18.07.2010 г.

Как могат да послужат “новините” в класната стая?

Фернанда Веню-Люмб и Марко Коста демонстрират как репортажи в медиите - дори когато са неточни - могат да се използват в класната стая

Превод от английски Иво Григоров (статия публикувана в Science in School)

Новините са ни достъпни почти навсякъде, през цялото време - във вестници и списания, по телевизията и по интернет - в това се включват и научните новини. Често учените се оплакват от точността на научната информация в медиите и по тази причина, доста учители са несклонни да използват репортажи в класната стая. Въпреки това, ние бихме искали да насърчим учителите да правят точно това, по две главни причини:

1. Има доста добри и точни научни репортажи в медиите;
2. Търсенето на грешки в научните новини може да бъде отправната точка на класната дейност.

Нека започнем с главните разлики между научните репортажи в медиите и изследователските доклади, а след това ще ви предложим някои идеи за използване на научните новини в класната стая. Въпреки, че примерите ни ще са предимно от вестникарски статии, вие можете еднакво добре да използвате други видове популярна научни статии: статии от списания, подкасти и видео клипове от телевизионни новини.

Как да започнем?
Репортажи в медиите по принцип следват установен образец. В първия параграф, ще намерите цялата информация, която е есенциална за да се разбере историята: кой, какво, къде, кога, защо и как. Нека разгледаме един пример от интернет страницата на Би Би Си.

Как градове застрашават растенията?
Международен екип от ботаници сравни изчезването на растения в 22 града по целия свят. Сингапур и Ню Йорк (САЩ) съдържат по-малко от една десета от първоначалнaтa си растителност, показва анализ публикуван в научния журнал Еcology Letters. Въпреки това, Сан Диего (САЩ) и Дърбан (Южна Африка) са запазили повече от две-трети от първоначалната си флора ...
Мат Уолкър, редактор на Earth News, описва резултатите от международно проучване, включващо учени от различни страни. Забелязахте ли, че основната информация се намира в първия параграф?

Това е една от най-големите разлики между статии и други видове текст. В научните изследвания, например, резултатите и заключенията са представени в отделни части, към края на доклада. Дори и в резюмето, кратката версия на научния доклад, структурата следва същия модел: въведение, метод, резултати и заключения.

Нека да видим как същата информация бе представена в научния журнал Ecology Letters (Hahs и др., 2009).

Глобален синтез на тенденциите за изчезване на разстителните видове в градските райони

Ейми Ханс, Марк Макдонъл, Майкъл МакКарти, Пийтър Веск, Ричърд Корлет, Брайъни Нортън, Стийвън Клемънс, Ричърд Дънкън, Кен Томпсън, Марк Шварц и Никълъс Уилиамс

Изчезването на растителни видове в градските райони е нарастваща заплаха за биоразнообразието в световен мащаб. За да се сведе до минимум тази заплаха, много е важно да се идентифицират факторите които влияят върху изчезването на растителните видове. Ние събрахме данни за тенденциите на изчезване на растенията в 22 града по целия свят. Комбинацията от историческото развитие на града и текущата маса от местна растителност, са факторите които обясняват най-голямата част от изчезналите видове. Като една променлива, масата на настоящата, местна растителност също влияе на бъдещи изчезвания, особено в големите градове на възраст > 200 години. Нашето изследване показва, че ефекта на ландшафт трансформацията от аграрно и градско благоустройство, е осезаем със стотици години, и модерните градове натрупват потенциално голям дълг от биоразнообразие. Това заключение подчертава нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще.

Както виждате, научното резюме завършва със заключението: " нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще." На този етап, можете да обсъждате разликите в структурата на статии и научни доклади с вашите студенти, включително кой стил те предпочитат и защо.

Друга разлика между новините и научните статии е, че в новините, някои от фактите, могат да бъдат представени като цитати от участници в действието. Нека продължим със статията от Би Би Си:

"Бързият и продължителен растеж на градовете значително застрашава биоразнообразието в световен план", казва д-р Ейми Ханс, изследовател в Австралийския изследователски център за градска екология към Кралските ботанически градини в Мелбърн, Австралия.

Това обяснява защо Ханс и нейните сътрудници се опитват да разберат заплахата и как тя може да бъде сведена до минимум.
Друг важен момент да се отбележи в новините е кой е цитиран като автор: изследователите, политиците или представители на обществеността? Защо? Има ли гледна точка, която липсва? Чия е тя?

Много изследователи се оплакват от изопачаване на новините: че представената информация не е точна или, че учените са неправилно цитирани, например. Като учител, вие можете да се опитате да идентифицирате такива проблеми в новините, като използвате собствения си опит в областта. Или бихте могли да отправите вашите ученици да търсят такива изопачения, чрез търсене на точната информация в Интернет.

Къде можете да откриете точната информация? 
Погледнете пак в началото на новинарската статия: първоначалния източник на информация е по принцип добре уточнен. В избрания пример, информацията е взета от научен доклад публикуван в журнала Ecology Letters (вече анализирахме резюмето на този доклад). Много научни журнали искат такса за онлайн достъп до своите доклади, но достъп до резюметата, а понякога и за старите доклади, е свободен. Освен това, журнали с отворен достъп (например PLОS Biology) предлагат безплатен достъп до пълния текст на всички техни доклади.

Други източници на доклади могат да бъдат научни организации като университети, НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) или други EIROforum организации. На интернет страниците им, бихте могли да намерите оригиналната информация (например, в съобщение за пресата - информация, предоставена специално за журналисти и проверени от съответните учени) и да я сравните с публикуваните статии. Много от сайтовете на тези организации имат секция за журналисти (понякога те се наричат прес или медиен център) и достъпът е свободен.
Чрез сравняване на статиите с оригиналния доклад на научни изследвания (или съобщение за пресата), можете не само да видите разликата в структурита на текста, но също така и в стила на писане.

Няколко предложения
Ето някои предложения как да се разгледа и сравни статия и научен доклад в класната стая.
1. Каква е целта на историята (например част от научните изследвания, открития, или изказвания)?
2. Какъв е източника на историята (от коя страна, какъв вид организация)?
3. Кой е цитиран от журналиста (например учени или политици)? Откъде са цитираните?
4. Какво е участието на цитираните учени? Например, коментар за изследванията на някой друг или своите?
5. Учените са самостоятелни или част от екип?
6. Възможно ли е да се каже кой финансира изследванията? Ако тази информация липсва, каква може да е причината?
7. Какъв е източника на информацията? Това е важен въпрос, ако искате да научите повече по темата.
8. Доклада на който е базирана статията е публикуван в специализиран научен журнал (вж. Рафаел, 2007). Ако е така, кой? Смятате ли, че тази информация е важна? Защо или защо не?
9. Бяхте ли запознат с темата, преди четене на историята? Ако сте запознат, има ли в текста нова информация за вас? Има ли противоречие в това, което сте знаел или мислил преди?
10. Опитайте се да намерите оригиналния източник на информацията и да я проверите. Намерихте ли някакви грешки? Ако е така, какви (невярна информация, погрешно обяснение, други видове грешки)? Как бихте преработили тази част, за да коригирате намерените грешки?
11. За кого мислите, че е написан текста (например студенти, преподаватели, изследователи или за широката общественост)? Какво ви кара да мислите така?
12. Какво е целта на журналиста/вестника за публикуването на тази статия? Просто за предоставяне на информация? Или има скрит мотив, като създаване на паника и сензации, политическа цел, или просто опит за продажба на повече вестници?
13. Намерете статии в различни вестници за една и съща научна новина и ги сравнете. Помага ли това да отговорите на някои от предишните въпроси?
14. Ако статията е относно резултати от научни изследвания или ново откритие, опитайте се да го превърнете в научен доклад, и след това го сравнете с оригиналния източник (доклад).

Източници
Hahs AK et al. (2009) A global synthesis of plant extinction rates in urban areas. Ecology Letters 12(11): 1165-1173. doi: 10.1111/j.1461-0248.2009.01372.x Докладът е с безплатен достъп и може да се изтегли от Wiley Interscience website: http://www3.interscience.wiley.com/journal/118545752/home

Raphael E (2007) Developing a teaching resource on peer review. Science in School 5: 70-73. http://www.scienceinschool.org/2007/issue5/peer

Интернет Източници
– Пълната статия е на разположение на интернет страницата на Би Би Си (http://news.bbc.co.uk) или чрез директен линк: http://tinyurl.com/yah6a5v
– Много научни журнали са изцяло със свободен достъп и могат да се търсят и достъпни чрез регистъра на свободен достъп: http://www.doaj.org
PLOS Biology е със свободен достъп, рецензиран, обща биология журнал. Виж: http://www.plosbiology.org
– За да научите повече за НАСА, посетете: http://www.nasa.gov
– Европейската космическа агенция (ESA) е член на EIROforum, издателят на списанието Science in School. За повече информация, включително съобщения за пресата, виж: http://www.esa.int
– EIROforum, издателят на Science in School, е сътрудничество между седем междуправителствени научно изследователски организации. За да научите повече и да прочетете последните публикации в пресата от седемте организации, виж: http://www.eiroforum.org

Ресурси
При търсене на съобщения за пресата, http://www.alphagalileo.org/ е добро начално място. Можете да търсите онлайн база данни на хиляди съобщения за пресата и други материали по последното развитие в науката, технологиите, здравеопазването и други области.
Aмериканското научно общество, AAAS, има подобен сайт за научни теми. Виж: http://www.eurekalert.org
 
За да научите повече как се пишат новините, вижте уебсайта www.media-awareness.ca или линка: http://tinyurl.com/d3hwss
Ако ви хареса тази статия, разгледайте другите публикации на темата в Science in School. Виж: http://www.scienceinschool.org/teaching

За авторите:
Фернанда Веню-Люмб е бразилски научен журналист. Тя започва да пише за медиите през 1992 г., когато е била все още в колеж. Нейният опит води до докторантска степен през 2009 г. по различните възприятия за човешкия живот и как тези възгледи могат да бъдат използвани в научното образование.

Марко Коста е бразилски инженер-химик с докторска степен по био-безопасност. Той работи по биологичната безопасност, и е професор в научната методология в Fundação Oswaldo Cruz (Освалдо Круз "Фондацията"), Бразилия, и разработва нови стратегии за преподаването на наука.

Преглед
Повечето учители вероятно вече използват статии на последни новости за мотивиране на учениците си, но тази статия подчертава значението на научните доклади и предлага съвети за това как да го направят по научен начин. Предложени са различни начини на писане и тълкуване на новините, кякто и списък с въпроси за всяка класна стая.

Статията би могла просто да се използува с по-малки ученици (на възраст 10-13): един ученик може да направи две минути резюме за научна тема която е прочел във вестник или списание или видял по телевизията, последвано от кратка дискусия по темата. Това може да създаде по-голям интерес в областта на науката извън училище.

Освен това, статията може да се използва с по-напреднали ученици (на възраст 13-19) как да пишат свои статии относно някои последни новини в науката. Ползването на интернет за проверка точността на теми съобщавани в новините и сравняване на съдържанието с оригиналната статия, би трябвало да се превърне в редовна част от уроците по научните предмети.

Фридлинд Крочек, Австрия

5.07.2010 г.

Фекалиите на кашалотите намаляват парниковия ефект?

Ричард Блак, BBC News
Превод за Синя Планета, Снежана Григорова

Могaт ли фекалиите на Кашалотите да помагат на океаните да абсорбират СО2 от атмосферата?

Австралийски изследователи изчисляват че кашалотите в Южния Океан отделят около 50 тона желязо годишно. Това стимулира растежа на миниатюрни морски растения – фитопланктон – който абсорбира СО2 по време на фотосинтезата.

Снимка: Семейство кашалоти се сближават на повърхността на Бяло Море, Copyright Chris Johnson.


Този процес довежда до абсорбирането на около 400,000 тона въглерод – два пъти повече отколкото китовете издишват.

Изследователите отбелязват в изданието на Society journal Proceedings B, че този процес също доставя повече храна за другите видове китове, общо около 12,000 на брой. Фитопланктона е основна част от хранителните запаси в тази част на света, и растежа на тези миниатюрни растения е ограничен от наличието на хранителни вещества, включително и желязо.

“Фекално привличане”
През последното десетилетие, много научни колективи екпериментираха с фертилизирането на океана с желязо. Не всички от тези експерименти се оказаха сполучливи. Най-големият, Немската експедиция Лохафекс, изпомпа 6 тона желeзен разтвор в Южния Океан през 2008, но не зарегистрира постоянно повишаване на поглъщането на въглерода. Тя беше поседната която изследва желязната фертилизация.

Макар че 400,000 тона въглерод е по-малко от една децет-хилядна от глобалнит, годишни емисии след изгарянето на изкопаеми горива, изследователите отбелязват, че тоталната цифра в глобален мащаб може би е много по-значима.

Макар че е много трудно да се преброят, смята се, че в океаните има около няколко стотин хиляди кашалоти, и липсата на желязо ограничава растежа на фитопланктона в много райони на Южния Океан.
Така че би могло наистина изпражненията на кашалотите да фертилизират растенията в няколко части на света.

Решаващо за тази идея е факта, че кашалотите не дефекират там където се хранят, ако беше така, те просто биха абсорбирали и отделяли едно и също количество желязо.

Вместо това, те консумирата любимата си диета – калмари – в дълбоките части на океана, и дефекират в горните слоеве където фитопланктона расте, и има изобилие на слънчева светлина.

Освобождаването на желязото е също така изключително добро за кашалотите, твърдят изследователите – водени от Триш Лавери от Университета Флиндерс в Аделeйд, Aвстралия.

Миниатюрните морски животни – зоопланктон – се хранят с фитопланктона, те пък от своя страна се консумират от по-големите, които може би са храна пък за китовете.

Учените предлагат подобен механизъм който подкрепя т.н. ‘крил парадокс’ – факта че количествата крил в Антарктическите води очевидно намалял по време на годините когато баленовите китове които се хранят с крил бяха ловени с десетки хиляди на година.

Същата тема в други медии:
The Telegraph (UK)
ABC News (Australia)