18.07.2010

Как могат да послужат “новините” в класната стая?

Фернанда Веню-Люмб и Марко Коста демонстрират как репортажи в медиите - дори когато са неточни - могат да се използват в класната стая

Превод от английски Иво Григоров (статия публикувана в Science in School)

Новините са ни достъпни почти навсякъде, през цялото време - във вестници и списания, по телевизията и по интернет - в това се включват и научните новини. Често учените се оплакват от точността на научната информация в медиите и по тази причина, доста учители са несклонни да използват репортажи в класната стая. Въпреки това, ние бихме искали да насърчим учителите да правят точно това, по две главни причини:

1. Има доста добри и точни научни репортажи в медиите;
2. Търсенето на грешки в научните новини може да бъде отправната точка на класната дейност.

Нека започнем с главните разлики между научните репортажи в медиите и изследователските доклади, а след това ще ви предложим някои идеи за използване на научните новини в класната стая. Въпреки, че примерите ни ще са предимно от вестникарски статии, вие можете еднакво добре да използвате други видове популярна научни статии: статии от списания, подкасти и видео клипове от телевизионни новини.

Как да започнем?
Репортажи в медиите по принцип следват установен образец. В първия параграф, ще намерите цялата информация, която е есенциална за да се разбере историята: кой, какво, къде, кога, защо и как. Нека разгледаме един пример от интернет страницата на Би Би Си.

Как градове застрашават растенията?
Международен екип от ботаници сравни изчезването на растения в 22 града по целия свят. Сингапур и Ню Йорк (САЩ) съдържат по-малко от една десета от първоначалнaтa си растителност, показва анализ публикуван в научния журнал Еcology Letters. Въпреки това, Сан Диего (САЩ) и Дърбан (Южна Африка) са запазили повече от две-трети от първоначалната си флора ...
Мат Уолкър, редактор на Earth News, описва резултатите от международно проучване, включващо учени от различни страни. Забелязахте ли, че основната информация се намира в първия параграф?

Това е една от най-големите разлики между статии и други видове текст. В научните изследвания, например, резултатите и заключенията са представени в отделни части, към края на доклада. Дори и в резюмето, кратката версия на научния доклад, структурата следва същия модел: въведение, метод, резултати и заключения.

Нека да видим как същата информация бе представена в научния журнал Ecology Letters (Hahs и др., 2009).

Глобален синтез на тенденциите за изчезване на разстителните видове в градските райони

Ейми Ханс, Марк Макдонъл, Майкъл МакКарти, Пийтър Веск, Ричърд Корлет, Брайъни Нортън, Стийвън Клемънс, Ричърд Дънкън, Кен Томпсън, Марк Шварц и Никълъс Уилиамс

Изчезването на растителни видове в градските райони е нарастваща заплаха за биоразнообразието в световен мащаб. За да се сведе до минимум тази заплаха, много е важно да се идентифицират факторите които влияят върху изчезването на растителните видове. Ние събрахме данни за тенденциите на изчезване на растенията в 22 града по целия свят. Комбинацията от историческото развитие на града и текущата маса от местна растителност, са факторите които обясняват най-голямата част от изчезналите видове. Като една променлива, масата на настоящата, местна растителност също влияе на бъдещи изчезвания, особено в големите градове на възраст > 200 години. Нашето изследване показва, че ефекта на ландшафт трансформацията от аграрно и градско благоустройство, е осезаем със стотици години, и модерните градове натрупват потенциално голям дълг от биоразнообразие. Това заключение подчертава нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще.

Както виждате, научното резюме завършва със заключението: " нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще." На този етап, можете да обсъждате разликите в структурата на статии и научни доклади с вашите студенти, включително кой стил те предпочитат и защо.

Друга разлика между новините и научните статии е, че в новините, някои от фактите, могат да бъдат представени като цитати от участници в действието. Нека продължим със статията от Би Би Си:

"Бързият и продължителен растеж на градовете значително застрашава биоразнообразието в световен план", казва д-р Ейми Ханс, изследовател в Австралийския изследователски център за градска екология към Кралските ботанически градини в Мелбърн, Австралия.

Това обяснява защо Ханс и нейните сътрудници се опитват да разберат заплахата и как тя може да бъде сведена до минимум.
Друг важен момент да се отбележи в новините е кой е цитиран като автор: изследователите, политиците или представители на обществеността? Защо? Има ли гледна точка, която липсва? Чия е тя?

Много изследователи се оплакват от изопачаване на новините: че представената информация не е точна или, че учените са неправилно цитирани, например. Като учител, вие можете да се опитате да идентифицирате такива проблеми в новините, като използвате собствения си опит в областта. Или бихте могли да отправите вашите ученици да търсят такива изопачения, чрез търсене на точната информация в Интернет.

Къде можете да откриете точната информация? 
Погледнете пак в началото на новинарската статия: първоначалния източник на информация е по принцип добре уточнен. В избрания пример, информацията е взета от научен доклад публикуван в журнала Ecology Letters (вече анализирахме резюмето на този доклад). Много научни журнали искат такса за онлайн достъп до своите доклади, но достъп до резюметата, а понякога и за старите доклади, е свободен. Освен това, журнали с отворен достъп (например PLОS Biology) предлагат безплатен достъп до пълния текст на всички техни доклади.

Други източници на доклади могат да бъдат научни организации като университети, НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) или други EIROforum организации. На интернет страниците им, бихте могли да намерите оригиналната информация (например, в съобщение за пресата - информация, предоставена специално за журналисти и проверени от съответните учени) и да я сравните с публикуваните статии. Много от сайтовете на тези организации имат секция за журналисти (понякога те се наричат прес или медиен център) и достъпът е свободен.
Чрез сравняване на статиите с оригиналния доклад на научни изследвания (или съобщение за пресата), можете не само да видите разликата в структурита на текста, но също така и в стила на писане.

Няколко предложения
Ето някои предложения как да се разгледа и сравни статия и научен доклад в класната стая.
1. Каква е целта на историята (например част от научните изследвания, открития, или изказвания)?
2. Какъв е източника на историята (от коя страна, какъв вид организация)?
3. Кой е цитиран от журналиста (например учени или политици)? Откъде са цитираните?
4. Какво е участието на цитираните учени? Например, коментар за изследванията на някой друг или своите?
5. Учените са самостоятелни или част от екип?
6. Възможно ли е да се каже кой финансира изследванията? Ако тази информация липсва, каква може да е причината?
7. Какъв е източника на информацията? Това е важен въпрос, ако искате да научите повече по темата.
8. Доклада на който е базирана статията е публикуван в специализиран научен журнал (вж. Рафаел, 2007). Ако е така, кой? Смятате ли, че тази информация е важна? Защо или защо не?
9. Бяхте ли запознат с темата, преди четене на историята? Ако сте запознат, има ли в текста нова информация за вас? Има ли противоречие в това, което сте знаел или мислил преди?
10. Опитайте се да намерите оригиналния източник на информацията и да я проверите. Намерихте ли някакви грешки? Ако е така, какви (невярна информация, погрешно обяснение, други видове грешки)? Как бихте преработили тази част, за да коригирате намерените грешки?
11. За кого мислите, че е написан текста (например студенти, преподаватели, изследователи или за широката общественост)? Какво ви кара да мислите така?
12. Какво е целта на журналиста/вестника за публикуването на тази статия? Просто за предоставяне на информация? Или има скрит мотив, като създаване на паника и сензации, политическа цел, или просто опит за продажба на повече вестници?
13. Намерете статии в различни вестници за една и съща научна новина и ги сравнете. Помага ли това да отговорите на някои от предишните въпроси?
14. Ако статията е относно резултати от научни изследвания или ново откритие, опитайте се да го превърнете в научен доклад, и след това го сравнете с оригиналния източник (доклад).

Източници
Hahs AK et al. (2009) A global synthesis of plant extinction rates in urban areas. Ecology Letters 12(11): 1165-1173. doi: 10.1111/j.1461-0248.2009.01372.x Докладът е с безплатен достъп и може да се изтегли от Wiley Interscience website: http://www3.interscience.wiley.com/journal/118545752/home

Raphael E (2007) Developing a teaching resource on peer review. Science in School 5: 70-73. http://www.scienceinschool.org/2007/issue5/peer

Интернет Източници
– Пълната статия е на разположение на интернет страницата на Би Би Си (http://news.bbc.co.uk) или чрез директен линк: http://tinyurl.com/yah6a5v
– Много научни журнали са изцяло със свободен достъп и могат да се търсят и достъпни чрез регистъра на свободен достъп: http://www.doaj.org
PLOS Biology е със свободен достъп, рецензиран, обща биология журнал. Виж: http://www.plosbiology.org
– За да научите повече за НАСА, посетете: http://www.nasa.gov
– Европейската космическа агенция (ESA) е член на EIROforum, издателят на списанието Science in School. За повече информация, включително съобщения за пресата, виж: http://www.esa.int
– EIROforum, издателят на Science in School, е сътрудничество между седем междуправителствени научно изследователски организации. За да научите повече и да прочетете последните публикации в пресата от седемте организации, виж: http://www.eiroforum.org

Ресурси
При търсене на съобщения за пресата, http://www.alphagalileo.org/ е добро начално място. Можете да търсите онлайн база данни на хиляди съобщения за пресата и други материали по последното развитие в науката, технологиите, здравеопазването и други области.
Aмериканското научно общество, AAAS, има подобен сайт за научни теми. Виж: http://www.eurekalert.org
 
За да научите повече как се пишат новините, вижте уебсайта www.media-awareness.ca или линка: http://tinyurl.com/d3hwss
Ако ви хареса тази статия, разгледайте другите публикации на темата в Science in School. Виж: http://www.scienceinschool.org/teaching

За авторите:
Фернанда Веню-Люмб е бразилски научен журналист. Тя започва да пише за медиите през 1992 г., когато е била все още в колеж. Нейният опит води до докторантска степен през 2009 г. по различните възприятия за човешкия живот и как тези възгледи могат да бъдат използвани в научното образование.

Марко Коста е бразилски инженер-химик с докторска степен по био-безопасност. Той работи по биологичната безопасност, и е професор в научната методология в Fundação Oswaldo Cruz (Освалдо Круз "Фондацията"), Бразилия, и разработва нови стратегии за преподаването на наука.

Преглед
Повечето учители вероятно вече използват статии на последни новости за мотивиране на учениците си, но тази статия подчертава значението на научните доклади и предлага съвети за това как да го направят по научен начин. Предложени са различни начини на писане и тълкуване на новините, кякто и списък с въпроси за всяка класна стая.

Статията би могла просто да се използува с по-малки ученици (на възраст 10-13): един ученик може да направи две минути резюме за научна тема която е прочел във вестник или списание или видял по телевизията, последвано от кратка дискусия по темата. Това може да създаде по-голям интерес в областта на науката извън училище.

Освен това, статията може да се използва с по-напреднали ученици (на възраст 13-19) как да пишат свои статии относно някои последни новини в науката. Ползването на интернет за проверка точността на теми съобщавани в новините и сравняване на съдържанието с оригиналната статия, би трябвало да се превърне в редовна част от уроците по научните предмети.

Фридлинд Крочек, Австрия

05.07.2010

Фекалиите на кашалотите намаляват парниковия ефект?

Ричард Блак, BBC News
Превод за Синя Планета, Снежана Григорова

Могaт ли фекалиите на Кашалотите да помагат на океаните да абсорбират СО2 от атмосферата?

Австралийски изследователи изчисляват че кашалотите в Южния Океан отделят около 50 тона желязо годишно. Това стимулира растежа на миниатюрни морски растения – фитопланктон – който абсорбира СО2 по време на фотосинтезата.

Снимка: Семейство кашалоти се сближават на повърхността на Бяло Море, Copyright Chris Johnson.


Този процес довежда до абсорбирането на около 400,000 тона въглерод – два пъти повече отколкото китовете издишват.

Изследователите отбелязват в изданието на Society journal Proceedings B, че този процес също доставя повече храна за другите видове китове, общо около 12,000 на брой. Фитопланктона е основна част от хранителните запаси в тази част на света, и растежа на тези миниатюрни растения е ограничен от наличието на хранителни вещества, включително и желязо.

“Фекално привличане”
През последното десетилетие, много научни колективи екпериментираха с фертилизирането на океана с желязо. Не всички от тези експерименти се оказаха сполучливи. Най-големият, Немската експедиция Лохафекс, изпомпа 6 тона желeзен разтвор в Южния Океан през 2008, но не зарегистрира постоянно повишаване на поглъщането на въглерода. Тя беше поседната която изследва желязната фертилизация.

Макар че 400,000 тона въглерод е по-малко от една децет-хилядна от глобалнит, годишни емисии след изгарянето на изкопаеми горива, изследователите отбелязват, че тоталната цифра в глобален мащаб може би е много по-значима.

Макар че е много трудно да се преброят, смята се, че в океаните има около няколко стотин хиляди кашалоти, и липсата на желязо ограничава растежа на фитопланктона в много райони на Южния Океан.
Така че би могло наистина изпражненията на кашалотите да фертилизират растенията в няколко части на света.

Решаващо за тази идея е факта, че кашалотите не дефекират там където се хранят, ако беше така, те просто биха абсорбирали и отделяли едно и също количество желязо.

Вместо това, те консумирата любимата си диета – калмари – в дълбоките части на океана, и дефекират в горните слоеве където фитопланктона расте, и има изобилие на слънчева светлина.

Освобождаването на желязото е също така изключително добро за кашалотите, твърдят изследователите – водени от Триш Лавери от Университета Флиндерс в Аделeйд, Aвстралия.

Миниатюрните морски животни – зоопланктон – се хранят с фитопланктона, те пък от своя страна се консумират от по-големите, които може би са храна пък за китовете.

Учените предлагат подобен механизъм който подкрепя т.н. ‘крил парадокс’ – факта че количествата крил в Антарктическите води очевидно намалял по време на годините когато баленовите китове които се хранят с крил бяха ловени с десетки хиляди на година.

Същата тема в други медии:
The Telegraph (UK)
ABC News (Australia)

30.06.2010

Бил Гейтс плаща за «изкуствени» облаци за да бие парниковия ефект

Бен Уебстър, Редактор Околна Среда, Times Online, 8 Май 2010
http://technology.timesonline.co.uk/tol/news/tech_and_web/article7120011.ece
Превод за Синя Планета, Бойко Григоров

Първи опити с противоречивата слънчево-защитна технология са планирани след като ОOН не можа да осигури подписването на международно споразумение за парниковите газове.

Бил Гейтс, милиардер и основател на Майкрософт, финансира разработката на машини които да изсмукват десет тона морска вода в секунда и я впръсвкат в атмосферата. Това би зародило огромни бели облаци които ще отразяват слънчевите лъчи обратно в стратосферата.

Британските и Американските учени, които участват в проекта, не възнамеряват да чакат за международни правила за технология по целенасочена промяна на климата. Те вярват че половинчатите решения от Декемврийския форум по климата в Копенхаген означава, че емисиите в атмосферата ще продължават неконтролируемо да растат и, че спешно се нуждаем от алтернативна страгетия за да се защитим от глобалното затопляне.

Многото методи за охлаждане на планетата, колективно познати като гео-инженерство, са препоръчани досега. Те включват ракети, които да изнесат милиони огледала в стратосферата и изкуствени дървета които да изсмукват въглеродния двуокис от въздуха. Много от тях биха били убийствено скъпи и не биха могли да се въведат с десетки години.

Едно изследване миналата година изчисли че флота от 1,900 кораба струващи 5 милиарда Лири Стерлинги биха могли да спрат повишението на температурата посредством изпаряване на морска вода в атмосферата и формирането на бели облаци, което ще повиши тяхната рефлективност.

Силвер Лайнинг, изследователска организация от Сан Франциско, е получила 300,000 долара от Бил Гейтс. Тя ще разработи машини които да превръщат морската вода в микроскопични частици способни да бъдат издухани до височина 1 000 м. Това ще избели облаците и ще увеличи количеството на ядра около които се кондензират водните пари.

В този експеримент ще участват 10 кораба и 10,000 кв км океан. Арманд Нюкерманс, който е водещ изследовател казва че ‘избелването на облаците’ е ‘най-невинната форма на гео-инжинерство’ защото въпреки че това би могло да промени дъждовния цикъл, ефекта е временен и престава след като машините се изключат.

Други видове гео-инженерство, като мимикиране на вулканите посредством авио-разпръскване на рефлектиращи сулфатни частици в стратосферата, биха могли да имат по-продължителен ефект върху времето.

Според Стивън Салтер, Емеритус Професор по Инженерен Дизайн от Университета в Единбург, няма нужда да се чака за правила и нормативи защото опитите не добавят химикали в атмосферата. Обаче Сър Дейвид Кинг, бивш главен научен съветник на Правителството, казва че експерименти с потенциални последствия вън от националните граници изискват интернационални регулации. Той каза във Таймс: „Аз не виждам никакви гео-инженерни решения които нямат непреднамерени последствия или не са твърде скъпи.”

07.06.2010

Океански течения ще влошат бедствието в Мексиканския Залив

Месец и половина след инцидента в Мексиканския Залив, дълбоководният теч на петрол на "Бритиш Петролиум" е все още активен. Инжинери към американската армия признават, че не е малко вероятно ситуацията да се промени преди есента.



Междувременно, океанолози от Националния Център по Атмосферни Изследвания (NCAR) и IFM-GEOMAR, Киел, Германия, използват компютърни модели на океанските течения за да симулират разпръскването на суровия петрол от Гълфстрийма. Според първите симулации, петролното петно ще навлезе в течението на Гълфстрийм около края на юни, и след това из целия Северен Атлантически Океан през лятото.

''Много пъти ми е задаван въпроса: 'Ще достигне ли петролът до Флорида?' '', казва изследовател от NCAR, Синт Пийкок. ''Според най-последните ни изследвания, петролното петно ще се разпространи много по-далеч от Флорида, и с непознати последствия.''

Симулациите показват един вероятен сценарии на разпространението на петролното петно, но не би трябвало да се възприемат като прогноза. Течението на Гълфстийма варира значително, и местните метеорологични условия ще играят главна роля през лятото.

За момента учените не очакват петното да достигне Европейските крайбрежия, тъй като дори суровият петрол се разгражда под влиянието на вълните. Въпреки това инцидента е един от най-значителните.



Сондажът 'Deepwater Horizon' се изпразва в Мексиканския Залив от около 10ч. сутринта на 22 Април, два дни след инцидента на платформата уби 11 работника. Според NOAA, 800,000 литра (5,000 барела) суров петрол на ден се изтича в океана. С подобен дебит, ако течът не е спрян, катастрофата на Ексон Валдез (1989 г.) ще бъде надмината около средата на юни.



Източници:
NCAR Прес Комюнике - http://www2.ucar.edu/news/ocean-currents-likely-to-carry-oil-spill-to-atlantic-coast

Херълд Трибюн, 6 Юни 2010

01.06.2010

Млади "океанолози" от Перник почетени от Фондация Бербатов

Петима млади океанози от ОУ "Елин Пелин", гр. Перник, бяха поканени на втората годишна церемония "Награди за успелите деца на България" на Фондация "Димитър Бербатов".

В продължение на две години,  Памела Василева, Стефан Златков, Робърт Петров, Валентин Методиев и Димитър Ананиев от ОУ "Елин Пелин", гр. Перник участваха в няколко извънкласни, образователни събития, с помощта на учителката им Ивона Руменова, която също бе гласувана "Учител на годината" от колегите си. На 1 юни 2010 техният труд бе почетен с покана за присъствие на годишната церемония в Национален Театър "Иван Вазов".

През февруари 2008, учениците активно участваха в интернет дневника на океанографската експедиция "По Следите на Праха", на британския изследователски кораб Дискавъри. Следващата година, любопитността им ги отведе до виртуално посещение на френския аквариум Océanopolis, гр. Брест, чрез Skype TM, и участие в международния конкурс на океанографския проект SESAME (финансиран от Европейската Комисия), в който те спечелиха първа награда.

Класът на г-жа Руменова Печелившите млади океанолози
Лиз Крон води класа из аквариума Oceanopolis Интервю с Росен Станчев, Канал3, 1 юни 2010 Пред нациоанален театър Иван Вазовм, 1 юни 2010

От 3019 номинации в категории Наука, Спорт, Изкуства и Социална дейност от цялата страна, петимата млади "океанолози" бяха единствени представители на гр. Перник. Класът на г-жа Ивона Руменова беше и от редките групови номинации.

Според организаторът на церемонията, Ива Григорова, изключителните постижения на петимата млади океанолози заслужават уважение от фондацията. Ива Григорова потвърди в имейл към Синя Планета, че "Груповите номинации са приети по изключение, по принцип няма такава категория".

"За нас всяко дете с одобрена номинация е вече победител", споделя учредителят на едноименната фондация, звездата на "Манчестър Юнайтед" Димитър Бербатов.

За Синя Планета също!

Видео дневникът на учителката Ивона Руменова


В българските медии, за Фондация Бербатов: 

BTV - 3019 българчета напират за приз от фондация "Бербатов"

20.03.2008

Учител на YouTube-поход срещу 'глобалното затопляне'

След десетилетия проучвания и изследователска дейност върху причините по глобалното затопляне, и след това години спорове дали човешката дейност е главен фактор или не, все още глобалното затопляне е глобален дебат с глобални последици. Ако учените и правителствата не могат да се съгласят как да адресират проблема бързо и ефективно, може ли един обикновен учител да предложи решение? Повече от 400 000 зрители на YouTube гласуват ‘да’ с посещенията си.


Походът на един учител - видеото на Грег Крейвън
'How it all ends' кондензира дебатът за климатичните
промени само за 10 минути, и видеото обикаля света
за почти същото време

(Видео и текст: Грег Крейвън - изтеглете оригиналният текст; превод и субтитри: www.sinia-planeta.com).

Разпространете видеото чрез вашата страница: 
<object width="402" height="377"><param name="movie" value="http://www.overstream.net/swf/player/oplx?oid=
mia3t4toinln&noplay
=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src="http://www.overstream.net/swf/player/oplx?oid=

mia3t4toinln&noplay=1"
type="application/x-shockwave-flash" width="402" 

height="377" allowFullScreen="true"></embed></object>
Ако се отправите към един от най-посещаваните видео-клипове на YouTube на тема климатичните промени, ще ви се прости, ако не сте оптимист, че това набързо сглобено видео има някакъв шанс да допринесе каквото и да било към дебата за глобалното затопляне. Как може обикновен учител да увери достатъчно хора да променят начина си на мислене, и то само с бяла дъска, няколко цветни фулмастера и едно 10 минутно елементарно видео под името How it all ends?

Резултатът е изненадващо ангажиращ, но както ще ви каже водещият ‘не приемайте само моето мнение, проверете сами’.

Видеото, което превзема YouTube, или поне под тематиката за околната среда, представя спорния проблем по глобалното затопляне като обикновена ситуация, в която рискът, а не причините, трябва да са на пръв план. Авторът, Грег Крейвън или само wonderingmind42 за почитателите му, е учител по физика в Central High School в щата Орегон. През последните 10 месеца само един от клиповете на Грег Крейвън привлича повече от 400 000 посещения, и доста интерес от медиите. Интересът сам по само себе си говори доста, но какво ново може едно 10 минутно видео да предложи по дебата за глобалното затопляне?

Отговорът е почти нищо! Грег Крейвън не ви предлага нови научни данни или технологични решения. Той дори слага на страна дебата дали ние хората сме отговорни за промените в климата или не, и се концентрира върху последствията и как можем да ги минимизираме.

Новото, което този учител предлага е липса на скрити мотиви. Нито един от 61 клипа не е направен за пари или слава. Преди дузината интервюта, трудно бихте открили името му и информация за личния му живот. Посещение на страницата му на MySpace показва, че учениците му, бивши и сегашни, го уважават като приятел, и клипчетата му показват обниковен човек, който искрено вярва, че политиците усложняват проблема повече отколкото трябва.
Независимо дали сте съгласни с аргументите и заключенията на Грег, трудно е да се отхвърли автентичния и оригинален подход към глобалния проблем за причини и последствия на климатичните промени. Посланието на този обикновен учител от Орегон е, че само чрез правилно информиране и образование можем да формираме мнение и да реагираме правилно. Независимо дали Грег ще промени мнението на скептиците, в рамките на 10 минути той ще накара много да се замислят.

Грег Крейвън в международната преса -

06.02.2008

БиБиСи 'По следите на пустинния прах' и Синя Планета

BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Дневникът на международната експедиция Дискавъри 2008, подготвен от Синя Планета, привлича вниманието на БиБиСи. 'По Следите на Праха' е третия дневник на експедиция който Синя Планета провежда.

Между 6 Януари и 7 Февруари 2008, Синя Планета проведе дневник в почти реално време на преживяванията и изследванията на младите океанолози на борда на Дискавъри (посети).

Целта на експедицията е да се изследва ефекта на Сахара върху фитопланктона на Атлантическия Океан и климатичните промени в течение на стотици хиляди години.

Дневникът привлече вниманието на български училища и ученици кореспондираха с океанолозите на борда на Дискавъри, обмениха въпроси и отговори, рисунки и видео-репортажи.

БиБиСи направиха интервю с главния изследовател Ерик Ахтерберг по повод влиянието на Сахарския прах върху климата.

Пустинните ветрове постоянно 'наторяват' океана с желязо и океанолозите предполагат, че в течение на стотици хиляди години, подобен механизъм може да е стимулирал достатъчно фитопланктона в океана за да е намалил атмосферната концентрация на СО2 и да промени климата.

Поради непосредствената си близост, сезонните ветрове от африканския континент пренасят стотици тонове пустинен прах от Сахара и го разпиляват по повърхността на Атлантическия Океан. В последствие праха носи със себе си важни и иначе редки елементи основни за фотосинтезата (желязо).

ДИСКАВЪРИ 2008 е трети дневник на океанографска експедиция, организиран и редактиран от Синя Планета.


Превод на репортажа от BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Експедиция в Атлантика с цел да се преследва праха на Сахара

Международен екип се опитва да разбере как праха засяга биология в световния океан, и впоследствие способността на океана да поглъща парниковия газ, въглероден диоксид.

Изследователите срещнаха две големи пясъчни бури по време на круиза и направиха видео записи на техните екперименти за БиБиСи.

Те преследваха пясъка с помоща на сателитни снимки и метеорологични прогнози.

Ерик Ахтерберг, главен научен ръководител от Natural Environment Research Council (NERC) който финансира тази експедиция каза че той е доволен от срещата си с прашните бури по време на едномесечния круз.

Една друга експедиция преди две години нямаше този късмет, каза той.

Той заяви пред БиБиСи: “Ние проследихме две прашни бури: едната продължи около 3 дни, а другата бе още по-голяма и продължи около 4-5 дни”.

“Ние бяхме на горната палуба, и прашната буря просто се виждаше – стена от прах идваща към кораба и след това стана доста мъгливо. Кораба бе покрит от прах – беше фантастично.

Прахът от тази буря просто замина към Юго-Западна Англия; чухме репортажи че на колите в Плимут имало прах”.

Наторяване на Океана

Всяка година, около 1, 700 милиона тона прах се вдига от пустините на света и около една трета пада в океаните.

Северният Атлантик получава най-много прах благодарение на близостта си до Сахара. Това поръсване с прах може да бъде критично за морския живот в този район.

Др Ахтерберг, който е от Националния Океанографски Център в Саутхамптън, обяснява: “Прахът освобождава хранителни вещества в океана.”

Прашните частици съдържат азот, фосфор и желязо, които помагат за растежа на микроскопичните растения които поддържат океанските екосистеми.

“Ако тези организми растат, те поглъщат повече въглероден двуокис и го премахват от атмосферата, “ казва той.

“Ако ние разберем как праха действа тук, ще имаме по-добра идея от това как екосистемата в Северния Атлантик отнема въгледвуокис, колко бързо и как това се променя с времето.”

Международният екип от 28 учени и техници отплува от Тенериф на 5 Януари на борда на Английския изследователски кораб ‘Дискавъри’ и се отправи към западните брегове на Африка в преследване на Сахарските прашни бури в тропическия и суб-тропичен Атлантик.

Прашните бури в океана са чести през зимата, и учените успяха да локализират къде най-вероятно те биха могли да се прояват чрез сателитни снимки осигурени от Neodaas (Nerc Earth Observation Data Acquisition and Analysis Service), трасирайки модели на вятъра от Сахара и компютърни прогнози.

Всеки път когато срещаха прашни бури, набор от експерименти бяха провеждани за да се разбере как Сахарския прах влияеше на химията и биологията на океана.

Първи Резултати

Ранни резултати от тези експерименти показват че действително праха засяга растежа на бактерията Trichodesmium, която фиксира свободен азот от атмосферен газ.

Др Ахтерберг казва: “Ясно е че те (бактериите) са в изобилие по време на прашна буря. Тези организми се нуждаят от много желязо, което се доставя от праха.”

Данните събрани от тази експедиция ще се анализират в лабораторията през идващите месеци.

Крайна цел на тази експедиция, каза Др Ахтерберг, беше да се види какво е динамичното взаимоотношение между праха, морските организми и абсорбцията на въглеподен двуокис.

Климатичните промени засягат както повишеното съдържание на въгледвуокис в атмосферата, така и пустините като Сахара и количествата прах-носител на хранителни вещества депозирани в океаните и моретата, обяснява Др Ахтерберг.

Някои изследвания показват че с климатичните промени, повишаването на валежите би могло да направи пустините 'по-зелени', докато други изследвания подкрепят идеята че те ще растат в някои райони – и в двата случая количеството прах паднал в океана би могло да се промени значително.

Др Ахтерберг казва: “Искаме да отговорим на въпроса: Ако количествата прах се повиши, какъв би бил ефекта в океана? ”.

“И ние можем да правим това като изследваме праха, изучаваме химията му, биологията му. Нашият проект е първият истински поглед върху Сахарския прах и как той засяга океаните.”

Превод за Синя Планета Бойко Григоров