Учител на YouTube-поход срещу 'глобалното затопляне'

След десетилетия проучвания и изследователска дейност върху причините по глобалното затопляне, и след това години спорове дали човешката дейност е главен фактор или не, все още глобалното затопляне е глобален дебат с глобални последици. Ако учените и правителствата не могат да се съгласят как да адресират проблема бързо и ефективно, може ли един обикновен учител да предложи решение? Повече от 400 000 зрители на YouTube гласуват ‘да’ с посещенията си.

Походът на един учител - видеото на Грег Крейвън 'How it all ends' кондензира дебатът за климатичните промени само за 10 минути, и видеото обикаля света за почти същото време (Видео и текст: Грег Крейвън - изтеглете оригиналният текст; превод и субтитри: www.sinia-planeta.com). Разпространете видеото чрез вашата страница:  <object width="402" height="377"><param name="movie" value="http://www.overstream.net/swf/player/oplx?oid= mia3t4toinln&noplay =1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src="http://www.overstream.net/swf/player/oplx?oid= mia3t4toinln&noplay=1" type="application/x-shockwave-flash" width="402"  height="377" allowFullScreen="true"></embed></object>

Ако се отправите към един от най-посещаваните видео-клипове на YouTube на тема климатичните промени, ще ви се прости, ако не сте оптимист, че това набързо сглобено видео има някакъв шанс да допринесе каквото и да било към дебата за глобалното затопляне. Как може обикновен учител да увери достатъчно хора да променят начина си на мислене, и то само с бяла дъска, няколко цветни фулмастера и едно 10 минутно елементарно видео под името How it all ends?

Резултатът е изненадващо ангажиращ, но както ще ви каже водещият ‘не приемайте само моето мнение, проверете сами’.

Видеото, което превзема YouTube, или поне под тематиката за околната среда, представя спорния проблем по глобалното затопляне като обикновена ситуация, в която рискът, а не причините, трябва да са на пръв план. Авторът, Грег Крейвън или само wonderingmind42 за почитателите му, е учител по физика в Central High School в щата Орегон. През последните 10 месеца само един от клиповете на Грег Крейвън привлича повече от 400 000 посещения, и доста интерес от медиите. Интересът сам по само себе си говори доста, но какво ново може едно 10 минутно видео да предложи по дебата за глобалното затопляне?

Отговорът е почти нищо! Грег Крейвън не ви предлага нови научни данни или технологични решения. Той дори слага на страна дебата дали ние хората сме отговорни за промените в климата или не, и се концентрира върху последствията и как можем да ги минимизираме.

Новото, което този учител предлага е липса на скрити мотиви. Нито един от 61 клипа не е направен за пари или слава. Преди дузината интервюта, трудно бихте открили името му и информация за личния му живот. Посещение на страницата му на MySpace показва, че учениците му, бивши и сегашни, го уважават като приятел, и клипчетата му показват обниковен човек, който искрено вярва, че политиците усложняват проблема повече отколкото трябва.

Независимо дали сте съгласни с аргументите и заключенията на Грег, трудно е да се отхвърли автентичния и оригинален подход към глобалния проблем за причини и последствия на климатичните промени. Посланието на този обикновен учител от Орегон е, че само чрез правилно информиране и образование можем да формираме мнение и да реагираме правилно. Независимо дали Грег ще промени мнението на скептиците, в рамките на 10 минути той ще накара много да се замислят.

Грег Крейвън в международната преса -

• The HuffingtonPost: You (Tube) Can Make A Difference 13 Nov 2007
• The Toronto Star: U.S. science teacher is a Web sensation 2 Dec 2008
• The Christian Science Monitor: A rural teacher with global reach 20 Dec 2007
• The Oregonian (Portland): Teacher's climate message goes global 16 Dec 2007
• Commentary in the Oregonian (at their request!): Thinking our way to an uncertain future 14 Dec 2007
• ABC News website (text story): Teacher Shakes Up YouTube with "Most Terrifying Video You'll Ever See" 18 Dec 2007
• "Canada AM" (aired 12/28/07): Climate change video becomes YouTube sensation
• "Crosscut" blog (12-17-07): The not-so-mad scientist 17 Dec 2007
• ABC News webcast (video posted 1-9-08): Hottest YouTube Video 9 Jan 2008
• Yahoo Green Blog (featured on the Yahoo.com homepage on 1/11/08): High-school teacher spreads the word on climate change 10 Jan 2008
• DeSmogBlog names "The Most Terrifying Video" it's "#1 YouTube Global Warming Video of 2007": The Top 5 YouTube Global Warming Videos of 2007 28 Dec 2007

БиБиСи 'По следите на пустинния прах' и Синя Планета

BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Дневникът на международната експедиция Дискавъри 2008, подготвен от Синя Планета, привлича вниманието на БиБиСи. 'По Следите на Праха' е третия дневник на експедиция който Синя Планета провежда.

Между 6 Януари и 7 Февруари 2008, Синя Планета проведе дневник в почти реално време на преживяванията и изследванията на младите океанолози на борда на Дискавъри (посети).

Целта на експедицията е да се изследва ефекта на Сахара върху фитопланктона на Атлантическия Океан и климатичните промени в течение на стотици хиляди години.

Дневникът привлече вниманието на български училища и ученици кореспондираха с океанолозите на борда на Дискавъри, обмениха въпроси и отговори, рисунки и видео-репортажи.

БиБиСи направиха интервю с главния изследовател Ерик Ахтерберг по повод влиянието на Сахарския прах върху климата.

Пустинните ветрове постоянно 'наторяват' океана с желязо и океанолозите предполагат, че в течение на стотици хиляди години, подобен механизъм може да е стимулирал достатъчно фитопланктона в океана за да е намалил атмосферната концентрация на СО2 и да промени климата.

Поради непосредствената си близост, сезонните ветрове от африканския континент пренасят стотици тонове пустинен прах от Сахара и го разпиляват по повърхността на Атлантическия Океан. В последствие праха носи със себе си важни и иначе редки елементи основни за фотосинтезата (желязо).

ДИСКАВЪРИ 2008 е трети дневник на океанографска експедиция, организиран и редактиран от Синя Планета.


Превод на репортажа от BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Експедиция в Атлантика с цел да се преследва праха на Сахара

Международен екип се опитва да разбере как праха засяга биология в световния океан, и впоследствие способността на океана да поглъща парниковия газ, въглероден диоксид.

Изследователите срещнаха две големи пясъчни бури по време на круиза и направиха видео записи на техните екперименти за БиБиСи.

Те преследваха пясъка с помоща на сателитни снимки и метеорологични прогнози.

Ерик Ахтерберг, главен научен ръководител от Natural Environment Research Council (NERC) който финансира тази експедиция каза че той е доволен от срещата си с прашните бури по време на едномесечния круз.

Една друга експедиция преди две години нямаше този късмет, каза той.

Той заяви пред БиБиСи: “Ние проследихме две прашни бури: едната продължи около 3 дни, а другата бе още по-голяма и продължи около 4-5 дни”.

“Ние бяхме на горната палуба, и прашната буря просто се виждаше – стена от прах идваща към кораба и след това стана доста мъгливо. Кораба бе покрит от прах – беше фантастично.

Прахът от тази буря просто замина към Юго-Западна Англия; чухме репортажи че на колите в Плимут имало прах”.

Наторяване на Океана

Всяка година, около 1, 700 милиона тона прах се вдига от пустините на света и около една трета пада в океаните.

Северният Атлантик получава най-много прах благодарение на близостта си до Сахара. Това поръсване с прах може да бъде критично за морския живот в този район.

Др Ахтерберг, който е от Националния Океанографски Център в Саутхамптън, обяснява: “Прахът освобождава хранителни вещества в океана.”

Прашните частици съдържат азот, фосфор и желязо, които помагат за растежа на микроскопичните растения които поддържат океанските екосистеми.

“Ако тези организми растат, те поглъщат повече въглероден двуокис и го премахват от атмосферата, “ казва той.

“Ако ние разберем как праха действа тук, ще имаме по-добра идея от това как екосистемата в Северния Атлантик отнема въгледвуокис, колко бързо и как това се променя с времето.”

Международният екип от 28 учени и техници отплува от Тенериф на 5 Януари на борда на Английския изследователски кораб ‘Дискавъри’ и се отправи към западните брегове на Африка в преследване на Сахарските прашни бури в тропическия и суб-тропичен Атлантик.

Прашните бури в океана са чести през зимата, и учените успяха да локализират къде най-вероятно те биха могли да се прояват чрез сателитни снимки осигурени от Neodaas (Nerc Earth Observation Data Acquisition and Analysis Service), трасирайки модели на вятъра от Сахара и компютърни прогнози.

Всеки път когато срещаха прашни бури, набор от експерименти бяха провеждани за да се разбере как Сахарския прах влияеше на химията и биологията на океана.

Първи Резултати

Ранни резултати от тези експерименти показват че действително праха засяга растежа на бактерията Trichodesmium, която фиксира свободен азот от атмосферен газ.

Др Ахтерберг казва: “Ясно е че те (бактериите) са в изобилие по време на прашна буря. Тези организми се нуждаят от много желязо, което се доставя от праха.”

Данните събрани от тази експедиция ще се анализират в лабораторията през идващите месеци.

Крайна цел на тази експедиция, каза Др Ахтерберг, беше да се види какво е динамичното взаимоотношение между праха, морските организми и абсорбцията на въглеподен двуокис.

Климатичните промени засягат както повишеното съдържание на въгледвуокис в атмосферата, така и пустините като Сахара и количествата прах-носител на хранителни вещества депозирани в океаните и моретата, обяснява Др Ахтерберг.

Някои изследвания показват че с климатичните промени, повишаването на валежите би могло да направи пустините 'по-зелени', докато други изследвания подкрепят идеята че те ще растат в някои райони – и в двата случая количеството прах паднал в океана би могло да се промени значително.

Др Ахтерберг казва: “Искаме да отговорим на въпроса: Ако количествата прах се повиши, какъв би бил ефекта в океана? ”.

“И ние можем да правим това като изследваме праха, изучаваме химията му, биологията му. Нашият проект е първият истински поглед върху Сахарския прах и как той засяга океаните.”

Превод за Синя Планета Бойко Григоров

Морските бозайници страдат като най-добрите гмурци

Морските бозайници винаги са ни били от специален интерес. Повече от колкото другите животни, морските бозайници ни привличат. Интелигентността им и почти човешките им очи ни карат да вярваме, че ни разбират и могат да комуникират с нас.

В течение на еволюцията, морските бозайници населяват океана и се адаптират перфектно към околната им среда, или поне това беше общоприетата мъдрост. Последни открития показват, че семейството на китовете не са перфектно адаптирани и страдат от декомпресия както и най-добрите гмурци. Еволюционен недостатък, или повреда от силни военни радари?

Пламена Иванова дълдисва в международните, научни архиви специално за читателите на Синя Планета за да ви достави последните открития от дълбините на морския свят!

Иво Григоров, www.sinia-planeta.com

Морските бозайници страдат като най-добрите гмурци

Остеонекроза е дълготрайно патологично състояние след гмуркане на дълбоко, доскоро срещано само при хората. Група учени изследващи морските бозайници стигат до извода, че остеонекрозата се среща прогресивно при делфини и китове, което при дълго задържане под водата завършва с декомпресия и може да премине в пагубното състояние на остра емболия.

Според сведения кашалотът може да се гмурка най-дълбоко от всички останали китове до 2200-2500 метра дълбочина. Той може не само да плува много дълбоко, но и да остава дълго време под водата, когато търси любимата си плячка, дълбоководния калмар. Обикновенно той плува 15-20 минути под водата, след което излиза на повърхността да диша, и рядко дълдисва повече от 1,5 часа. Но както при хората, от рязката смяна на налягането, кръвоностните съдове в белите дробове се отварят повече от нормалното, налягането на течността се увеличава, получава се възпаление и в авеолите се акумулира течност и мембраните се увеличават. В резултат започва забавянето на газовия обмен. В периферните тъкани високото налягане започва да свива кръвоностните съдове. Съдовете, които са били отворени преди това сега се затварят и спират процеса “забавяне на газовия обмен” в заобикалящата тъкан.

Тези процеси се влошават с времето и нормалният им ход се възтановява много бавно. В медицината този процес е известен под името ‘декомпресия’. Дълго време учените подържаха теорията, че кашалотите са природно имунизирани към остеонекрозата, от която страдат предимно гмуркачите при бързо излизане на повърхността, но зоолозите от Института по Океанография в Масачузец – Майкъл Мур и Грег Ърли, изследвайки счупвания в скелетите на 16 кашалоти откриват, че при отделни случаи морските бозайници също страдат от декомпресия.

Все още не е ясно защо китовете се изкачват на повърхността по-бързо отколкото тялото им може да се адаптира. Морски биолози винаги са се съмнявали, че сонарните системи приложени по време на студената война, и все още в употрба за военни цели, могат да дезориентират морските бозайници които общуват и навигират чрез собствения си биологичен сонар.

През 2002 г. oколо Канарските острови се наблюдава масово излизане на китове на брега, заради използването на нов военен сонар. Пол Джепсън, от дружеството на зоолозите в Лондон, изучавайки труповете на китовете открива, че има наличие на “балончета” в меките тъкани, което показва, че са страдали от декомпресия поради прекалено бързо изкачване.

Страдали ли са винаги морските бозайници от декомпресия, или учените просто я откриват сега защото е причинена от употребата на силни сонари в океана? Морският биолог Кен Балкомб наблюдава стада китове край Пюджи Саунд повече от три десетилетия, което е най-дългото и непрекъсвано изследване на косатки. През март 2000 г. той станал свидетел на масово излизане на брега на морски бозайници голяма част от които са загинали. По-късно Кен получил информация, че военен сонар е бил изпитван в областта по същото време. Изследвания върху починалите животни – кръвоизливи в мозъка и очите, доказват, че сонарът може да е смъртоносен за китовете, но не причинява декомпесия.

Въпреки липсата на решителни доказателства, законодателството в щатите Калифорния и Хаваи не поема рискове. На 3-ти Март, 2008, Калифорнийски съд задържа забраната на военнен радар на по-малко от 12 морски мили от брега, тъй като западното крайбрежие е обитавано от няколко вида морски бозайници, включително и защитени видове. Забраната на военно-морските сили бе издадена по-рано тази година по-подозрения, че силните военни радари нараняват и убиват китове и делфини в непосредствена близост. Въпреки протестите на американските военно-морски сили и натиск от президента, съдията садържа забраната.

Пламена Иванова, за Синя Планета и списание Морски Свят

Източници:

Science Vol 306:2215 (2004)

Veterenary Pathology 42:291 (2005)