23.05.2005 г.

Том Ейвъри покорява двата полюса

На 24 Март 2005, 27 годишеният британец Том Ейвъри достига северния полюс, само 2 години след покоряването на южният полюс и влиза в историята като най-младият да достигне двата полюса.

През март, британска експедиция потегли към Северния полюс с кучешки впряг за 36 дни, за да докаже оспорвания рекорд на американеца Робърт Пири от 1909 година.

Целта на експедицията, водена от Том Ейвъри е да потвърди възможността Пири да е прекосил 716 километра от Кейп Колумбия, северно от Канада, да Северния полюс за 37 дни. В нея взеха участие четерима мъже и две жени / двама британци, адин южноамериканец, един канадец и двама амариканци/.

Екипът е използвал подобна екипировка и е пътувал по същия начин, като експедицията на Пири, за да докаже, че неговото постижение е възможно. До сега някои изследователи подлагаха на съмнение твърдението на Робърт Пири, че е достигнал толкова бързо до целта, независимо, че постижението му е признато от Националното Географско дружество (
National Geographic Society). Първите думи на ръководителят на експедицията Том Ейвъри след прехода, продължил 36 дни, 22 часа и 11 минути, излъчени по BBС от Северния полюс са:

"Сега съм напълно убеден, че Пири е първият човек достигнал до Северния полюс през – 1909 година.”
На 30.12.2002 година Тон Ейвъри става най-младия британец достигнал южния полюс пеша, заедно със спътниците му Патрик Уудхед (Англия), Пол Лондрин (Канада) и Ендрю Гербер (ЮАР).

Хронология
Северният полюс винаги е привличал хората с авантюристически дух, за да открият неговите тайни и загадки. Пръв на ледовитата шапка стъпва
Робърт Пири на 6 април 1909 година. Неговата експедиция при потеглянето си на 1 март от Северна Каролина и включва американци, ескимоси и 20 кучешки шейни. 

През март 1959 година в списъка на покорителите на полюса влиза и една американска подводница. През 1869 година от Аляска тръгва по класически начин с кучета и шейни Уоли Хърбърт. Той минава през Северния полюс и стига до Шпицберген. Това пътешествие, макар и подържано от въздуха, се смята за едно от най – трудните и опасните. 

През април 1978 година Ноами Тайлър става първия земен жител покорил полюса сам, ако не броим кучетата, теглещи шейната му. Хелън Тейлър защитава честа на нежния пол чак през 1988 година и го прави в компанията на кучето си Чарли. 1989 година Робърт Стоун става първият човек, покорил и двата полюса собствено крако, тоест без помоща на кучешки впряк. 

През 1995 година руско-канадския тандем на Малаков и Уембър стигат Северния полюс без външна подкрепа... 2005 година Том Ейвъри става най – младия човек стъпил и на северния и на южния полюс.

Пламена Иванова, за Синя Планета

1.05.2005 г.

Ледниковата епоха: Тайната на Страдивари

Иво Григоров (www.sinia-planeta.com) за спиание ТЕМА, 23 Май 2005

Какво общо би могли да имат темпераментите на Слънцето и Малката Ледникова Епоха с уникалната акустика на един от най-прословутите струнни инструменти, Страдивариуса? Според един геолог, повече от колкото бихме могли да си представим. Синя Планета разследва.

Страдивариус – един от най-ценните музикални инструменти, с изящната си форма, дизайн и превъзходна акустика. Но защо ли? Нито преди Страдивари, нито след смъртта му, не е имало успешен опит да се възпроизведе звука на неговите сътворения. Никой все още не знае какво точно прави инструментите на италианския занаятчия толкова ценни. Какъв е бил тайният ингредиент без който вълшебната акустика на дори най-обикновения Страдивариус, не може да се възпроизведе?

Въпреки последните технологични постижения, инструментите на Антонио таен. Последният опит да се открие рецептата на Антонио Страдивари, бе направен не от инженер, занаятчия, музикант или физик, а от геолог! Според Лойд Бъркъл, професор по геология в Колумбия Унивърсити, Ню Йорк, тайният ингредиент е просто извън този свят. Страдивариус е резултата от един великолепен занаятчия, една Малка Ледникова Епоха и най-важно: застой в активността на собствената ни звезда, Слънцето.

Колкото и ексентрично да звучи, не за пръв път климатът е обвинен че контролира важни моменти в историята на човечеството, като невидим диригент. Преди 50 милиона години Индийският субконтинент прекосява екватора и се сбъсква с Азия. Катастрофата ражда най-голямата бръчка на лицето на планетата която се впива повече от 5 километра в атмосферата. Хималаите и Тибетското Плато реорганизират въздушните течения достатъчно за да претопят джунглите на територията на Сахара в савани. С изчезването на джунглите, приматите са принудени да прекосяват все по-големи растояния в търсенето на храна, и да се изправят на два крака. Останалото е разбира се еволюция.

"... тайният ингредиент е просто извън този свят"

Но климатът не престава да се намесва и по-късно. Дори в близката история, слънчевата активност през 5-7 век причинява засушаване в централна Евразия и миграцията на конните народи в посока на Европа и Атлантическия Океан. Как ли биха се развили събитията през 681-ва, ако през предните 2 века е преобладавал банален климат?

Сега геолог и дендролог предлагат, че едно от най-ценните сътворения на Страдивари, цигулката ‘Месия’, е резултат от уникални климатични условия.

Антонио Страдивари е роден през 1644 в Кремона, северна Италия и от ранна възраст става чирак на едни от най-добрите занаятчии на времето си, Амати. През живота си, Страдивари изработва повече от 1100 цигулки, виоли и чела. Безспорно Страдивари остава своят отпечатък върху дизайна който все още се копира, но за разлика от всички други занаятчии на цигулки преди и след него, той живее през един уникален период от историята на класическите инструменти.

Между 14-ти и 19-ти век Европа и Северна Америка изпадат в Малката Ледникова Епоха. В Алпите ледници растат с безпрецедентна скорост върху земеделска земя и малки планински селца. Реки и пристанища на големите европейски градове замръзват и глад и болести поразяват населението на стария свят. Климатолози използват дебелината на пръстените на дърветата от тези периоди за да пресъздадат температурите и климатичните условията през Малката Ледникова Епоха. Според дървените пръстени, в Европа дълги студени зими се редуват със сухи и хладни лета в продължение на няколко века, но в средата на 17-ти век, и една година след раждането на Антонио Страдивари, температурите падат дори по ниско. Между 1645 и 1715 година ледниковата епоха съвпада с ниската активност на Слънцето. Астрономи наричат този период минимума на Маундер. Това са уникални обстоятелства от както цигулките навлизат като класически инструмент, но какво би могла да е връзката между двете?

Секретният ингредиент. Възможно ли е Слънцето да е причина за акустиката на Страдивариуса?

Занаятчиите от Кремона през 17-ти век използват клен и смърч за творенията си. Дори днес смърч продължава да се употребява като материал за музикални инструменти, но може би не със същият успех. В алпийските гори, занаятчиите търсят зрели дървета по-северните склонове на долините. Целта е да се намерят най-плътната дървесина, продукт от студен микроклимат, за да се постигне най-благоприятната акустика. Местността в националния парк Паневеджио дори днес е известна като ‘Гората на цигулките’. Според новата теория за успеха на кремонския занаятчия, комбинацията от Малката Ледникова Епоха и ниската активност на Слънцето точно по-времето на Страдивари, е създала уникално студен микроклимат в северна Италия и Алпите. В резултат на тези условия дървесината в ‘Гората на цигулките’ е много по-плътна от колкото е била преди или след Страдивари.

Доказателства за това са самите творения на италиянския майстор. Пръстените на дървесината са част от външната окраса на изящните инструменти. Датирането на тези пръстени показва, че Страдивари действително е използвал смърч и клен които са израстли около Кремона по-време на най-студения период от Малката Ледникова Епоха. Докато в продължение на повече от 50 години Страдивари развива занаята си, микроклимата в северна Италия подготвя най-подходящия материал за ‘златният период’ през последните 20 години от живота му. Антонио Страдивари постига върха на кариерата си през 1716 година с цигулката ‘Месия’ която е все още най-ценният Страдивариус, и безспорно най-известната цигулка. Според новата теория на Професор Лойд Бъркъл, тайният ингредиент за превъзходния звук на цигулките Страдивариус е чисто и просто от небесен произход.

Астрономите все още не могат да обяснят защо слънчевата активност е спаднала по-време на Страдивари, но ефектът върху микроклимата на Европа е неуспорим. След смъртта на Страдивари, ледниковата епоха продължава чак до 19-ти век, но спадът в слънчевата активност прекратява, и според Професор Лойд Бъркъл два от важните ингредиенти се губят през 1720.

Новото обяснение за превъзходния звук на известните цигулки е трудно да се оспори, но рязко се отхвърля от пуристи-защитници на занаятчийството на Антонио Страдивари. И те донякъде са прави. Все пак ако предложената теория е факт, тя поставя под съмнение сръчността на всепризнат занаятчия. Още повече ‘Гората на цигулките’ не е била погребана с прословутия майстор и екзотичната дървесина която той е ползвал е била в изобилие.

Кленът и смърчът живеят около 100-150 години. Ако тайният ингредиент е супер-плътната дървесина израстла през най-студеният период на Малката Ледникова Епоха, то ‘Гората на цигулките’ би предлагала същия качествен материал използван от прословутият майстор за поне още 50-100 години. Наследниците на музикалния занаят обаче не постигат същият успех, което посочва че тайният ингредиент е бил самият Страдивари.

Днес, въпреки че клен и смърч са разпространени из Европа и Северна Америка, те не растат в студените условия на Малката Ледникова Епоха и дървесината им не е толкова плътна и със същият акустичен характер. Дали тайният ингредиент е бил действително от небесен произход или просто е останал в ръцете на Антонио Страдивари е все разгорещен спор. Каквато и да е истината, Страдивариус си остава уникален инструмент, много повече от сбора на ингредиенти си.


Иво Григоров, www.sinia-planeta.com

22.04.2005 г.

Пазарната стойност на Екосистемите

Последните доклади на ООН предупреждават, че ако не променим начинът по който използваме природните ресурси, то последствията в следващите 50 години сериозно ще засегнат качеството ни на живот и световното развитие.

Това включва появата на нови вируси, влошаване на въздуха и водата, и според Пентагона, по-голяма вероятност от тероризъм в последствие на резки климатични промени в третия свят. Усилията на еколозите да обърнат вниманието на световната общественост и бизнес към тези наболели проблеми са не винаги възнаградени, но тенденцията започва да се променя. ООН е начело на международен проект който цели да включи околната среда във фискалните бюджети на световната пазарна икономика, като сложи монетарна стойност на световните екосистеми.

’Екология’ и ‘Икономика’ са обикновено в противоположните ъгли. Двете лобита ни уверяват, че се борят за всеобщото благо и жизнен стандарт, но са рядко в унисон. Съвместен проект между ООН и Световната Банка цели да сближи Еко- и Ико- лобитата на базата на общ монетарен език, с цел да подобри качеството на околната среда без да засегне жизнения ни стандарт.

Околната среда предоставя множество услуги които директно засягат качеството ни на живот, но как може да се сложи пазарна цена на чист въздух, питейна вода, биологично разнообразие или регулация на глобалния климат? Може би звучи нереално но ООН и множество международни конгломерати признават, че стабилитета на световната икономика зависи от състоянието на екосистемите които ни задоволяват със суровини. Съвместният опит между еколози и икономисти да се изчисли стойността на еко-услигите с които околната среда обогатява световната икономика, прогнозира цифра от $33 трилиона долара годишно. Цената на околната среда е почти два пъти годишния продукт на световната икономика. Дори и качеството ни на живот в бъдеще да не зависи от сегашните ни навици, според ООН световната икономика не може да си позволи подобен разход, дори в името на собственото си развитие.

Иво Григоров, www.sinia-planeta.com

За повече информация - United Nations Environmental Program

10.02.2005 г.

Застрашени ли сме от безпощадно цунами?

 
Научна фантастика или фантастична възможност?
www.sinia-planeta.com
 
 
Расъл Уин и Иво Григоров, океанолози към National Oceanography Centre, Великобритания
(Статия публикувана в сп. ТЕМА, февруари 2005)



17о53'З, 28о46'С
Канарски острови
5 юли 2016
23:51ч


Вулканът Кумбре Виеха на остров Ла Палма кротко громоли. Налягането под конуса постепенно нараства и магмата бавно си пробива път през шупливия материал от предишни изригвания. Кумбре Виеха се събужда и поредното изригване е неминуемо. Стар, 20-километров зеещ процеп на повърхността се разширява и дестабилизира целия западен фланг на острова. Само след минути гравитацията понася повече от милиард кубически метра застинала вулканична скала към Атлантика, достигайки скорост от 350 км/ч. Колосалното свличане нахлува в дълбоките води на Атлантика и причинява малък местен земетръс минути преди полунощ.

Комбинация от обстоятелства причинява западната половина на остров Ла Палма да се срути, но това не е бедствие все още. Тази част на острова не е населена и жертви няма. Но последствията от значителното свлачище ще се усетят на хиляди километри от Канарските острови.

Ударът от милиард кубически метра вулканичен материал  мигновено причинява огромна дупка в океана, измествайки милиони тонове вода, която се връща под формата на масивна приливна вълна, висока около 650 метра. Островът е полуунищожен и полузалят в рамките на няколко мига. Десет минути по-късно хиляди вечерящи туристи по крайбрежието на съседния Тенериф виждат как океанът се отдръпва в тъмнината, за да се завърне под формата на 100-метрова вълна, която прониква километри навътре в сушата и  разрушава всичко по пътя си. 

Въпреки че хиляди островитяни загиват в съня си, това е само началото. Приливната вълна е на път за Мароко и Западна Европа, но най-големият удар е насочен право на запад към Бостън, Ню Йорк и обширните и беззащитни плажове на Флорида.

Това е един ужасяващ, но напълно реален сценарий. Природното бедствие в Индонезия от края на 2004 година ни доказа колко изненадващо и с каква разрушителна сила вълната цунами може да достигне дори и най-отдалечените брегове на океана. Цунами не са новост в сеизмичните зони на Тихия океан и явно Индийският океан не е застрахован срещу подобно бедствие. Но какви са реалните шансове в следващите 10-20 години Ралица Василева да ни информира за стена от вода, която убива милиони в Европа и по Източното крайбрежие на САЩ? 
 
Вместо типичната пощенска картичка: един по-различен пейзаж от Маями
www.sinia-planeta.com

Най-мащабният от океанските басейни, Тихият океан, е обграден със сеизмично активни зони. Самите Японски острови са земетръсна зона и в японските исторически архиви често има писания за страховити приливни вълни, които са причинявали огромни щети и хиляди жертви
Многократно рибари, завръщащи се от дълъг курс, намират крайбрежните си градчета разрушени и значителна част от населението пострадало. Идвайки от открито море, те не са забелязали нищо, докато в същото време по бреговете цунами унищожава лодки, пристанища, населени места даже километри навътре в сушата. Проявлението на тези вълни предимно по бреговете води до името цунами, което буквално означава пристанищна вълна.

Но цунами  не са само последствие от земетресения, както беше случаят в Индонезия. Всяко значително смущение може да предизвика вълни в едно водно тяло, въпросът е само в какъв размер. Силен вятър в открито море може да причини вълни до 50 метра, а в някои случаи дори повече. Ежегодно урагани в Атлантическия океан и тайфуни в Тихия океан наводняват крайбрежни градове, но колкото и да са големи, тези вълни обхващат само повърхността на океана и се разбиват сравнително лесно в крайбрежните плитки води. Въпреки че цунами  е вълна, физиката е в съвсем друг мащаб. Цунами засяга целия океански басейн от повърхността до дъното. Океанът реално се превръща в река, която излиза от коритото си и приижда на брега. По тази причина вълните цунами имат разрушителна сила, много по-значителна от друг тип вълни.
 
Канарските острови формират стръмни подводни планини, като само една малка част от тях се вижда над водата. Според морските геолози Саймън Дей и Стийвън Уорд тези острови са прекалено стръмни и вече са достигнали до един критичен, нестабилен момент. След сравнително бързото си издигане от дъното на океана тези вулканични острови имат тенденция да пропадат обратно във водата.
www.sinia-planeta.com

През 1958 година масивно свлачище във фиорда Литуя, Аляска, причинява вълна със стотици метри височина. Случаят е забравен в архивите, тъй като вълната е нанесла малки щети извън фиорда, но специалисти, които посвещават кариерата си на разрушителните вълни, са били впечатлени от събитието. Вълната е изкоренила стотици декари гора и коритото на фиорда е било тотално променено. Изследванията на разрушения фиорд Литуя са потвърдили описанията на очевидци, че вълна от 550 метра не е научна фантастика, а по-скоро фантастична истина. Фактът, че свлачища могат да причинят вълни в този мащаб, е нещо изключително. Още повече въпросът е: ако свлачище в Аляска може да причини цунами, колко други свлачища по безкрайните брегове на океаните чакат момента, в който биха могли да нанесат много повече щети?

Рецепта за природна катастрофа

Свлачището през 1958 г. в Литуя, Аляска, предизвиква тиха треска за местонахождението на следващото вероятно свлачище с достатъчна сила да причини цунами. От стотиците хиляди километри брегова ивица по света къде точно може да дебне следващата природна катастрофа?
През 90-те години изследователите насочват подозрението си към вулканични острови в средата на тектонски плочи като Хавай в Тихия океан и Канарските острови в Атлантика. Около тези райски тропически острови всичките ингредиенти са налице. Серия от подводни вулкани бавно е изградила една от най-големите подводни планини. Мауна Лоа на Хаваите е 4106 метра над морското равнище, но дори само да достигне морското равнище, подводният вулкан се издига 4925 метра над океанското дъно! Тотално Мауна Лоа е всъщност 183 метра по-висока от Еверест.

В Атлантическия океан Канарските острови също формират стръмни подводни планини, като само една малка част от тях се вижда над водата. Според морските геолози Саймън Дей от University College London и Стийвън Уорд от University of California тези острови са прекалено стръмни и вече са достигнали до един критичен, нестабилен момент. След сравнително бързото си издигане от дъното на океана тези вулканични острови имат тенденция да пропадат обратно във водата. Процесът сам по  себе си не е впечатляващ, но според Саймън Дей “западната част на Ла Палма е готова да се свлече и да удари Източното крайбрежие на Америка с водна стена с над 25 метра височина“.

Бомба със закъснител

Островът Ла Палма се състои от конусите на два вулкана. Западният вулкан Кумбре Виеха е все още активен и изригва средно на всеки 100-150 години. По време на последното изригване през 1949 г. целият конус на вулкана е пропаднал с няколко метра към океана, като е отворил 20-километров процеп по дължината на острова.

Конусът на Кумбре Виеха е като сандвич от вертикални плътни пластове и шупливи скали. Тази структура на вулкана позволява на дъждовната вода да проникне в шупливата сърцевина, докато плътните вертикални пластове играят ролята на язовирни стени. При всяко изригване високотемпературната магма нагрява и разширява водата в конуса на вулкана и многократно увеличава вътрешното налягане. Комбинацията от значителни количества дъждовна вода и гореща лава в сърцето на вулкана дестабилизира острова отвътре. Това навежда Саймън Дей и Стийвън Уорд на мисълта, че Ла Палма може да колабира при следващото изригване на Кумбре Виеха.

Резултатите грабнаха вниманието на медиите. Вестници и телевизионни програми разказваха за “най-лошото бедствие в човешката история“, но малко от тях споменаха, че не всички колеги на Саймън Дей споделят заключенията му.

Изследванията на Канарските острови през последните 3 години показват, че масивни свлачища са ставали в миналото многократно. Но същите изследвания демонстрират, че тези масивни свлачища могат да причинят по-голяма вълна в медиите, отколкото в океана. За да се образува мега-цунами, каквото Саймън Дей описва, Ла Палма трябва да се срути наведнъж. В геологическата история на островите има много свлачища, но доколкото е известно, те не са като катастрофалните явления, които през 1958 година разрушават фиорда Литуя. И все пак това не е успокояващо!

Докато много експерти са скептични, Саймън Дей и Стийвън Уорд предупреждават, че пренебрегваме всички белези, които сочат към катастрофална ситуация в следващите няколко десетилетия.

За тези от нас, които имат намерение да прекарат лятната си ваканция на Канарските острови, не е нужно да си променят резервациите. Следващото изригване на Кумбре Виеха би трябвало да е след около 50 години, въпреки че предсказването на вулканичната дейност невинаги е точна и лесна наука. Дотогава Ла Палма си остава заредено оръдие, насочено към Бостън, Ню Йорк и Флорида. Невъзможно е да се предскаже дали Ла Палма ще колабира при следващото изригване и дали ще пропадне наведнъж, причинявайки най-разрушителните мега-цунами в човешката история. Събитията на 26 декември 2004 г. ни припомниха, че сравнително малки приливни вълни имат силата да причинят сериозни щети. А за мега-цунами само можем да гадаем. 
 
Расъл Уин и Иво Григоров, океанолози към National Oceanography Centre, Великобритания
(Статия публикувана в сп. ТЕМА, февруари 2005)


Повече по темата:
History Channel обяснява феноменът по YouTube

 

5.02.2005 г.

Мега-цунами ще залее Атлантическия бряг след удар от астероид на 16-ти Март, 2880 година


Ако астероид се разбие в Земята, най-вероятно е да попадне някъде в Световния Океан, който покрива 70% от Земната повърхност. Мега-цунами, които ще се разпространят от епицентъра (както малките гънки, които се получават, когато хвърлим камък в езеро), ще наводнят гъсто населените крайбрежия на Атлантическия Океан. 

Стивън Уорд, изследовател от Института по Геофизика и Планетарна Физика на “UCSC”, и Ерик Асфог, професор по науки за Земята, правят компютърна симулация на мега-цунами, предизвикани от астероид, който се очаква да се сблъска със Земята след векове. Резултатите показват как вълни, високи 120 м, заливат Атлантическия бряг на САЩ.

Според астрономите, на 16-ти Март 2880-та година астероид като огромна скала с диаметър 1км, наименуван 1950 DA, ще мине толкова близо до Земята, че е възможно да се разбие в Атлантичекия океан с 60 000 км в час. Възможността за челен удар е минимална, но има данни, че в историята на планетата подобни астероиди, дори по-големи, са удряли Земята и понякога е имало и бедствени последствия. Така нареченият К/Т удар в Мексиканския Залив, например, е бил достатъчно мощен за да изпари плиткото море и най-вероятно е приключил ерата на динозаврите, преди 65 милиона година.
“От гледна точка на геологията, подобни неща са се случвали многократно в миналото. Астероиди като 1950 DA вероятно са се сблъсквали с планетата около 600 пъти, преди времето на динозаврите” казва Уорд.

Проучванията на Уорд и Асфог са част от един общ опит за рационална оценка на възможността от астероидни удари. Асфог организира миналогодишните проучвания, спонсорирани от НАСА. За него малките шансове за сблъсък с астероида са от интерес, защото последствията могат да бъдат значителни. Освен това, законите на космическата механика позволяват на учените да предвидят сблъсъка ако успеят да установят точното местоположението на астероида.

“Също като да знаем кога ще изригне вулканът,” казва Асфог, “начинът да се справим с всяка природна заплаха е да обогатим знанията си. Така ще превърнем този човешки страх (който често е пресъздаван във филмите) в нещо, което можем да контролираме.”

Въпреки, че опасността от удар с 1950 DA е само 0,3%, това е единственият забелязан астероид за сега, който учените не могат напълно да отхвърлят като заплаха. В издание на седмичника “Science” екип от учени и изследователи от “Jet Propulsion Laboratory” на НАСА докладва за възможността от пресичане на траекториите на 1950 DA и Земята на 5-ти Април 2002-ра година.

“Заплахата е малка, но все пак ни предоставя добра база за анализиране и прогнозиране” казва Асфог.

За симулацията учените са предвидили точното разположение на Земята при евентуалния сблъсък. Епицентърът е установен на около 580 км от брега на САЩ. Ето и накратко резултатите, представени от Уорд:

60 000 мегатоновият отзвук от удара ще превърне астероида в пара. В океана ще се образува кухина 18 км широка, която ще стигне чак до дъното 5 км под повърхността. Възможно е дори и да бъде изровена част от дъното.

След това водата бързо ще запълни кухината, при което ще се образуват вълни във всички посоки. Ударът ше предизвика появата на мега-цунами с разнообразни размери. Най-голямата ще бъде с размерите на самата кухина. Тъй като вълните с ниска честота ще се разпространяват по-бързо, първоначалният импулс ще образува серии от вълни.

“По филмите обикновено показват една голяма вълна, но всъщност се оказва, че те са дузини. Първите са малки, но постепенно се увеличават и пристигат на интервали от 3-4 минути”, казва Уорд.

Вълните се разпространяват из целия Атлантически океан и Карибите. Вълните постепенно замират докато пътуват, така че бреговете, които са разположени близо до мястото на удара, ще бъдат заляти от най-големите цунами.

До два часа след удара вълни с височина до 120 м ще са достиганали Бостон и Ню Йорк, а до четири часа целият източен бряг ще бъде залят от вълни с височина до 60 м, казва Уорд. Ще отнеме осем часа на вълните за да достигнат Европа. Там те ще са с големина около 9 до 15 м (подобна на вълната в Индийския Океан).

Компютърните симулации не само дават на учените възможност да овладеят по-добре предстоящите събития, но и позволяват на изследователите да прилагат геоложки доказателства от минали години, казва Уорд. Геолозите са открили доказателства за предишни вълни, предизвикани от астероиди. Те съдят по континентални седиментни наноси и по разрушени седиментни слоеве на дъното на океана, които са свързани с кратери, метеоритни фрагменти и други свидетелства за минали сблъсъци.

Компютърната симулацията също така е позволила на Уорд да изчисли скоростта на вълните по самото дъно на океана – повече от 1 метър в секунда в продължение на няколко стотин км от епицентъра. Вълните цунами не са като вълните с които сме запознати, те генерират ударна вълна в пълния обем на океана. Уорд обяснява: “Също като буйна река, тези вълни ще разровят дъното, ще предизвикат ерозия на седиментите по склоновете на океанското корито. По този начин ще можем да установим къде и кога подобно явление се е случило в миналото.”

Той добавя, че вълните могат също да дестабилизират подводните склонове и да причинят повторни цунами. Уорд е направил компютърна симулация и на вълни, предизвикани от подводни свлачища. Резултатите показват, че едно свличане на нестабилна стена на вулкан, намиращ се на Канарските острови, може да предизвика мега-цунами насочена към източния бряг на САЩ.

В Тихия океан е създадена система, която предупреждава за наближаващи цунами. Това е един международен опит за прогнозиране на земетресения, които могат да предизвикат големи вълни. Уорд казва, че и “астероидните” вълни могат да бъдат включени в тази система.

“Вълните се разпространяват бързо, но и океанът е голям. При неочакван сблъсък с малък или средноголям астероид, ще има предупреждение поне няколко часа преди вълните да достигнат до брега. Ако установим големината на астероида можем много точно да определим размерите на вълните, предизвикани от него”.

Междувременно обаче, астронномите се справят все по-добре с предсказването на астероидните удари. Кампания, ръководена от НАСА, която засича големи астероиди, движещи се близо до Земята, е на път до постигането на целта си – да може да разпознава поне 90% от астероидите с диаметър по-голям от 1км (подобни на 1950 DA) до 2008-ма година.

“Докато не сме способни да засичаме големите астероиди, и да прогнозираме орбитите им, можем да бъдем поразени без предупреждение”,казва Асфог. “Благодарение на протичащата кампания до 2030-та година ще бъдем способни да предвидим 90% от ударите, които могат да предизвикат глобална катастрофа.”

Хаотични комети, които навлизат в Слънчевата система, не могат да бъдат засичани предварително. Също така и по-малки астероиди, които могат да причинят големи вълни, остават неразпознати.

“Това са рискове, с които може би ще трябва да свикнем,” казва Асфог.

Тим Стивънс, University of California Santa Cruz
Превод за ‘Синя Планета’, Ана Минчева