Как кафето се отразява на биоразнообразието

Автор С. Аманда Кодил
Превод за Синя Планета Ана Минчева

Вторник, 15 ноември

Плевите изследванията на бозайниците са предимно около Туриалба, Коста Рика, в Мезоамериканския биологичен коридор.

С. Аманда Кодил, докторант в Университета в Роуд Айлънд, пише от Коста Рика, където изследва разнообразието на бозайници във фермите за кафе.

Сега се намирам в Коста Рика, където ще започна втората фаза от полевата работа за докторската си дисертация. Тя включва оценяване на биоразнообразието на бозайниците в тропически области, засяти предимно с кафе, които често са наричани „зърнен пояс”. Работата също включва и препоръчване на устойчиви практики за фермите, с цел да се съхрани биоразнообразието. Миналата година, полевите ми изследвания ме заведоха в областта Коорг в югозападна Индия, близо да Западните Гхати. В настоящото пътуване, център на изучаваните райони е Туриалба, Коста Рика. Тя се намира в Мезоамериканския биологичен коридор. Да живея и работя по красиви места е невероятно предимство, но международните проучвания имат и своите предизвикателства. Засега, това пътуване не е по-различно.

Кафето е втората най-продавана стока в света, след петрола. В много от развиващите се страни то формира основната част от износа. Традиционно, кафето се отглежда сред местни гори, но през последните две десетилетия практиката се променя. В Латинска Америка местните гори все повече се заместват с монокултура от кафени растения, наречена „слънчево кафе”. Тази промяна се отразява върху биоразнообразието, което дадената местност може да поддържа, както и на свойтвата на околната среда (като ерозия на почвата, пречистване на водата, опрашване и др.).

Съществуват сертификати, които подкрепят биоразнообразието и изискват сенчести дървета да се засаждат във ферми, където отглеждания продукт уместно е наречен „сенчесто кафе”. Фермерите, които се придържат към дадените изисквания, получават по-високо възнаграждение за своето кафе. Изследването, на което са базирани сертификатите, обхваща предимно птиците и насекомите и засяга твърде бегло бозайниците в тези кафени ареали. Целта на моето изследване е да оценя биоразнообразието на бозайниците в кафените области, да установя кои характеристики на околната среда са важни за тях и да предложа решения за това как да се подобрят условията.

Това обаче е по-лесно на думи. Проучването на бозайниците често изисква доста труд, заради ниската ефективност на капаните в тропиците. За да оценим биоразнообразието на бозайниците, ние използваме както директен, така и индиректен метод на изследване. В капаните слагаме смесица от фъстъчено масло, ванилия, банан, овес и семки за примамка. След това, заедно с асисистентите ми, поставяме 242 малки капана (за бозайници с големината на мишка) на площ с размери 500 на 500 метра. Залагаме и средноголеми капани (за опосуми, миещи мечки и др.). Когато заловим животно, установяваме вида му, правим стандартни измервания – дължина на тялото, опашката, ушите и задните крака – поставяме му маркер и го пускаме там, откъдето сме го взели. Видовото разнообразие се определя от броя на различните видове, заловени в дадена област, а богататвото – от броя на отделните заловени животни.

За индиректно изследване използваме проследяващи капани и камери. Проследяващите капани представляват отворени кутии, в единия край на които е поставена примамка, а в средата има контактна хартия и тонер за принтер. Когато животното влезе в капана, то оставя следи, които след това използваме, за да идентифицираме вида. Служим си и с дигитални камери със сензори за движение. Те са настроени да правят по три последователни снимки, когато усетят движение.

Методите на изследване изглеждат изпипани, но на полето нищо не минава по план. Например, полевият екип трябва да може лесно да намери капаните на сутринта – иначе малките метални изделия се превръщат в миниатюрни фурни ако не успеем да ги отворим и да пуснем животното.

През първите седмици поставяхме биоразградими флагчета на всеки капан и маркирахме пътеките. Но се сблъскахме с два проблема. Първият – голяма част от флагчетата бяха надъвкани и паднали на земята. На третия или четвъртия ден открихме нарушителя: мравки! Не съм сигурна какво точно във флагчетата ги привлича, но ще трябва постоянно да ги сменяме.

Вторият и по-сериозен проблем е, че флагчетата помагат не само на нас да намерим точните места, но и на други хора, които крадат капаните и камерите. Голяма част от съоръженията ни бе похитена през първата седмица. Чухме, че наблизо има фабрика, която изкупува скрап и по този начин работи против нас – около 20 малки и 5 средни капана изчезнаха. Една сутрин поставихме осем камери, привързани с кабели към дървета. До обяд, четири от тях липсваха. Имаше следи от мачете по кабелите, които се оказаха много издръжливи, но пластмасовите закопчалки и кутии бяха поддали. Полевото оборудване е тежко и скъпо. С екипа ми го пренесохме със самолет чак от Щатите. Излишно е да споменавам, че не е лесно да се подмени, а е сложно да се извършва полева работа без оборудване!

В Коста Рика, мачетето ни е необходимо, за да си проправяме път и да поставяме капани. То обаче е много опасен инструмент. Едно от правилата гласи винаги да стоиш на разстояние две дължини на мачетето от човека, който го размахва. Друго правило е, когато работиш с инструмента, да го движиш настрани, а не надолу към краката си. Именно това правило беше нарушено на третия ден от един от полевите асистенти. Мачетето проби гумения ботуш и направи рана около 2 см на палеца му. Прекарахме 45 минути в чакане на опашка, за да говорим с човека на рецепцията в спешното отделение. След това чакахме 45 минути за диагноза и час, за да извикат Исус (асестента), за да му помогнат. Направиха му осем шева. Това пътешествие до спешното отделение напомни на всички ни, че трябва да сме много внимателни на полето. Не искам повече да придружавам никого на опашките в спешното.

Полевата работа винаги е приключение. Надявам се, че усилията ще се отплатят и ще можем да предложим начини да се подобри околната среда за бозайниците в кафените области.

Автор С. Аманда Кодил
Превод за Синя Планета Ана Минчева

Източник: New York Times

Ричърд Брансън дълдисва в морските дълбини да разкрие „необикновени създания”

Източник: CNN

Превод от английски Силвия Петрова

Любителят на приключения, билионерът Ричард Брансън, е известен с това, че е  полетял към звездите. Сега обаче е обърнал поглед към друга граница на човешките възможности, малко по-близка до дома: най-дълбоките части на морските дълбини.

Брансън е обявил своята подводна изследователска авантюра, Върджин Океаник, по-рано този месец, а в интервю за CNN е разяснил своите планове за предстоящото си пътуване до морското дъно.

„Има около 400 човека, които са били в Космоса, но досега никой не е изследвал големите падини в океаните”, споделя основателят на бизнес империята Върджин.

„Планирам да сляза до Пуерториканската падина. Тя достига дълбочина по-голяма от височината на Еверест...около 28,000 фута.”

Подводницата Върджин Океаник, която е с формата на самолет, е построена от въглеродни нишки и титан, с подобна на балон кварцова наблюдателница, устроена да издържи на над 6 милиона килограма налягане.

Според Върджин Океаник, „летящата” подводница е преодоляла две големи препятствия, изпречили се пред изследователите на дълбоките води: невероятният студ и налягане от над 1,000 атмосфери ( почти колкото налягането, което се образува от 8,000 слона, седнали върху един Мини купър ).

Стартирайки оттам, откъдето Стив Фосет, близък приятел и другар авантюрист на Брансън, който загива в инцидент със самолет през 2007г, усъвършенстваният дизайн на подводницата ще и позволи да достигне до дълбочина от 36,000 фута, около 2 пъти по-голяма от тази на предишните модерни подводници, според Брансън.

„Надяваме се, че сме я конструирали добре”, казва той. Американците, германците и японците са опитвали преди, но никога не са успявали да достигнат дълбочина под 18,000 фута- така че, това е доста голяма крачка за технологията.”

И все пак, британският предприемач е наясно с потенциалните рискове.

„Първият риск е възможният катастрофален провал на подводницата”, признава той. Надяваме се, че ще чуем звуковите сигнали, когато водородните фибри започнат да се пропукват. Стане ли това, ние просто не отиваме по-далеч.”

Другият възможен проблем, предупреждава Брансън, е подводницата да попадне в риболовни мрежи на дъното и да няма възможност да се издигне отново на повърхността.

И все пак, 60-годишният баща на двама сина, остава философски настроен:

„Рисковани са опитите да прекрачим границите пред себе си. Но рискове имаше и когато за пръв път човекът отиде в Космоса. Затова ние ще направим всичко по силите си, за да избегнем катастрофалните проблеми.”

Макар и да се очаква подводницата да се разбие след 30 опита, Брансън уверява, че проучването е много повече от чисто приключение.

„Има хиляди видове, за чието съществуване даже и не подозираме. Ще се появим с необикновени снимки на едни от най-невероятните създания, които човечеството никога не е виждало”, казва той.

Освен това, експедицията на Върджин Океаник „подпомага науката в изследване на нашата еко-система и обръща внимание към предизвикателствата, пред които са изправени океаните ни.”

За разлика от суборбиталната космическа летателна компания, Върджин Галактик, новата експедиция не приема пасажери срещу заплащане. Най-вероятно тя ще извърши  5 потапяния до всяка от най-дълбоките части на петте ни океана, като при всяко потапяне ще се превозва само по един човек.

Така че, вълнува ли се Брансън сам да бъде един от пътниците? „ Сигурен съм, че ще ми трепне под лъжичката докато слизам надолу- ще отнеме около 3 часа, за да достигна дъното.”

Опасностите обаче не са му чужди. Основавайки Върджин рекърдс през 1970-та,  той трупа състояние в различни авоари, които включват самолетния и железопътния сектор. Брансън използва парите си, за да субсидира подвизи като обиколка на земното кълбо с балон, както и поставянето на различни плавателни рекорди.

А какво мисли съпругата му за най-новото му приключение?

„Тя по-скоро се радва, че го правя аз, а не децата ми,” шегува се той. А после добавя, че докато е подписал документ, оставящ й острова Некър (личният му остров скривалище на Карибите), тя ще се чувства добре.”

Повече по темата:
New York Times, 1 Август 2011, Ambitions as Deep as Their Pockets

Източник: CNN

Превод от английски Силвия Петрова

Изненадваща планета

Картина на екзопланета (планета, която се намира извън Слънчевата система) в динамичното обкръжение на еволюирала звезда (JSW Art 2007).

Превод от английски Радка Димитрова

Ново проучване дава сведения в Сайънс (Science, 19 Ноември 2010) за новооткрита планета, която е намерена в близост до звезда с извънгалактически произход, което ще рече, че самата планета се е образувала извън Млечния път.

Находката може да подложи на изпитание настоящите ни представи за формирането и запазването на планетите, понеже за пръв път е разпозната планета около изключително бедна на метали и при това много стара звезда. Много малко планети досега са забелязани около звезди с ниско метално съдържание (звезди, в чийто състав освен водород и хелий са включени твърде малко други елементи) или около значително стари звезди.

Сега Johny Setiawan и негови колеги са открили гигантска планета около звезда с ниско съдържание на метали. Последната е преминала през звездното си развитие на червен гигант, докато в същото време звезди като Слънцето многократно уголемяват първоначалните си размери.

Новооткритата планета е в разрез с очакванията, понеже в повечето случаи е типично да бъде погълната още в процеса на разрастване на звездата. При това планетата вероятно произхожда извън нашата Галактика, т.к. нейната главна звезда (слънце) спада към група звезди, формирали сателитна на Млечния път галактика, която е била разкъсана от силата на нейната гравитация преди милиарди години.

Източник: „Гигантска планета около извънгалактическа звезда с ниско съдържание на метали“ ("A Giant Planet Around a Metal-Poor Star of Extragalactic Origin") от J. Setiawan, R.J. Klement, T. Henning, H.-W. Rix, B. Rochau, T. Schulze-Hartung при Института по астрономия Макс Планк (Max-Planck-Institut fur Astronomie) в Хайделберг, Германия; J. Rodmann при Европейската космическа агенция (European Space Agency) в Нордвейк, Холандия.

За контакти: Johny Setiawan на тел. +49-62-21-52-83-26 или електронна поща: setiawan(a)mpia.de. Д-р Setiawan е на разположение за интервюта на английски, немски и индонезийски език. Rainer Klement на тел. +49-62-21-52-83-84 или електронен адрес: klement(a)mpia.de.

Технологии за Гео-инженерство

Превод на български Иво Григоров, оригинален текст публикуван в ClimateCentral.org

Учени и политици разследват всички възможни технологични предложения за охлаждане на планетата е минимизиране на парниковия ефект предизвикан от емисиите от човешката дейност.
Има няколко стартегии за манипулиране на околната среда с цел уравновесяване на климата, въпреки че все още няма единодушно съглагие кои от тях могат да се нарекат геоинженерство.


Според докладът на Royal Society (Кралското Общество на Великобритания) публикуван през 2009, има само два реални избора. Първият метод е отразяване на слънчевите лъчи и топлина за да се компесира глобалното затопляне. Това може да се постигне чрез изкуствени облаци или огледала в орбита. Вторият метод за охлаждане на планетата включва извличане на въглеродния двуокис от атмосферата, или чрез заравяне на втечнен СО2, или наторяване на океана с желязо. (Има ли потенциал в наторяването на океана с желязо?)

Предложените технологии са в различна фаза на развитие и със собствените си рискове и ефикастност. За момента единствените одобрени начини са масово възтановяване на горите и втечняване на СО2. Всички други предложения са все още с висок и цена.

Международната година на биоразнообразието, 2010 - в класната стая

Иво Григоров (CNRS, Франция) & Лиз Крон (Océanopolis, Франция)
Публикувано в Science in School, Ноември-декември 2010
Превод от английски Радка Димитрова


С цел да се повиши осведомеността за ускореното изчезване на биологичните видове, което е причинено главно от влиянието на човека върху околната среда, Организацията на обединените нации (ООН) обяви 2010 г. за международна година на биоразнообразието. Биоразнообразието не се изразява единствено в присъствието на огромен брой видове, и резултатът от човешкото въздействие е много по значителен от Червената книга.

Биологичното разнообразие е от значителна стойност в много аспекти на ежедневието ни. Макар и оценяването на биоразнообразието с някакъв паричен еквивалент да изглежда странно, много от природните ресурси, на които сме свикнали да придаваме стопанско значение (поддържане на запаси от биологични видове с икономическа стойност и суровини) са дирекно свързани с него.

Уповавайки единствено на класическите учебници, биоразнообразието e често трудна тема за преподаване. В реванш темата е много подходяща за практическа дейност, работа в екип и базирано на проучвания обучение. Ресурсите по-долу насочват вниманието върху три проекта, които предлагат съответно учители и ученици да участват в дългосрочни проекти, да вземат участие в научни изследвания по време на обучението си, и трето показват нагледно как учителите могат да вникнат в текущите знания на учениците и да вложат биоразнообразието в контекста на океаните, географията, геологията, така както климатичните промени и влиянието на човека.

И ако учителите установяват, че полагат прекалено големи усилия, тогава може би ще се радват да научат, че не са сами пред проблемите. В официален научен форум за проучвания се пише за най-разпространените проблеми и също така как най-добре да направим връзка с последните научни изследвания в областта на екологията и биоразнообразието (вж. Списанието Teaching Issues and Experiments in Ecology по-долу).

Списъкът далеч не е изчерпателен, така че ако случайно откриете други добре структурирани и събуждащи интереса материали, които са успели да грабнат вниманието на вашите ученици и са помогнали при влагането на биологичното разнообразие в контекст, бихме се радвали да чуем вашите предложения.

Ресурси, свързани с биоразнообразието:
Официален сайт на Международната година на биоразнообразието - http://www.unep.org/iyb/

РЕСУРСИ ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ
Четива за подготовка на учители
Свободно достъпното списание за научни разисквания „Въпроси и лабораторни упражнения по екология“ (Teaching Issues and Experiments in Ecology) представлява сборник от образователни материали по екология, изготвен от университетски преподаватели, но също така се занимава с проблеми и разногласия, съпровождащи преподаването на екология.

Интернет адрес: http://tiee.ecoed.net/ (език EN)

Един от най-четените научни журнали NATURE предлага безплатна колекция на биологичните видове, обръщайки внимание на екологичната важност и икономическото значение на биоразнообразието.

Интернет адрес: http://www.nature.com/nature/supplements/collections/biodiversity/ (език EN)

Отнасяне на проучвания към учебната програма (възраст 5-16 години)
Финансирани от Националната научна фондация (National Science Foundation), Националната морска образователна асоциация (National Marine Educators Association) и Национална океанска и атмосферна администрация (National Oceanic and Atmospheric Administration) на САЩ, разработените от учени ръководства са за нуждите на неспециалисти, учители и възпитатели. Основните принципи на осведомеността в различните научни области са съобразени с текущата учебна програма и с полезен наръчник на учителя и възпитателя за преподаване идеите на биоразнообразието и освен това умело показват как разнообразието на видовете е свързано с геосферата, хидросферата, климатичните промени и въздействието на човека.
Добре структуриран и обмислен план за учители, преподаващи в различните училищни класове!

Осведоменост в областта на науките за земята
http://www.earthscienceliteracy.org/ (език EN)

Осведоменост в областта на климатологията
http://www.climateliteracynow.org/ (език EN)

Осведоменост в областта на океанологията
http://oceanliteracy.wp.coexploration.org/?page_id=111 (език EN)

РЕСУРСИ ЗА КЛАСНАТА СТАЯ
Определители и средства на биоразнообразието (възраст 11-16 години)
Европейски проект, който има за цел да подкрепи преподаването на биологичното разнообразие и да усъвършенства определители и средства за обучение в тясно сътрудничество с проектите, за които средствата са предназначени да бъдат за учители и училища. Въпреки че проекта е вече отличен в училищен форум на Сайънс (Science) през юни 2008 г. (http://www.scienceinschool.org/node/538), училищата могат да се възползват от някои предимства на развития вече проект, който поддържа уеб страници в единадесет европейски държави на толкова много езици.
(Училища и учители, желаещи да се възползват пълноценно е нужно да се регистрират в проекта.)

Интернет адрес: http://www.keytonature.eu/wiki/
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да
Езици: EN, DE, БГ, BE, IT, NE, RO, ES

Класни стаи на открито (възраст под 10 години)
Пренесете класната стая в училищната площадка на открито за да въведете по непринуден и достъпен за хората начин понятието биологично разнообразие.

Интернет адрес: http://www.bbc.co.uk/breathingplaces/schools/ (език EN, Welsh)
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да


Мултимедийни ресурси (възраст 5-16 години)
От онлайн мултимедийния архив поредица от готови за ползване презентации на PowerPoint, предназначени за възраст от 5 до 16 години и повече, които съдържат мултимедийни упражнения върху описанието и класификацията на биологичните видове, имащи за цел да натренират наблюдателността и описателните умения на групи с широк възрастов обхват.

Адрес: http://www.arkiveeducation.org/resources.html (език EN)
Ученически занимания: Да


Честване годишнината на Чарлз Дарвин (възраст 11-16 години)
В памет на двестагодишнината на Дарвин ARKive също предлага за учители цялостно разработени уроци, презентации, диплянки и мероприятия за класификацията и еволюцията на животните.

Адрес: http://www.arkive.org/darwin/ (език EN)
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да


ПРАКТИЧНИ ДЕЙНОСТИ
Наблюдение през различните сезони (> 10 год.)
Какво ще кажете за затвърждаване на базираното на проучвания обучение чрез участие в европейски проект за наблюдение на три заобикалящи ни биологични вида и това как те се променят през различните сезони и от единия до другия край на континента? Проектът Бийгъл (The BEAGLE Project) си взаимодейства с вече над 260 европейски училища от 14 държави и предлага подготовка на учители и съвети как да осъществят дългосрочен проект, съдействайки на изследването по време на обучение.

Адрес: http://www.beagleproject.org/ (език EN)
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да

Виртуални експедиции
Следвайте учените в полето, за да проследите вече минали експедиции и си взаимодействайте с тях в предстоящи експедиции по море и суша, благодарение на музея „Фийлд“ в Чикаго, щата Илинойс (the Illinois Field Museum).

Адрес: http://www.fieldmuseum.org/expeditions/interactive_main.html (език EN)
Взаимодействие с учени: Да

Наука за Земята: идеи за класната стая

Търсите ли идеи да събудите интереса на вашия клас към науката за Земята? Защо не експериментирате с богатата колекция от дейности, предоставени от Крис Кинг, Елизабет Девин и Питър Кенет от „Идея за изучаване на Земята”?

Оригинална статия публикувана в Science in School, превод на български Гюлназ Солакова

След Международната година на ООН на планетата Земя (2007-2009), трима учители от Великобритания изготвят уебсайт с голяма, разнообразна и все още отворена за разширяване и обогатяване на събирателската и преподавателска дейност: „Идея за изучаване на Земята” (www.earthlearningidea.com).

Дейностите изискват малко ресурси (лесно могат да бъдат пригодени за използване със стандартното оборудване в училищната лаборатория) и са предназначени за насърчаване на ученици на възраст 8-18 год. да разследват как функционира Земята (препоръчителната възрастова група е дадена във всяка дейност). Около всяка идея има онлайн дискусия, за да се разработи глобална мрежа за подкрепа и насърчаване, и всяка дейност е придружена с пояснителни бележки за учителите. Дейностите са преведени на испански, норвежки, италиански, китайски и тамилски езици.

Дейностите на сайта са разделени в девет различни категории: "Земята като една система", "Енергията на Земята", "Земята в Космоса", "Земни материали", "Еволюцията на живота", "Геоложки времена", "Изследване на Земята", "Природни бедствия" и "Ресурси и околна среда". Те включват дейностите на вулкани, цунами, динозаври, нефт и газ, земетресения, пропускливост на почвата и много други. Повечето от тях са практически дейности, докато други могат да се представят като експерименти, като например чрез оригами да се помогне на учениците да си представят как Дарвин разработил неговата теория за формирането на коралови атоли. Много от дейностите включват и допълнителни демонстрации.

Примери за две от дейностите са дадени по-долу (за детайли, посетете сайта).

Защо не могат нефтът и газът да избягат от подземния им затвор?

Макет на резервоар на петрол и газ.
Снимка Питъп Кенет

Този експеримент се използва за да се покаже как нефтът и газът могат да бъдат хванати в капан от скалите под земната повърхност.

Възрастова група: 14-18 години
Необходимо време: 10 мин.
Учебни цели:
Учениците трябва да могат:

• Да обяснят, че нефтът и газът плуват над водата поради по-ниската плътност;
• Да обяснят, че нефтът и газът могат да се превърнат в капан под земята, ако достигнат непромокаем слой от скали;
• Да отбележат необходимостта от контрол на добива на нефт и газ, за да се избегне "избухване" на повърхността.

Контекст: Това би могло да бъде част от урока за световните ресурси, и може да се доразвие до урок по порьозност и пропускливост на скалите.

За списък от налични материяли и процедура, изтеглете PDF на български. 

Как да претеглиш динозавър?

Как можем да използваме отношението между налягане, сила и площ за (приблизителна) оценка на масата на двукрак динозавър, като използваме площта и дълбочината на един от неговите вкаменени стъпки? Динозаврите понякога оставят отпечатъци в мокър пясък или кал, които се втвърдяват и фосилизират. Ние можем да изчислим колко е тежък динозавърът, ако сравним отпечатъка с известна мярка за тежест в класната стая.

Предлагаме ви един работен пример, олеснен за изчисление, но вие можете да получите други стойности в зависимост от наличното оборудване.

Възрастова група: 14-18 години
Необходимо време: 30 мин.
Учебни цели:
По-голяма част от учениците трябва да могат:

• Да изчисляват натиск от дадена сила и площ;
• Да преобразуват уравнението и да изчислят една неизвестна сила от известен натиск и площ;
• Да разискват дали резултатът дава масата на динозаврите, и дали трябва да бъде удвоен, за да отчете за това, че динозавърът има два крака;



Измерване на налягане в пясък.
Снимка Питъп Кенет

• Да усмислят, че тези изчисления могат да бъдат само приблизителни.

Контекст: урокът въвежда идеята, че фосилизираните следи могат да са еднакво ценни, както и останките на самото тяло - и съдържат ценна информация за начина на живот на организмите. Те предоставят полезна връзка между физика, математика и геология.

За списък от налични материяли и процедура, изтеглете PDF на български.

 
Допълнителни Ресурси (на английски):

• Моделиране на скалите : Какво е скрито вътре и защо www.earthlearningidea.com/PDF/Modelling_for_rocks.pdf
• Пространството помежду: порьозност на скалите www.earthlearningidea.com/PDF/Space_within.pdf 
• Къде да сондираме за нефт? Перспектива за нефт в подземните слоеве www.earthlearningidea.com/PDF/Sorting_Sequence.pdf
• Смъртта на динозавъра - умря или беше убит? www.earthlearningidea.com/PDF/Crime_scene_final.pdf  
• Какво е усещането да бъдеш там? - Да съживиш изкопемо www.earthlearningidea.com/PDF/37_What_like_be_there_fossil.pdf

„Идея за изучаване на Земята” се поддържа доброволно от Крис Кинг, Елизабет Девин и Питър Кенет от Великобритания. Крис Кинг е професор по Земните науки в университета Кийл, с преподавателски опит в училище и в промишлената геология . Елизабет Девин и Питър Кенет са пенсионирани учители по геология, като последният е работил като геофизик за британският антарктически институт. Всички те са членове на Отдела за образование към „Науката за Земята”, администрирани от Keele University, професионалната роля на които е да доведат до свободни работни срещи за непрекъснато професионално развитие на учителите във Великобритания.

Свържете се с екипа на „Идея за живота на Земята” на адрес: info@earthlearningidea.com

Как могат да послужат “новините” в класната стая?

Фернанда Веню-Люмб и Марко Коста демонстрират как репортажи в медиите - дори когато са неточни - могат да се използват в класната стая

Превод от английски Иво Григоров (статия публикувана в Science in School)

Новините са ни достъпни почти навсякъде, през цялото време - във вестници и списания, по телевизията и по интернет - в това се включват и научните новини. Често учените се оплакват от точността на научната информация в медиите и по тази причина, доста учители са несклонни да използват репортажи в класната стая. Въпреки това, ние бихме искали да насърчим учителите да правят точно това, по две главни причини:

1. Има доста добри и точни научни репортажи в медиите;
2. Търсенето на грешки в научните новини може да бъде отправната точка на класната дейност.

Нека започнем с главните разлики между научните репортажи в медиите и изследователските доклади, а след това ще ви предложим някои идеи за използване на научните новини в класната стая. Въпреки, че примерите ни ще са предимно от вестникарски статии, вие можете еднакво добре да използвате други видове популярна научни статии: статии от списания, подкасти и видео клипове от телевизионни новини.

Как да започнем?
Репортажи в медиите по принцип следват установен образец. В първия параграф, ще намерите цялата информация, която е есенциална за да се разбере историята: кой, какво, къде, кога, защо и как. Нека разгледаме един пример от интернет страницата на Би Би Си.

Как градове застрашават растенията?

Международен екип от ботаници сравни изчезването на растения в 22 града по целия свят. Сингапур и Ню Йорк (САЩ) съдържат по-малко от една десета от първоначалнaтa си растителност, показва анализ публикуван в научния журнал Еcology Letters. Въпреки това, Сан Диего (САЩ) и Дърбан (Южна Африка) са запазили повече от две-трети от първоначалната си флора ...

Мат Уолкър, редактор на Earth News, описва резултатите от международно проучване, включващо учени от различни страни. Забелязахте ли, че основната информация се намира в първия параграф?

Това е една от най-големите разлики между статии и други видове текст. В научните изследвания, например, резултатите и заключенията са представени в отделни части, към края на доклада. Дори и в резюмето, кратката версия на научния доклад, структурата следва същия модел: въведение, метод, резултати и заключения.

Нека да видим как същата информация бе представена в научния журнал Ecology Letters (Hahs и др., 2009).

Глобален синтез на тенденциите за изчезване на разстителните видове в градските райони

Ейми Ханс, Марк Макдонъл, Майкъл МакКарти, Пийтър Веск, Ричърд Корлет, Брайъни Нортън, Стийвън Клемънс, Ричърд Дънкън, Кен Томпсън, Марк Шварц и Никълъс Уилиамс

Изчезването на растителни видове в градските райони е нарастваща заплаха за биоразнообразието в световен мащаб. За да се сведе до минимум тази заплаха, много е важно да се идентифицират факторите които влияят върху изчезването на растителните видове. Ние събрахме данни за тенденциите на изчезване на растенията в 22 града по целия свят. Комбинацията от историческото развитие на града и текущата маса от местна растителност, са факторите които обясняват най-голямата част от изчезналите видове. Като една променлива, масата на настоящата, местна растителност също влияе на бъдещи изчезвания, особено в големите градове на възраст > 200 години. Нашето изследване показва, че ефекта на ландшафт трансформацията от аграрно и градско благоустройство, е осезаем със стотици години, и модерните градове натрупват потенциално голям дълг от биоразнообразие. Това заключение подчертава нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще.

Както виждате, научното резюме завършва със заключението: " нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще." На този етап, можете да обсъждате разликите в структурата на статии и научни доклади с вашите студенти, включително кой стил те предпочитат и защо.

Друга разлика между новините и научните статии е, че в новините, някои от фактите, могат да бъдат представени като цитати от участници в действието. Нека продължим със статията от Би Би Си:

"Бързият и продължителен растеж на градовете значително застрашава биоразнообразието в световен план", казва д-р Ейми Ханс, изследовател в Австралийския изследователски център за градска екология към Кралските ботанически градини в Мелбърн, Австралия.

Това обяснява защо Ханс и нейните сътрудници се опитват да разберат заплахата и как тя може да бъде сведена до минимум.

Друг важен момент да се отбележи в новините е кой е цитиран като автор: изследователите, политиците или представители на обществеността? Защо? Има ли гледна точка, която липсва? Чия е тя?

Много изследователи се оплакват от изопачаване на новините: че представената информация не е точна или, че учените са неправилно цитирани, например. Като учител, вие можете да се опитате да идентифицирате такива проблеми в новините, като използвате собствения си опит в областта. Или бихте могли да отправите вашите ученици да търсят такива изопачения, чрез търсене на точната информация в Интернет.

Къде можете да откриете точната информация? 
Погледнете пак в началото на новинарската статия: първоначалния източник на информация е по принцип добре уточнен. В избрания пример, информацията е взета от научен доклад публикуван в журнала Ecology Letters (вече анализирахме резюмето на този доклад). Много научни журнали искат такса за онлайн достъп до своите доклади, но достъп до резюметата, а понякога и за старите доклади, е свободен. Освен това, журнали с отворен достъп (например PLОS Biology) предлагат безплатен достъп до пълния текст на всички техни доклади.

Други източници на доклади могат да бъдат научни организации като университети, НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) или други EIROforum организации. На интернет страниците им, бихте могли да намерите оригиналната информация (например, в съобщение за пресата - информация, предоставена специално за журналисти и проверени от съответните учени) и да я сравните с публикуваните статии. Много от сайтовете на тези организации имат секция за журналисти (понякога те се наричат прес или медиен център) и достъпът е свободен.
Чрез сравняване на статиите с оригиналния доклад на научни изследвания (или съобщение за пресата), можете не само да видите разликата в структурита на текста, но също така и в стила на писане.

Няколко предложения
Ето някои предложения как да се разгледа и сравни статия и научен доклад в класната стая.
1. Каква е целта на историята (например част от научните изследвания, открития, или изказвания)?
2. Какъв е източника на историята (от коя страна, какъв вид организация)?
3. Кой е цитиран от журналиста (например учени или политици)? Откъде са цитираните?
4. Какво е участието на цитираните учени? Например, коментар за изследванията на някой друг или своите?
5. Учените са самостоятелни или част от екип?
6. Възможно ли е да се каже кой финансира изследванията? Ако тази информация липсва, каква може да е причината?
7. Какъв е източника на информацията? Това е важен въпрос, ако искате да научите повече по темата.
8. Доклада на който е базирана статията е публикуван в специализиран научен журнал (вж. Рафаел, 2007). Ако е така, кой? Смятате ли, че тази информация е важна? Защо или защо не?
9. Бяхте ли запознат с темата, преди четене на историята? Ако сте запознат, има ли в текста нова информация за вас? Има ли противоречие в това, което сте знаел или мислил преди?
10. Опитайте се да намерите оригиналния източник на информацията и да я проверите. Намерихте ли някакви грешки? Ако е така, какви (невярна информация, погрешно обяснение, други видове грешки)? Как бихте преработили тази част, за да коригирате намерените грешки?
11. За кого мислите, че е написан текста (например студенти, преподаватели, изследователи или за широката общественост)? Какво ви кара да мислите така?
12. Какво е целта на журналиста/вестника за публикуването на тази статия? Просто за предоставяне на информация? Или има скрит мотив, като създаване на паника и сензации, политическа цел, или просто опит за продажба на повече вестници?
13. Намерете статии в различни вестници за една и съща научна новина и ги сравнете. Помага ли това да отговорите на някои от предишните въпроси?
14. Ако статията е относно резултати от научни изследвания или ново откритие, опитайте се да го превърнете в научен доклад, и след това го сравнете с оригиналния източник (доклад).

Източници
Hahs AK et al. (2009) A global synthesis of plant extinction rates in urban areas. Ecology Letters 12(11): 1165-1173. doi: 10.1111/j.1461-0248.2009.01372.x Докладът е с безплатен достъп и може да се изтегли от Wiley Interscience website: http://www3.interscience.wiley.com/journal/118545752/home

Raphael E (2007) Developing a teaching resource on peer review. Science in School 5: 70-73. http://www.scienceinschool.org/2007/issue5/peer

Интернет Източници
– Пълната статия е на разположение на интернет страницата на Би Би Си (http://news.bbc.co.uk) или чрез директен линк: http://tinyurl.com/yah6a5v
– Много научни журнали са изцяло със свободен достъп и могат да се търсят и достъпни чрез регистъра на свободен достъп: http://www.doaj.org
– PLOS Biology е със свободен достъп, рецензиран, обща биология журнал. Виж: http://www.plosbiology.org
– За да научите повече за НАСА, посетете: http://www.nasa.gov
– Европейската космическа агенция (ESA) е член на EIROforum, издателят на списанието Science in School. За повече информация, включително съобщения за пресата, виж: http://www.esa.int
– EIROforum, издателят на Science in School, е сътрудничество между седем междуправителствени научно изследователски организации. За да научите повече и да прочетете последните публикации в пресата от седемте организации, виж: http://www.eiroforum.org

Ресурси
При търсене на съобщения за пресата, http://www.alphagalileo.org/ е добро начално място. Можете да търсите онлайн база данни на хиляди съобщения за пресата и други материали по последното развитие в науката, технологиите, здравеопазването и други области.
Aмериканското научно общество, AAAS, има подобен сайт за научни теми. Виж: http://www.eurekalert.org
 
За да научите повече как се пишат новините, вижте уебсайта www.media-awareness.ca или линка: http://tinyurl.com/d3hwss
Ако ви хареса тази статия, разгледайте другите публикации на темата в Science in School. Виж: http://www.scienceinschool.org/teaching

За авторите:
Фернанда Веню-Люмб е бразилски научен журналист. Тя започва да пише за медиите през 1992 г., когато е била все още в колеж. Нейният опит води до докторантска степен през 2009 г. по различните възприятия за човешкия живот и как тези възгледи могат да бъдат използвани в научното образование.

Марко Коста е бразилски инженер-химик с докторска степен по био-безопасност. Той работи по биологичната безопасност, и е професор в научната методология в Fundação Oswaldo Cruz (Освалдо Круз "Фондацията"), Бразилия, и разработва нови стратегии за преподаването на наука.

Преглед
Повечето учители вероятно вече използват статии на последни новости за мотивиране на учениците си, но тази статия подчертава значението на научните доклади и предлага съвети за това как да го направят по научен начин. Предложени са различни начини на писане и тълкуване на новините, кякто и списък с въпроси за всяка класна стая.

Статията би могла просто да се използува с по-малки ученици (на възраст 10-13): един ученик може да направи две минути резюме за научна тема която е прочел във вестник или списание или видял по телевизията, последвано от кратка дискусия по темата. Това може да създаде по-голям интерес в областта на науката извън училище.

Освен това, статията може да се използва с по-напреднали ученици (на възраст 13-19) как да пишат свои статии относно някои последни новини в науката. Ползването на интернет за проверка точността на теми съобщавани в новините и сравняване на съдържанието с оригиналната статия, би трябвало да се превърне в редовна част от уроците по научните предмети.

Фридлинд Крочек, Австрия