занаятчия, една Малка Ледникова Епоха и най-важно: застой в активността на собствената ни звезда, Слънцето.

Колкото и ексентрично да звучи, не за пръв път климатът е обвинен че контролира важни моменти в историята на човечеството, като невидим диригент. Преди 50 милиона години Индийският субконтинент прекосява екватора и се сбъсква с Азия. Катастрофата ражда най-голямата бръчка на лицето на планетата която се впива повече от 5 километра в атмосферата. Хималаите и Тибетското Плато реорганизират въздушните течения достатъчно за да претопят джунглите на територията на Сахара в савани. С изчезването на джунглите, приматите са принудени да прекосяват все по-големи растояния в търсенето на храна, и да се изправят на два крака. Останалото е разбира се еволюция.

"... тайният ингредиент е просто извън този свят"

Но климатът не престава да се намесва и по-късно. Дори в близката история, слънчевата активност през 5-7 век причинява засушаване в централна Евразия и миграцията на конните народи в посока на Европа и Атлантическия Океан. Как ли биха се развили събитията през 681-ва, ако през предните 2 века е преобладавал банален климат?

Сега геолог и дендролог предлагат, че едно от най-ценните сътворения на Страдивари, цигулката ‘Месия’, е резултат от уникални климатични условия.

Антонио Страдивари е роден през 1644 в Кремона, северна Италия и от ранна възраст става чирак на едни от най-добрите занаятчии на времето си, Амати. През живота си, Страдивари изработва повече от 1100 цигулки, виоли и чела. Безспорно Страдивари остава своят отпечатък върху дизайна който все още се копира, но за разлика от всички други занаятчии на цигулки преди и след него, той живее през един уникален период от историята на класическите инструменти.

Между 14-ти и 19-ти век Европа и Северна Америка изпадат в Малката Ледникова Епоха. В Алпите ледници растат с безпрецедентна скорост върху земеделска земя и малки планински селца. Реки и пристанища на големите европейски градове замръзват и глад и болести поразяват населението на стария свят. Климатолози използват дебелината на пръстените на дърветата от тези периоди за да пресъздадат температурите и климатичните условията през Малката Ледникова Епоха. Според дървените пръстени, в Европа дълги студени зими се редуват със сухи и хладни лета в продължение на няколко века, но в средата на 17-ти век, и една година след раждането на Антонио Страдивари, температурите падат дори по ниско. Между 1645 и 1715 година ледниковата епоха съвпада с ниската активност на Слънцето. Астрономи наричат този период минимума на Маундер. Това са уникални обстоятелства от както цигулките навлизат като класически инструмент, но какво би могла да е връзката между двете?

Секретният ингредиент. Възможно ли е Слънцето да е причина за акустиката на Страдивариуса?

Занаятчиите от Кремона през 17-ти век използват клен и смърч за творенията си. Дори днес смърч продължава да се употребява като материал за музикални инструменти, но може би не със същият успех. В алпийските гори, занаятчиите търсят зрели дървета по-северните склонове на долините. Целта е да се намерят най-плътната дървесина, продукт от студен микроклимат, за да се постигне най-благоприятната акустика. Местността в националния парк Паневеджио дори днес е известна като ‘Гората на цигулките’. Според новата теория за успеха на кремонския занаятчия, комбинацията от Малката Ледникова Епоха и ниската активност на Слънцето точно по-времето на Страдивари, е създала уникално студен микроклимат в северна Италия и Алпите. В резултат на тези условия дървесината в ‘Гората на цигулките’ е много по-плътна от колкото е била преди или след Страдивари.

Доказателства за това са самите творения на италиянския майстор. Пръстените на дървесината са част от външната окраса на изящните инструменти. Датирането на тези пръстени показва, че Страдивари действително е използвал смърч и клен които са израстли около Кремона по-време на най-студения период от Малката Ледникова Епоха. Докато в продължение на повече от 50 години Страдивари развива занаята си, микроклимата в северна Италия подготвя най-подходящия материал за ‘златният период’ през последните 20 години от живота му. Антонио Страдивари постига върха на кариерата си през 1716 година с цигулката ‘Месия’ която е все още най-ценният Страдивариус, и безспорно най-известната цигулка. Според новата теория на Професор Лойд Бъркъл, тайният ингредиент за превъзходния звук на цигулките Страдивариус е чисто и просто от небесен произход.

Астрономите все още не могат да обяснят защо слънчевата активност е спаднала по-време на Страдивари, но ефектът върху микроклимата на Европа е неуспорим. След смъртта на Страдивари, ледниковата епоха продължава чак до 19-ти век, но спадът в слънчевата активност прекратява, и според Професор Лойд Бъркъл два от важните ингредиенти се губят през 1720.

Новото обяснение за превъзходния звук на известните цигулки е трудно да се оспори, но рязко се отхвърля от пуристи-защитници на занаятчийството на Антонио Страдивари. И те донякъде са прави. Все пак ако предложената теория е факт, тя поставя под съмнение сръчността на всепризнат занаятчия. Още повече ‘Гората на цигулките’ не е била погребана с прословутия майстор и екзотичната дървесина която той е ползвал е била в изобилие.

Кленът и смърчът живеят около 100-150 години. Ако тайният ингредиент е супер-плътната дървесина израстла през най-студеният период на Малката Ледникова Епоха, то ‘Гората на цигулките’ би предлагала същия качествен материал използван от прословутият майстор за поне още 50-100 години. Наследниците на музикалния занаят обаче не постигат същият успех, което посочва че тайният ингредиент е бил самият Страдивари.

Днес, въпреки че клен и смърч са разпространени из Европа и Северна Америка, те не растат в студените условия на Малката Ледникова Епоха и дървесината им не е толкова плътна и със същият акустичен характер. Дали тайният ингредиент е бил действително от небесен произход или просто е останал в ръцете на Антонио Страдивари е все разгорещен спор. Каквато и да е истината, Страдивариус си остава уникален инструмент, много повече от сбора на ингредиенти си.


Иво Григоров, www.sinia-planeta.com