Какво общо би могли да имат темпераментите на Слънцето и Малката Ледникова Епоха с уникалната акустика на един от най-прословутите струнни инструменти, Страдивариуса? Според един геолог, повече от колкото бихме могли да си представим. Синя Планета разследва.
Страдивариус – един от най-ценните музикални инструменти, с изящната си форма, дизайн и превъзходна акустика. Но защо ли? Нито преди Страдивари, нито след смъртта му, не е имало успешен опит да се възпроизведе звука на неговите сътворения. Никой все още не знае какво точно прави инструментите на италианския занаятчия толкова ценни. Какъв е бил тайният ингредиент без който вълшебната акустика на дори най-обикновения Страдивариус, не може да се възпроизведе?
Колкото и ексентрично да звучи, не за пръв път климатът е обвинен че контролира важни моменти в историята на човечеството, като невидим диригент. Преди 50 милиона години Индийският субконтинент прекосява екватора и се сбъсква с Азия. Катастрофата ражда най-голямата бръчка на лицето на планетата която се впива повече от 5 километра в атмосферата. Хималаите и Тибетското Плато реорганизират въздушните течения достатъчно за да претопят джунглите на територията на Сахара в савани. С изчезването на джунглите, приматите са принудени да прекосяват все по-големи растояния в търсенето на храна, и да се изправят на два крака. Останалото е разбира се еволюция.
"... тайният ингредиент е просто извън този свят" |
Но климатът не престава да се намесва и по-късно. Дори в близката история, слънчевата активност през 5-7 век причинява засушаване в централна Евразия и миграцията на конните народи в посока на Европа и Атлантическия Океан. Как ли биха се развили събитията през 681-ва, ако през предните 2 века е преобладавал банален климат?
Сега геолог и дендролог предлагат, че едно от най-ценните сътворения на Страдивари, цигулката ‘Месия’, е резултат от уникални климатични условия.
Между 14-ти и 19-ти век Европа и Северна Америка изпадат в Малката Ледникова Епоха. В Алпите ледници растат с безпрецедентна скорост върху земеделска земя и малки планински селца. Реки и пристанища на големите европейски градове замръзват и глад и болести поразяват населението на стария свят. Климатолози използват дебелината на пръстените на дърветата от тези периоди за да пресъздадат температурите и климатичните условията през Малката Ледникова Епоха. Според дървените пръстени, в Европа дълги студени зими се редуват със сухи и хладни лета в продължение на няколко века, но в средата на 17-ти век, и една година след раждането на Антонио Страдивари, температурите падат дори по ниско. Между 1645 и 1715 година ледниковата епоха съвпада с ниската активност на Слънцето. Астрономи наричат този период минимума на Маундер. Това са уникални обстоятелства от както цигулките навлизат като класически инструмент, но какво би могла да е връзката между двете?
Занаятчиите от Кремона през 17-ти век използват клен и смърч за творенията си. Дори днес смърч продължава да се употребява като материал за музикални инструменти, но може би не със същият успех. В алпийските гори, занаятчиите търсят зрели дървета по-северните склонове на долините. Целта е да се намерят най-плътната дървесина, продукт от студен микроклимат, за да се постигне най-благоприятната акустика. Местността в националния парк Паневеджио дори днес е известна като ‘Гората на цигулките’. Според новата теория за успеха на кремонския занаятчия, комбинацията от Малката Ледникова Епоха и ниската активност на Слънцето точно по-времето на Страдивари, е създала уникално студен микроклимат в северна Италия и Алпите. В резултат на тези условия дървесината в ‘Гората на цигулките’ е много по-плътна от колкото е била преди или след Страдивари.
Доказателства за това са самите творения на италиянския майстор. Пръстените на дървесината са част от външната окраса на изящните инструменти. Датирането на тези пръстени показва, че Страдивари действително е използвал смърч и клен които са израстли около Кремона по-време на най-студения период от Малката Ледникова Епоха. Докато в продължение на повече от 50 години Страдивари развива занаята си, микроклимата в северна Италия подготвя най-подходящия материал за ‘златният период’ през последните 20 години от живота му. Антонио Страдивари постига върха на кариерата си през 1716 година с цигулката ‘Месия’ която е все още най-ценният Страдивариус, и безспорно най-известната цигулка. Според новата теория на Професор Лойд Бъркъл, тайният ингредиент за превъзходния звук на цигулките Страдивариус е чисто и просто от небесен произход.
Астрономите все още не могат да обяснят защо слънчевата активност е спаднала по-време на Страдивари, но ефектът върху микроклимата на Европа е неуспорим. След смъртта на Страдивари, ледниковата епоха продължава чак до 19-ти век, но спадът в слънчевата активност прекратява, и според Професор Лойд Бъркъл два от важните ингредиенти се губят през 1720.
Новото обяснение за превъзходния звук на известните цигулки е трудно да се оспори, но рязко се отхвърля от пуристи-защитници на занаятчийството на Антонио Страдивари. И те донякъде са прави. Все пак ако предложената теория е факт, тя поставя под съмнение сръчността на всепризнат занаятчия. Още повече ‘Гората на цигулките’ не е била погребана с прословутия майстор и екзотичната дървесина която той е ползвал е била в изобилие.
Кленът и смърчът живеят около 100-150 години. Ако тайният ингредиент е супер-плътната дървесина израстла през най-студеният период на Малката Ледникова Епоха, то ‘Гората на цигулките’ би предлагала същия качествен материал използван от прословутият майстор за поне още 50-100 години. Наследниците на музикалния занаят обаче не постигат същият успех, което посочва че тайният ингредиент е бил самият Страдивари.
Днес, въпреки че клен и смърч са разпространени из Европа и Северна Америка, те не растат в студените условия на Малката Ледникова Епоха и дървесината им не е толкова плътна и със същият акустичен характер. Дали тайният ингредиент е бил действително от небесен произход или просто е останал в ръцете на Антонио Страдивари е все разгорещен спор. Каквато и да е истината, Страдивариус си остава уникален инструмент, много повече от сбора на ингредиенти си.
Иво Григоров, www.sinia-planeta.com
 Секретният ингредиент. Възможно ли е Слънцето да е причина за акустиката на Страдивариуса? |
Занаятчиите от Кремона през 17-ти век използват клен и смърч за творенията си. Дори днес смърч продължава да се употребява като материал за музикални инструменти, но може би не със същият успех. В алпийските гори, занаятчиите търсят зрели дървета по-северните склонове на долините. Целта е да се намерят най-плътната дървесина, продукт от студен микроклимат, за да се постигне най-благоприятната акустика. Местността в националния парк Паневеджио дори днес е известна като ‘Гората на цигулките’. Според новата теория за успеха на кремонския занаятчия, комбинацията от Малката Ледникова Епоха и ниската активност на Слънцето точно по-времето на Страдивари, е създала уникално студен микроклимат в северна Италия и Алпите. В резултат на тези условия дървесината в ‘Гората на цигулките’ е много по-плътна от колкото е била преди или след Страдивари.
Доказателства за това са самите творения на италиянския майстор. Пръстените на дървесината са част от външната окраса на изящните инструменти. Датирането на тези пръстени показва, че Страдивари действително е използвал смърч и клен които са израстли около Кремона по-време на най-студения период от Малката Ледникова Епоха. Докато в продължение на повече от 50 години Страдивари развива занаята си, микроклимата в северна Италия подготвя най-подходящия материал за ‘златният период’ през последните 20 години от живота му. Антонио Страдивари постига върха на кариерата си през 1716 година с цигулката ‘Месия’ която е все още най-ценният Страдивариус, и безспорно най-известната цигулка. Според новата теория на Професор Лойд Бъркъл, тайният ингредиент за превъзходния звук на цигулките Страдивариус е чисто и просто от небесен произход.
Астрономите все още не могат да обяснят защо слънчевата активност е спаднала по-време на Страдивари, но ефектът върху микроклимата на Европа е неуспорим. След смъртта на Страдивари, ледниковата епоха продължава чак до 19-ти век, но спадът в слънчевата активност прекратява, и според Професор Лойд Бъркъл два от важните ингредиенти се губят през 1720.
Новото обяснение за превъзходния звук на известните цигулки е трудно да се оспори, но рязко се отхвърля от пуристи-защитници на занаятчийството на Антонио Страдивари. И те донякъде са прави. Все пак ако предложената теория е факт, тя поставя под съмнение сръчността на всепризнат занаятчия. Още повече ‘Гората на цигулките’ не е била погребана с прословутия майстор и екзотичната дървесина която той е ползвал е била в изобилие.
Кленът и смърчът живеят около 100-150 години. Ако тайният ингредиент е супер-плътната дървесина израстла през най-студеният период на Малката Ледникова Епоха, то ‘Гората на цигулките’ би предлагала същия качествен материал използван от прословутият майстор за поне още 50-100 години. Наследниците на музикалния занаят обаче не постигат същият успех, което посочва че тайният ингредиент е бил самият Страдивари.
Днес, въпреки че клен и смърч са разпространени из Европа и Северна Америка, те не растат в студените условия на Малката Ледникова Епоха и дървесината им не е толкова плътна и със същият акустичен характер. Дали тайният ингредиент е бил действително от небесен произход или просто е останал в ръцете на Антонио Страдивари е все разгорещен спор. Каквато и да е истината, Страдивариус си остава уникален инструмент, много повече от сбора на ингредиенти си.Иво Григоров, www.sinia-planeta.com
