Морските бозайници винаги са ни били от специален интерес. Повече от колкото другите животни, морските бозайници ни привличат. Интелигентността им и почти човешките им очи ни карат да вярваме, че ни разбират и могат да комуникират с нас. В течение на еволюцията, морските бозайници населяват океана и се адаптират перфектно към околната им среда, или поне това беше общоприетата мъдрост. Последни открития показват, че семейството на китовете не са перфектно адаптирани и страдат от декомпресия както и най-добрите гмурци. Еволюционен недостатък, или повреда от силни военни радари?
Пламена Иванова дълдисва в международните, научни архиви специално за читателите на Синя Планета за да ви достави последните открития от дълбините на морския свят!
Иво Григоров, www.sinia-planeta.com
Морските бозайници страдат като най-добрите гмурци
Остеонекроза е дълготрайно патологично състояние след гмуркане на дълбоко, доскоро срещано само при хората. Група учени изследващи морските бозайници стигат до извода, че остеонекрозата се среща прогресивно при делфини и китове, което при дълго задържане под водата завършва с декомпресия и може да премине в пагубното състояние на остра емболия.
Според сведения кашалотът може да се гмурка най-дълбоко от всички останали китове до 2200-2500 метра дълбочина. Той може не само да плува много дълбоко, но и да остава дълго време под водата, когато търси любимата си плячка, дълбоководния калмар. Обикновенно той плува 15-20 минути под водата, след което излиза на повърхността да диша, и рядко дълдисва повече от 1,5 часа. Но както при хората, от рязката смяна на налягането, кръвоностните съдове в белите дробове се отварят повече от нормалното, налягането на течността се увеличава, получава се възпаление и в авеолите се акумулира течност и мембраните се увеличават. В резултат започва забавянето на газовия обмен. В периферните тъкани високото налягане започва да свива кръвоностните съдове. Съдовете, които са били отворени преди това сега се затварят и спират процеса “забавяне на газовия обмен” в заобикалящата тъкан.
Тези процеси се влошават с времето и нормалният им ход се възтановява много бавно. В медицината този процес е известен под името ‘декомпресия’. Дълго време учените подържаха теорията, че кашалотите са природно имунизирани към остеонекрозата, от която страдат предимно гмуркачите при бързо излизане на повърхността, но зоолозите от Института по Океанография в Масачузец – Майкъл Мур и Грег Ърли, изследвайки счупвания в скелетите на 16 кашалоти откриват, че при отделни случаи морските бозайници също страдат от декомпресия.
Все още не е ясно защо китовете се изкачват на повърхността по-бързо отколкото тялото им може да се адаптира. Морски биолози винаги са се съмнявали, че сонарните системи приложени по време на студената война, и все още в употрба за военни цели, могат да дезориентират морските бозайници които общуват и навигират чрез собствения си биологичен сонар.
През 2002 г. oколо Канарските острови се наблюдава масово излизане на китове на брега, заради използването на нов военен сонар. Пол Джепсън, от дружеството на зоолозите в Лондон, изучавайки труповете на китовете открива, че има наличие на “балончета” в меките тъкани, което показва, че са страдали от декомпресия поради прекалено бързо изкачване.
Въпреки липсата на решителни доказателства, законодателството в щатите Калифорния и Хаваи не поема рискове. На 3-ти Март, 2008, Калифорнийски съд задържа забраната на военнен радар на по-малко от 12 морски мили от брега, тъй като западното крайбрежие е обитавано от няколко вида морски бозайници, включително и защитени видове. Забраната на военно-морските сили бе издадена по-рано тази година по-подозрения, че силните военни радари нараняват и убиват китове и делфини в непосредствена близост. Въпреки протестите на американските военно-морски сили и натиск от президента, съдията садържа забраната.
Пламена Иванова, за Синя Планета и списание Морски Свят
Източници:
Science Vol 306:2215 (2004)
Veterenary Pathology 42:291 (2005)
