26.03.2012 г.

Twitter преиграва историята 'на живо' за 100 годишнината на Титаник

Източник: Twitter
Превод: Иво Григоров
През Април се чества 100 годишнината на Титаник, и за да отбележе случая, Twitter преиграва историята 'на живо'.

Предсавете си, че преди 100 години пътниците на Титаник имат достъп до интернет, Facebook и Twitter.

Въпреки че сме запознати с основните моменти от злополуката в която 1 517 пътници загиват, @TitanicRealTime ще позволи на любопитните да приживеят историята като че ли се случва в момента, и чрез съобщенията на пътници, офицери и служители на кораба.

Проследете всяка минута от авантюрата, като Титаник се приготвя за първото си плаване на 10 Април , 1912. Тоест 2012!
Източник: Twitter
Превод: Иво Григоров
 

4.03.2012 г.

Азия и Америка на път към Арктически сблъсък

Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова

Ще бъде най-голямото геологическо шоу на всички времена, когато Северна Америка, Южна Америка, Европа и Азия се сблъскат на Северния полюс и създадат суперконтинентът Амазия.
Арктически сблъсък, Nature 482: 208--211 (http://dx.doi.org/10.1038/nature10800)
За съжаление, никой от нас или даже наши пра-пра-пра-внуци няма да гледа шоуто, което няма да се случи поне още 50 милиона години. Но е интересно да си го представим.

"Сегашната реална позиция на континентите е нещо което наричаме средата на суперконтинентния цикъл," каза геологът Рос Мичъл от университета Yale, главният автор на статия от 8 февруари в списание Nature, която предсказва траекторията на суперконтинентите. "Ние сме част от нещо много по-голямо, и в миналото, и в бъдещето."

Групата на Мичъл не е първата която казва че Амазия ще се формира, но се различава по това къде точно смята че това ще стане.

Някои мислят че суперконтинентите се разкъсват, отдалечават, и се събират на същото място. Те казват че Амазия ще погълне Атлантика и ще бъде центрирана върху днешна Африка, в сърцето на Пангеа, последният суперконтинент, който се е разцепил преди 250 милиона години.

Други геолози казват че суперконтинентите се разцепват, отдалечават и събират отново на противоположната страна на земята. Това би сложило Амазия някъде между Хаваите и Фиджи, покривайки изцяло Пасифика.

Групата на Мичъл, обаче, поставя Амазия в Арктика. Тяхното заключение е базирано на данни от магнитното поле на Земята, намерено в скали датиращи 800 милиона години, което е времето на Родиния, суперконтинентът съществувал преди Пангеа.

Според тяхната интерпретация, геомагнитните данни имат смисъл само ако суперконтинентите се въртят около остта си на 90 градуса, което би сложило Амазия в неочаквана близост до северния полюс.
Тъй като във всички техни данни, макар и да обхващат 800 милиона години, има само два примера на ротация на суперконтиненти, тази хипотеза е трудна за тестване. Вярна, или не обаче, това научно изследване ще хвърли светлина върху въпрос още по-фундаментален от това къде се събират суперконтинентите.

"Един от основните въпроси на нашата работа е, 'Защо въобще суперконтинентите се разделят на по-малки части?'", каза Мичъл.

Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова


9.02.2012 г.

Руска сонда достига до под-ледниково Антарктическо езеро на 14 милиона години

Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова

Руската агенция Риа Новости каза че руският отбор е стигнал до езерото Восток на 5-ти февруари, 2012. Според източника, учените са спрели на дълбочина 3768 метра, където била повърхността на античното под-ледниково езеро.

Мрежа от втечнена вода под ледниците на Антарктика. National Science Foundation
След 20 години сондиране, отборът от руски учени е близо до праисторическото езеро Восток, което е било недокоснато, под Антарктика, през последните 14 милиона години.
Восток е най-голямото езеро от мрежа от повече от 200 под-ледникови езера, скрити на 4 километра под леда. Някои от тези езера са били формирани когато континента е бил много по-топъл и са все още свързани с Австралия.

Езерата са богати на кислород (което ги прави олиготрофични), с ново на кослород на някои места 50 пъти повече от това типично за едно сладководно езеро на повърхността. Смята се че голямата концентрация на този газ е поради огромната тежест и налягане причинени от континенталния леден масив.

Ако животът съществува във езерото Восток, той трябва да е под формата на термофили - форми на живот които са се адаптирали към оцеляване в екстремна среда. Един такъв организъм би трябвало да устоява на високо налягане, постоянна ниска температура, малко количество храна, високо количество кислород и липса на слънчева светлина.

Условията в езерото Восток се смятат за подобни на тези на луната на Юпитер, Европа и на малката луна на Сатурн, Енселадус. През юни, пробата на НАСА Касини намери най-доброто доказателство досега че има масивен резервоар от солена вода под ледената покривка на Енселадус. Това означава че намирането на живот в негостоприемните дълбочини на Восток ще подкрепи вероятността за намиране на живот в краищата на слънчевата система.

Тук на Земята, отборът при езерото трябва да бърза. Лятото на Антарктика скоро ще свърши и учените ще трябва да напуснат тяхната отдалечена база докато все още могат. Температурите ще паднат до минус 80 градуса по Целзий, което ще прекрати кацванията и излитанията в Антарктика, и би блокирало местния отбор.

Те изпуснаха шанса си миналата година. "Времето е кратко. Възможно е сондата да не достигне повърхността на водата преди края на това Антарктическо лято, и те да трябва да чакат още една година преди процеса да продължи," писахме през януари 2011. Сондата беше спряна през февруари.

Междувременно, руски инженери планират на влязат в самото езеро, с помощта на подводни плуващи роботи. През Антарктическите лета на 2012 и 2013, те смятат да изпратят робот в езерото за да събира проби от водата и от почвения слой по дъното. Този план тепърва трябва да бъде одобрен от екологична гледна точка на консултантска среща на страните, подписали договора за мирно използване на Антарктика, през май 2012.
 
Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова

1.12.2011 г.

Как кафето се отразява на биоразнообразието


Автор С. Аманда Кодил
Превод за Синя Планета Ана Минчева
Вторник, 15 ноември
Плевите изследванията на бозайниците са предимно около Туриалба, Коста Рика, в Мезоамериканския биологичен коридор.
С. Аманда Кодил, докторант в Университета в Роуд Айлънд, пише от Коста Рика, където изследва разнообразието на бозайници във фермите за кафе.
Сега се намирам в Коста Рика, където ще започна втората фаза от полевата работа за докторската си дисертация. Тя включва оценяване на биоразнообразието на бозайниците в тропически области, засяти предимно с кафе, които често са наричани „зърнен пояс”. Работата също включва и препоръчване на устойчиви практики за фермите, с цел да се съхрани биоразнообразието. Миналата година, полевите ми изследвания ме заведоха в областта Коорг в югозападна Индия, близо да Западните Гхати. В настоящото пътуване, център на изучаваните райони е Туриалба, Коста Рика. Тя се намира в Мезоамериканския биологичен коридор. Да живея и работя по красиви места е невероятно предимство, но международните проучвания имат и своите предизвикателства. Засега, това пътуване не е по-различно.

Кафето е втората най-продавана стока в света, след петрола. В много от развиващите се страни то формира основната част от износа. Традиционно, кафето се отглежда сред местни гори, но през последните две десетилетия практиката се променя. В Латинска Америка местните гори все повече се заместват с монокултура от кафени растения, наречена „слънчево кафе”. Тази промяна се отразява върху биоразнообразието, което дадената местност може да поддържа, както и на свойтвата на околната среда (като ерозия на почвата, пречистване на водата, опрашване и др.).

Съществуват сертификати, които подкрепят биоразнообразието и изискват сенчести дървета да се засаждат във ферми, където отглеждания продукт уместно е наречен „сенчесто кафе”. Фермерите, които се придържат към дадените изисквания, получават по-високо възнаграждение за своето кафе. Изследването, на което са базирани сертификатите, обхваща предимно птиците и насекомите и засяга твърде бегло бозайниците в тези кафени ареали. Целта на моето изследване е да оценя биоразнообразието на бозайниците в кафените области, да установя кои характеристики на околната среда са важни за тях и да предложа решения за това как да се подобрят условията.

Това обаче е по-лесно на думи. Проучването на бозайниците често изисква доста труд, заради ниската ефективност на капаните в тропиците. За да оценим биоразнообразието на бозайниците, ние използваме както директен, така и индиректен метод на изследване. В капаните слагаме смесица от фъстъчено масло, ванилия, банан, овес и семки за примамка. След това, заедно с асисистентите ми, поставяме 242 малки капана (за бозайници с големината на мишка) на площ с размери 500 на 500 метра. Залагаме и средноголеми капани (за опосуми, миещи мечки и др.). Когато заловим животно, установяваме вида му, правим стандартни измервания – дължина на тялото, опашката, ушите и задните крака – поставяме му маркер и го пускаме там, откъдето сме го взели. Видовото разнообразие се определя от броя на различните видове, заловени в дадена област, а богататвото – от броя на отделните заловени животни.

За индиректно изследване използваме проследяващи капани и камери. Проследяващите капани представляват отворени кутии, в единия край на които е поставена примамка, а в средата има контактна хартия и тонер за принтер. Когато животното влезе в капана, то оставя следи, които след това използваме, за да идентифицираме вида. Служим си и с дигитални камери със сензори за движение. Те са настроени да правят по три последователни снимки, когато усетят движение.

Методите на изследване изглеждат изпипани, но на полето нищо не минава по план. Например, полевият екип трябва да може лесно да намери капаните на сутринта – иначе малките метални изделия се превръщат в миниатюрни фурни ако не успеем да ги отворим и да пуснем животното.

През първите седмици поставяхме биоразградими флагчета на всеки капан и маркирахме пътеките. Но се сблъскахме с два проблема. Първият – голяма част от флагчетата бяха надъвкани и паднали на земята. На третия или четвъртия ден открихме нарушителя: мравки! Не съм сигурна какво точно във флагчетата ги привлича, но ще трябва постоянно да ги сменяме.

Вторият и по-сериозен проблем е, че флагчетата помагат не само на нас да намерим точните места, но и на други хора, които крадат капаните и камерите. Голяма част от съоръженията ни бе похитена през първата седмица. Чухме, че наблизо има фабрика, която изкупува скрап и по този начин работи против нас – около 20 малки и 5 средни капана изчезнаха. Една сутрин поставихме осем камери, привързани с кабели към дървета. До обяд, четири от тях липсваха. Имаше следи от мачете по кабелите, които се оказаха много издръжливи, но пластмасовите закопчалки и кутии бяха поддали. Полевото оборудване е тежко и скъпо. С екипа ми го пренесохме със самолет чак от Щатите. Излишно е да споменавам, че не е лесно да се подмени, а е сложно да се извършва полева работа без оборудване!

В Коста Рика, мачетето ни е необходимо, за да си проправяме път и да поставяме капани. То обаче е много опасен инструмент. Едно от правилата гласи винаги да стоиш на разстояние две дължини на мачетето от човека, който го размахва. Друго правило е, когато работиш с инструмента, да го движиш настрани, а не надолу към краката си. Именно това правило беше нарушено на третия ден от един от полевите асистенти. Мачетето проби гумения ботуш и направи рана около 2 см на палеца му. Прекарахме 45 минути в чакане на опашка, за да говорим с човека на рецепцията в спешното отделение. След това чакахме 45 минути за диагноза и час, за да извикат Исус (асестента), за да му помогнат. Направиха му осем шева. Това пътешествие до спешното отделение напомни на всички ни, че трябва да сме много внимателни на полето. Не искам повече да придружавам никого на опашките в спешното.

Полевата работа винаги е приключение. Надявам се, че усилията ще се отплатят и ще можем да предложим начини да се подобри околната среда за бозайниците в кафените области.
Автор С. Аманда Кодил
Превод за Синя Планета Ана Минчева
Източник: New York Times

1.11.2011 г.

Ричърд Брансън дълдисва в морските дълбини да разкрие „необикновени създания”

Източник: CNN
Превод от английски Силвия Петрова

Любителят на приключения, билионерът Ричард Брансън, е известен с това, че е  полетял към звездите. Сега обаче е обърнал поглед към друга граница на човешките възможности, малко по-близка до дома: най-дълбоките части на морските дълбини.

Брансън е обявил своята подводна изследователска авантюра, Върджин Океаник, по-рано този месец, а в интервю за
CNN е разяснил своите планове за предстоящото си пътуване до морското дъно.


„Има около 400 човека, които са били в Космоса, но досега никой не е изследвал големите падини в океаните”, споделя основателят на бизнес империята Върджин.


„Планирам да сляза до Пуерториканската падина. Тя достига дълбочина по-голяма от височината на Еверест...около 28,000 фута.”


Подводницата Върджин Океаник, която е с формата на самолет, е построена от въглеродни нишки и титан, с подобна на балон кварцова наблюдателница, устроена да издържи на над 6 милиона килограма налягане.


Според Върджин Океаник, „летящата” подводница е преодоляла две големи препятствия, изпречили се пред изследователите на дълбоките води: невероятният студ и налягане от над 1,000 атмосфери ( почти колкото налягането, което се образува от 8,000 слона, седнали върху един Мини купър ).


Стартирайки оттам, откъдето Стив Фосет, близък приятел и другар авантюрист на Брансън, който загива в инцидент със самолет през 2007г, усъвършенстваният дизайн на подводницата ще и позволи да достигне до дълбочина от 36,000 фута, около 2 пъти по-голяма от тази на предишните модерни подводници, според Брансън.


„Надяваме се, че сме я конструирали добре”, казва той. Американците, германците и японците са опитвали преди, но никога не са успявали да достигнат дълбочина под 18,000 фута- така че, това е доста голяма крачка за технологията.”


И все пак, британският предприемач е наясно с потенциалните рискове.


„Първият риск е възможният катастрофален провал на подводницата”, признава той. Надяваме се, че ще чуем звуковите сигнали, когато водородните фибри започнат да се пропукват. Стане ли това, ние просто не отиваме по-далеч.”


Другият възможен проблем, предупреждава Брансън, е подводницата да попадне в риболовни мрежи на дъното и да няма възможност да се издигне отново на повърхността.


И все пак, 60-годишният баща на двама сина, остава философски настроен:
„Рисковани са опитите да прекрачим границите пред себе си. Но рискове имаше и когато за пръв път човекът отиде в Космоса. Затова ние ще направим всичко по силите си, за да избегнем катастрофалните проблеми.”

Макар и да се очаква подводницата да се разбие след 30 опита, Брансън уверява, че проучването е много повече от чисто приключение.


„Има хиляди видове, за чието съществуване даже и не подозираме. Ще се появим с необикновени снимки на едни от най-невероятните създания, които човечеството никога не е виждало”, казва той.


Освен това, експедицията на Върджин Океаник „подпомага науката в изследване на нашата еко-система и обръща внимание към предизвикателствата, пред които са изправени океаните ни.”


За разлика от суборбиталната космическа летателна компания, Върджин Галактик, новата експедиция не приема пасажери срещу заплащане. Най-вероятно тя ще извърши  5 потапяния до всяка от най-дълбоките части на петте ни океана, като при всяко потапяне ще се превозва само по един човек.


Така че, вълнува ли се Брансън сам да бъде един от пътниците? „ Сигурен съм, че ще ми трепне под лъжичката докато слизам надолу- ще отнеме около 3 часа, за да достигна дъното.”


Опасностите обаче не са му чужди. Основавайки Върджин рекърдс през 1970-та,  той трупа състояние в различни авоари, които включват самолетния и железопътния сектор. Брансън използва парите си, за да субсидира подвизи като обиколка на земното кълбо с балон, както и поставянето на различни плавателни рекорди.


А какво мисли съпругата му за най-новото му приключение?


„Тя по-скоро се радва, че го правя аз, а не децата ми,” шегува се той. А после добавя, че докато е подписал документ, оставящ й острова Некър (личният му остров скривалище на Карибите), тя ще се чувства добре.”


Повече по темата:

New York Times, 1 Август 2011, Ambitions as Deep as Their Pockets

Източник: CNN
Превод от английски Силвия Петрова

19.11.2010 г.

Изненадваща планета

Картина на екзопланета (планета, която се намира извън Слънчевата система) в динамичното обкръжение на еволюирала звезда (JSW Art 2007).
Превод от английски Радка Димитрова

Ново проучване дава сведения в Сайънс (Science, 19 Ноември 2010) за новооткрита планета, която е намерена в близост до звезда с извънгалактически произход, което ще рече, че самата планета се е образувала извън Млечния път.

Находката може да подложи на изпитание настоящите ни представи за формирането и запазването на планетите, понеже за пръв път е разпозната планета около изключително бедна на метали и при това много стара звезда. Много малко планети досега са забелязани около звезди с ниско метално съдържание (звезди, в чийто състав освен водород и хелий са включени твърде малко други елементи) или около значително стари звезди.

Сега Johny Setiawan и негови колеги са открили гигантска планета около звезда с ниско съдържание на метали. Последната е преминала през звездното си развитие на червен гигант, докато в същото време звезди като Слънцето многократно уголемяват първоначалните си размери.

Новооткритата планета е в разрез с очакванията, понеже в повечето случаи е типично да бъде погълната още в процеса на разрастване на звездата. При това планетата вероятно произхожда извън нашата Галактика, т.к. нейната главна звезда (слънце) спада към група звезди, формирали сателитна на Млечния път галактика, която е била разкъсана от силата на нейната гравитация преди милиарди години.

Източник: „Гигантска планета около извънгалактическа звезда с ниско съдържание на метали“ ("A Giant Planet Around a Metal-Poor Star of Extragalactic Origin") от J. Setiawan, R.J. Klement, T. Henning, H.-W. Rix, B. Rochau, T. Schulze-Hartung при Института по астрономия Макс Планк (Max-Planck-Institut fur Astronomie) в Хайделберг, Германия; J. Rodmann при Европейската космическа агенция (European Space Agency) в Нордвейк, Холандия.

За контакти: Johny Setiawan на тел. +49-62-21-52-83-26 или електронна поща: setiawan(a)mpia.de. Д-р Setiawan е на разположение за интервюта на английски, немски и индонезийски език. Rainer Klement на тел. +49-62-21-52-83-84 или електронен адрес: klement(a)mpia.de.

6.11.2010 г.

Технологии за Гео-инженерство


Превод на български Иво Григоров, оригинален текст публикуван в ClimateCentral.org

Учени и политици разследват всички възможни технологични предложения за охлаждане на планетата е минимизиране на парниковия ефект предизвикан от емисиите от човешката дейност.
Има няколко стартегии за манипулиране на околната среда с цел уравновесяване на климата, въпреки че все още няма единодушно съглагие кои от тях могат да се нарекат геоинженерство.


Според докладът на Royal Society (Кралското Общество на Великобритания) публикуван през 2009, има само два реални избора. Първият метод е отразяване на слънчевите лъчи и топлина за да се компесира глобалното затопляне. Това може да се постигне чрез изкуствени облаци или огледала в орбита. Вторият метод за охлаждане на планетата включва извличане на въглеродния двуокис от атмосферата, или чрез заравяне на втечнен СО2, или наторяване на океана с желязо. (Има ли потенциал в наторяването на океана с желязо?)

Предложените технологии са в различна фаза на развитие и със собствените си рискове и ефикастност. За момента единствените одобрени начини са масово възтановяване на горите и втечняване на СО2. Всички други предложения са все още с висок и цена.