26.03.2012 г.

Twitter преиграва историята 'на живо' за 100 годишнината на Титаник

Източник: Twitter
Превод: Иво Григоров
През Април се чества 100 годишнината на Титаник, и за да отбележе случая, Twitter преиграва историята 'на живо'.

Предсавете си, че преди 100 години пътниците на Титаник имат достъп до интернет, Facebook и Twitter.

Въпреки че сме запознати с основните моменти от злополуката в която 1 517 пътници загиват, @TitanicRealTime ще позволи на любопитните да приживеят историята като че ли се случва в момента, и чрез съобщенията на пътници, офицери и служители на кораба.

Проследете всяка минута от авантюрата, като Титаник се приготвя за първото си плаване на 10 Април , 1912. Тоест 2012!
Източник: Twitter
Превод: Иво Григоров
 

4.03.2012 г.

Азия и Америка на път към Арктически сблъсък

Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова

Ще бъде най-голямото геологическо шоу на всички времена, когато Северна Америка, Южна Америка, Европа и Азия се сблъскат на Северния полюс и създадат суперконтинентът Амазия.
Арктически сблъсък, Nature 482: 208--211 (http://dx.doi.org/10.1038/nature10800)
За съжаление, никой от нас или даже наши пра-пра-пра-внуци няма да гледа шоуто, което няма да се случи поне още 50 милиона години. Но е интересно да си го представим.

"Сегашната реална позиция на континентите е нещо което наричаме средата на суперконтинентния цикъл," каза геологът Рос Мичъл от университета Yale, главният автор на статия от 8 февруари в списание Nature, която предсказва траекторията на суперконтинентите. "Ние сме част от нещо много по-голямо, и в миналото, и в бъдещето."

Групата на Мичъл не е първата която казва че Амазия ще се формира, но се различава по това къде точно смята че това ще стане.

Някои мислят че суперконтинентите се разкъсват, отдалечават, и се събират на същото място. Те казват че Амазия ще погълне Атлантика и ще бъде центрирана върху днешна Африка, в сърцето на Пангеа, последният суперконтинент, който се е разцепил преди 250 милиона години.

Други геолози казват че суперконтинентите се разцепват, отдалечават и събират отново на противоположната страна на земята. Това би сложило Амазия някъде между Хаваите и Фиджи, покривайки изцяло Пасифика.

Групата на Мичъл, обаче, поставя Амазия в Арктика. Тяхното заключение е базирано на данни от магнитното поле на Земята, намерено в скали датиращи 800 милиона години, което е времето на Родиния, суперконтинентът съществувал преди Пангеа.

Според тяхната интерпретация, геомагнитните данни имат смисъл само ако суперконтинентите се въртят около остта си на 90 градуса, което би сложило Амазия в неочаквана близост до северния полюс.
Тъй като във всички техни данни, макар и да обхващат 800 милиона години, има само два примера на ротация на суперконтиненти, тази хипотеза е трудна за тестване. Вярна, или не обаче, това научно изследване ще хвърли светлина върху въпрос още по-фундаментален от това къде се събират суперконтинентите.

"Един от основните въпроси на нашата работа е, 'Защо въобще суперконтинентите се разделят на по-малки части?'", каза Мичъл.

Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова


9.02.2012 г.

Руска сонда достига до под-ледниково Антарктическо езеро на 14 милиона години

Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова

Руската агенция Риа Новости каза че руският отбор е стигнал до езерото Восток на 5-ти февруари, 2012. Според източника, учените са спрели на дълбочина 3768 метра, където била повърхността на античното под-ледниково езеро.

Мрежа от втечнена вода под ледниците на Антарктика. National Science Foundation
След 20 години сондиране, отборът от руски учени е близо до праисторическото езеро Восток, което е било недокоснато, под Антарктика, през последните 14 милиона години.
Восток е най-голямото езеро от мрежа от повече от 200 под-ледникови езера, скрити на 4 километра под леда. Някои от тези езера са били формирани когато континента е бил много по-топъл и са все още свързани с Австралия.

Езерата са богати на кислород (което ги прави олиготрофични), с ново на кослород на някои места 50 пъти повече от това типично за едно сладководно езеро на повърхността. Смята се че голямата концентрация на този газ е поради огромната тежест и налягане причинени от континенталния леден масив.

Ако животът съществува във езерото Восток, той трябва да е под формата на термофили - форми на живот които са се адаптирали към оцеляване в екстремна среда. Един такъв организъм би трябвало да устоява на високо налягане, постоянна ниска температура, малко количество храна, високо количество кислород и липса на слънчева светлина.

Условията в езерото Восток се смятат за подобни на тези на луната на Юпитер, Европа и на малката луна на Сатурн, Енселадус. През юни, пробата на НАСА Касини намери най-доброто доказателство досега че има масивен резервоар от солена вода под ледената покривка на Енселадус. Това означава че намирането на живот в негостоприемните дълбочини на Восток ще подкрепи вероятността за намиране на живот в краищата на слънчевата система.

Тук на Земята, отборът при езерото трябва да бърза. Лятото на Антарктика скоро ще свърши и учените ще трябва да напуснат тяхната отдалечена база докато все още могат. Температурите ще паднат до минус 80 градуса по Целзий, което ще прекрати кацванията и излитанията в Антарктика, и би блокирало местния отбор.

Те изпуснаха шанса си миналата година. "Времето е кратко. Възможно е сондата да не достигне повърхността на водата преди края на това Антарктическо лято, и те да трябва да чакат още една година преди процеса да продължи," писахме през януари 2011. Сондата беше спряна през февруари.

Междувременно, руски инженери планират на влязат в самото езеро, с помощта на подводни плуващи роботи. През Антарктическите лета на 2012 и 2013, те смятат да изпратят робот в езерото за да събира проби от водата и от почвения слой по дъното. Този план тепърва трябва да бъде одобрен от екологична гледна точка на консултантска среща на страните, подписали договора за мирно използване на Антарктика, през май 2012.
 
Превoд за Синя Планета от Гергана Бунова