Синя Планета

Как кафето се отразява на биоразнообразието

2011-12-01T02:38:00.000-08:00

Автор С. Аманда Кодил
Превод за Синя Планета Ана Минчева

Вторник, 15 ноември

Плевите изследванията на бозайниците са предимно около Туриалба, Коста Рика, в Мезоамериканския биологичен коридор.

С. Аманда Кодил, докторант в Университета в Роуд Айлънд, пише от Коста Рика, където изследва разнообразието на бозайници във фермите за кафе.

Сега се намирам в Коста Рика, където ще започна втората фаза от полевата работа за докторската си дисертация. Тя включва оценяване на биоразнообразието на бозайниците в тропически области, засяти предимно с кафе, които често са наричани „зърнен пояс”. Работата също включва и препоръчване на устойчиви практики за фермите, с цел да се съхрани биоразнообразието. Миналата година, полевите ми изследвания ме заведоха в областта Коорг в югозападна Индия, близо да Западните Гхати. В настоящото пътуване, център на изучаваните райони е Туриалба, Коста Рика. Тя се намира в Мезоамериканския биологичен коридор. Да живея и работя по красиви места е невероятно предимство, но международните проучвания имат и своите предизвикателства. Засега, това пътуване не е по-различно.

Кафето е втората най-продавана стока в света, след петрола. В много от развиващите се страни то формира основната част от износа. Традиционно, кафето се отглежда сред местни гори, но през последните две десетилетия практиката се променя. В Латинска Америка местните гори все повече се заместват с монокултура от кафени растения, наречена „слънчево кафе”. Тази промяна се отразява върху биоразнообразието, което дадената местност може да поддържа, както и на свойтвата на околната среда (като ерозия на почвата, пречистване на водата, опрашване и др.).

Съществуват сертификати, които подкрепят биоразнообразието и изискват сенчести дървета да се засаждат във ферми, където отглеждания продукт уместно е наречен „сенчесто кафе”. Фермерите, които се придържат към дадените изисквания, получават по-високо възнаграждение за своето кафе. Изследването, на което са базирани сертификатите, обхваща предимно птиците и насекомите и засяга твърде бегло бозайниците в тези кафени ареали. Целта на моето изследване е да оценя биоразнообразието на бозайниците в кафените области, да установя кои характеристики на околната среда са важни за тях и да предложа решения за това как да се подобрят условията.

Това обаче е по-лесно на думи. Проучването на бозайниците често изисква доста труд, заради ниската ефективност на капаните в тропиците. За да оценим биоразнообразието на бозайниците, ние използваме както директен, така и индиректен метод на изследване. В капаните слагаме смесица от фъстъчено масло, ванилия, банан, овес и семки за примамка. След това, заедно с асисистентите ми, поставяме 242 малки капана (за бозайници с големината на мишка) на площ с размери 500 на 500 метра. Залагаме и средноголеми капани (за опосуми, миещи мечки и др.). Когато заловим животно, установяваме вида му, правим стандартни измервания – дължина на тялото, опашката, ушите и задните крака – поставяме му маркер и го пускаме там, откъдето сме го взели. Видовото разнообразие се определя от броя на различните видове, заловени в дадена област, а богататвото – от броя на отделните заловени животни.

За индиректно изследване използваме проследяващи капани и камери. Проследяващите капани представляват отворени кутии, в единия край на които е поставена примамка, а в средата има контактна хартия и тонер за принтер. Когато животното влезе в капана, то оставя следи, които след това използваме, за да идентифицираме вида. Служим си и с дигитални камери със сензори за движение. Те са настроени да правят по три последователни снимки, когато усетят движение.

Методите на изследване изглеждат изпипани, но на полето нищо не минава по план. Например, полевият екип трябва да може лесно да намери капаните на сутринта – иначе малките метални изделия се превръщат в миниатюрни фурни ако не успеем да ги отворим и да пуснем животното.

През първите седмици поставяхме биоразградими флагчета на всеки капан и маркирахме пътеките. Но се сблъскахме с два проблема. Първият – голяма част от флагчетата бяха надъвкани и паднали на земята. На третия или четвъртия ден открихме нарушителя: мравки! Не съм сигурна какво точно във флагчетата ги привлича, но ще трябва постоянно да ги сменяме.

Вторият и по-сериозен проблем е, че флагчетата помагат не само на нас да намерим точните места, но и на други хора, които крадат капаните и камерите. Голяма част от съоръженията ни бе похитена през първата седмица. Чухме, че наблизо има фабрика, която изкупува скрап и по този начин работи против нас – около 20 малки и 5 средни капана изчезнаха. Една сутрин поставихме осем камери, привързани с кабели към дървета. До обяд, четири от тях липсваха. Имаше следи от мачете по кабелите, които се оказаха много издръжливи, но пластмасовите закопчалки и кутии бяха поддали. Полевото оборудване е тежко и скъпо. С екипа ми го пренесохме със самолет чак от Щатите. Излишно е да споменавам, че не е лесно да се подмени, а е сложно да се извършва полева работа без оборудване!

В Коста Рика, мачетето ни е необходимо, за да си проправяме път и да поставяме капани. То обаче е много опасен инструмент. Едно от правилата гласи винаги да стоиш на разстояние две дължини на мачетето от човека, който го размахва. Друго правило е, когато работиш с инструмента, да го движиш настрани, а не надолу към краката си. Именно това правило беше нарушено на третия ден от един от полевите асистенти. Мачетето проби гумения ботуш и направи рана около 2 см на палеца му. Прекарахме 45 минути в чакане на опашка, за да говорим с човека на рецепцията в спешното отделение. След това чакахме 45 минути за диагноза и час, за да извикат Исус (асестента), за да му помогнат. Направиха му осем шева. Това пътешествие до спешното отделение напомни на всички ни, че трябва да сме много внимателни на полето. Не искам повече да придружавам никого на опашките в спешното.

Полевата работа винаги е приключение. Надявам се, че усилията ще се отплатят и ще можем да предложим начини да се подобри околната среда за бозайниците в кафените области.

Автор С. Аманда Кодил
Превод за Синя Планета Ана Минчева

Източник: New York Times

Ричърд Брансън дълдисва в морските дълбини да разкрие „необикновени създания”

2011-11-01T03:05:00.000-07:00

Източник: CNN

Превод от английски Силвия Петрова

Любителят на приключения, билионерът Ричард Брансън, е известен с това, че е полетял към звездите. Сега обаче е обърнал поглед към друга граница на човешките възможности, малко по-близка до дома: най-дълбоките части на морските дълбини.

Брансън е обявил своята подводна изследователска авантюра, Върджин Океаник, по-рано този месец, а в интервю за CNN е разяснил своите планове за предстоящото си пътуване до морското дъно.

„Има около 400 човека, които са били в Космоса, но досега никой не е изследвал големите падини в океаните”, споделя основателят на бизнес империята Върджин.

„Планирам да сляза до Пуерториканската падина. Тя достига дълбочина по-голяма от височината на Еверест...около 28,000 фута.”

Подводницата Върджин Океаник, която е с формата на самолет, е построена от въглеродни нишки и титан, с подобна на балон кварцова наблюдателница, устроена да издържи на над 6 милиона килограма налягане.

Според Върджин Океаник, „летящата” подводница е преодоляла две големи препятствия, изпречили се пред изследователите на дълбоките води: невероятният студ и налягане от над 1,000 атмосфери ( почти колкото налягането, което се образува от 8,000 слона, седнали върху един Мини купър ).

Стартирайки оттам, откъдето Стив Фосет, близък приятел и другар авантюрист на Брансън, който загива в инцидент със самолет през 2007г, усъвършенстваният дизайн на подводницата ще и позволи да достигне до дълбочина от 36,000 фута, около 2 пъти по-голяма от тази на предишните модерни подводници, според Брансън.

„Надяваме се, че сме я конструирали добре”, казва той. Американците, германците и японците са опитвали преди, но никога не са успявали да достигнат дълбочина под 18,000 фута- така че, това е доста голяма крачка за технологията.”

И все пак, британският предприемач е наясно с потенциалните рискове.

„Първият риск е възможният катастрофален провал на подводницата”, признава той. Надяваме се, че ще чуем звуковите сигнали, когато водородните фибри започнат да се пропукват. Стане ли това, ние просто не отиваме по-далеч.”

Другият възможен проблем, предупреждава Брансън, е подводницата да попадне в риболовни мрежи на дъното и да няма възможност да се издигне отново на повърхността.

И все пак, 60-годишният баща на двама сина, остава философски настроен:

„Рисковани са опитите да прекрачим границите пред себе си. Но рискове имаше и когато за пръв път човекът отиде в Космоса. Затова ние ще направим всичко по силите си, за да избегнем катастрофалните проблеми.”

Макар и да се очаква подводницата да се разбие след 30 опита, Брансън уверява, че проучването е много повече от чисто приключение.

„Има хиляди видове, за чието съществуване даже и не подозираме. Ще се появим с необикновени снимки на едни от най-невероятните създания, които човечеството никога не е виждало”, казва той.

Освен това, експедицията на Върджин Океаник „подпомага науката в изследване на нашата еко-система и обръща внимание към предизвикателствата, пред които са изправени океаните ни.”

За разлика от суборбиталната космическа летателна компания, Върджин Галактик, новата експедиция не приема пасажери срещу заплащане. Най-вероятно тя ще извърши 5 потапяния до всяка от най-дълбоките части на петте ни океана, като при всяко потапяне ще се превозва само по един човек.

Така че, вълнува ли се Брансън сам да бъде един от пътниците? „ Сигурен съм, че ще ми трепне под лъжичката докато слизам надолу- ще отнеме около 3 часа, за да достигна дъното.”

Опасностите обаче не са му чужди. Основавайки Върджин рекърдс през 1970-та, той трупа състояние в различни авоари, които включват самолетния и железопътния сектор. Брансън използва парите си, за да субсидира подвизи като обиколка на земното кълбо с балон, както и поставянето на различни плавателни рекорди.

А какво мисли съпругата му за най-новото му приключение?

„Тя по-скоро се радва, че го правя аз, а не децата ми,” шегува се той. А после добавя, че докато е подписал документ, оставящ й острова Некър (личният му остров скривалище на Карибите), тя ще се чувства добре.”

Повече по темата:
New York Times, 1 Август 2011, Ambitions as Deep as Their Pockets

Източник: CNN

Превод от английски Силвия Петрова

Изненадваща планета

2010-11-19T19:00:00.000-08:00

Картина на екзопланета (планета, която се намира извън Слънчевата система) в динамичното обкръжение на еволюирала звезда (JSW Art 2007).

Превод от английски Радка Димитрова

Ново проучване дава сведения в Сайънс (Science, 19 Ноември 2010) за новооткрита планета, която е намерена в близост до звезда с извънгалактически произход, което ще рече, че самата планета се е образувала извън Млечния път.

Находката може да подложи на изпитание настоящите ни представи за формирането и запазването на планетите, понеже за пръв път е разпозната планета около изключително бедна на метали и при това много стара звезда. Много малко планети досега са забелязани около звезди с ниско метално съдържание (звезди, в чийто състав освен водород и хелий са включени твърде малко други елементи) или около значително стари звезди.

Сега Johny Setiawan и негови колеги са открили гигантска планета около звезда с ниско съдържание на метали. Последната е преминала през звездното си развитие на червен гигант, докато в същото време звезди като Слънцето многократно уголемяват първоначалните си размери.

Новооткритата планета е в разрез с очакванията, понеже в повечето случаи е типично да бъде погълната още в процеса на разрастване на звездата. При това планетата вероятно произхожда извън нашата Галактика, т.к. нейната главна звезда (слънце) спада към група звезди, формирали сателитна на Млечния път галактика, която е била разкъсана от силата на нейната гравитация преди милиарди години.

Източник: „Гигантска планета около извънгалактическа звезда с ниско съдържание на метали“ ("A Giant Planet Around a Metal-Poor Star of Extragalactic Origin") от J. Setiawan, R.J. Klement, T. Henning, H.-W. Rix, B. Rochau, T. Schulze-Hartung при Института по астрономия Макс Планк (Max-Planck-Institut fur Astronomie) в Хайделберг, Германия; J. Rodmann при Европейската космическа агенция (European Space Agency) в Нордвейк, Холандия.

За контакти: Johny Setiawan на тел. +49-62-21-52-83-26 или електронна поща: setiawan(a)mpia.de. Д-р Setiawan е на разположение за интервюта на английски, немски и индонезийски език. Rainer Klement на тел. +49-62-21-52-83-84 или електронен адрес: klement(a)mpia.de.

Технологии за Гео-инженерство

2010-11-06T10:57:00.000-07:00

Превод на български Иво Григоров, оригинален текст публикуван в ClimateCentral.org

Учени и политици разследват всички възможни технологични предложения за охлаждане на планетата е минимизиране на парниковия ефект предизвикан от емисиите от човешката дейност.
Има няколко стартегии за манипулиране на околната среда с цел уравновесяване на климата, въпреки че все още няма единодушно съглагие кои от тях могат да се нарекат геоинженерство.

Според докладът на Royal Society (Кралското Общество на Великобритания) публикуван през 2009, има само два реални избора. Първият метод е отразяване на слънчевите лъчи и топлина за да се компесира глобалното затопляне. Това може да се постигне чрез изкуствени облаци или огледала в орбита. Вторият метод за охлаждане на планетата включва извличане на въглеродния двуокис от атмосферата, или чрез заравяне на втечнен СО2, или наторяване на океана с желязо. (Има ли потенциал в наторяването на океана с желязо?)

Предложените технологии са в различна фаза на развитие и със собствените си рискове и ефикастност. За момента единствените одобрени начини са масово възтановяване на горите и втечняване на СО2. Всички други предложения са все още с висок и цена.

Международната година на биоразнообразието, 2010 - в класната стая

2010-11-03T16:57:00.000-07:00

Иво Григоров (CNRS, Франция) & Лиз Крон (Océanopolis, Франция)
Публикувано в Science in School, Ноември-декември 2010
Превод от английски Радка Димитрова

С цел да се повиши осведомеността за ускореното изчезване на биологичните видове, което е причинено главно от влиянието на човека върху околната среда, Организацията на обединените нации (ООН) обяви 2010 г. за международна година на биоразнообразието. Биоразнообразието не се изразява единствено в присъствието на огромен брой видове, и резултатът от човешкото въздействие е много по значителен от Червената книга.

Биологичното разнообразие е от значителна стойност в много аспекти на ежедневието ни. Макар и оценяването на биоразнообразието с някакъв паричен еквивалент да изглежда странно, много от природните ресурси, на които сме свикнали да придаваме стопанско значение (поддържане на запаси от биологични видове с икономическа стойност и суровини) са дирекно свързани с него.

Уповавайки единствено на класическите учебници, биоразнообразието e често трудна тема за преподаване. В реванш темата е много подходяща за практическа дейност, работа в екип и базирано на проучвания обучение. Ресурсите по-долу насочват вниманието върху три проекта, които предлагат съответно учители и ученици да участват в дългосрочни проекти, да вземат участие в научни изследвания по време на обучението си, и трето показват нагледно как учителите могат да вникнат в текущите знания на учениците и да вложат биоразнообразието в контекста на океаните, географията, геологията, така както климатичните промени и влиянието на човека.

И ако учителите установяват, че полагат прекалено големи усилия, тогава може би ще се радват да научат, че не са сами пред проблемите. В официален научен форум за проучвания се пише за най-разпространените проблеми и също така как най-добре да направим връзка с последните научни изследвания в областта на екологията и биоразнообразието (вж. Списанието Teaching Issues and Experiments in Ecology по-долу).

Списъкът далеч не е изчерпателен, така че ако случайно откриете други добре структурирани и събуждащи интереса материали, които са успели да грабнат вниманието на вашите ученици и са помогнали при влагането на биологичното разнообразие в контекст, бихме се радвали да чуем вашите предложения.

Ресурси, свързани с биоразнообразието:
Официален сайт на Международната година на биоразнообразието - http://www.unep.org/iyb/

РЕСУРСИ ЗА ПРЕПОДАВАТЕЛИ
Четива за подготовка на учители
Свободно достъпното списание за научни разисквания „Въпроси и лабораторни упражнения по екология“ (Teaching Issues and Experiments in Ecology) представлява сборник от образователни материали по екология, изготвен от университетски преподаватели, но също така се занимава с проблеми и разногласия, съпровождащи преподаването на екология.

Интернет адрес: http://tiee.ecoed.net/ (език EN)

Един от най-четените научни журнали NATURE предлага безплатна колекция на биологичните видове, обръщайки внимание на екологичната важност и икономическото значение на биоразнообразието.

Интернет адрес: http://www.nature.com/nature/supplements/collections/biodiversity/ (език EN)

Отнасяне на проучвания към учебната програма (възраст 5-16 години)
Финансирани от Националната научна фондация (National Science Foundation), Националната морска образователна асоциация (National Marine Educators Association) и Национална океанска и атмосферна администрация (National Oceanic and Atmospheric Administration) на САЩ, разработените от учени ръководства са за нуждите на неспециалисти, учители и възпитатели. Основните принципи на осведомеността в различните научни области са съобразени с текущата учебна програма и с полезен наръчник на учителя и възпитателя за преподаване идеите на биоразнообразието и освен това умело показват как разнообразието на видовете е свързано с геосферата, хидросферата, климатичните промени и въздействието на човека.
Добре структуриран и обмислен план за учители, преподаващи в различните училищни класове!

Осведоменост в областта на науките за земята
http://www.earthscienceliteracy.org/ (език EN)

Осведоменост в областта на климатологията
http://www.climateliteracynow.org/ (език EN)

Осведоменост в областта на океанологията
http://oceanliteracy.wp.coexploration.org/?page_id=111 (език EN)

РЕСУРСИ ЗА КЛАСНАТА СТАЯ
Определители и средства на биоразнообразието (възраст 11-16 години)
Европейски проект, който има за цел да подкрепи преподаването на биологичното разнообразие и да усъвършенства определители и средства за обучение в тясно сътрудничество с проектите, за които средствата са предназначени да бъдат за учители и училища. Въпреки че проекта е вече отличен в училищен форум на Сайънс (Science) през юни 2008 г. (http://www.scienceinschool.org/node/538), училищата могат да се възползват от някои предимства на развития вече проект, който поддържа уеб страници в единадесет европейски държави на толкова много езици.
(Училища и учители, желаещи да се възползват пълноценно е нужно да се регистрират в проекта.)

Интернет адрес: http://www.keytonature.eu/wiki/
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да
Езици: EN, DE, БГ, BE, IT, NE, RO, ES

Класни стаи на открито (възраст под 10 години)
Пренесете класната стая в училищната площадка на открито за да въведете по непринуден и достъпен за хората начин понятието биологично разнообразие.

Интернет адрес: http://www.bbc.co.uk/breathingplaces/schools/ (език EN, Welsh)
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да

Мултимедийни ресурси (възраст 5-16 години)
От онлайн мултимедийния архив поредица от готови за ползване презентации на PowerPoint, предназначени за възраст от 5 до 16 години и повече, които съдържат мултимедийни упражнения върху описанието и класификацията на биологичните видове, имащи за цел да натренират наблюдателността и описателните умения на групи с широк възрастов обхват.

Адрес: http://www.arkiveeducation.org/resources.html (език EN)
Ученически занимания: Да

Честване годишнината на Чарлз Дарвин (възраст 11-16 години)
В памет на двестагодишнината на Дарвин ARKive също предлага за учители цялостно разработени уроци, презентации, диплянки и мероприятия за класификацията и еволюцията на животните.

Адрес: http://www.arkive.org/darwin/ (език EN)
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да

ПРАКТИЧНИ ДЕЙНОСТИ
Наблюдение през различните сезони (> 10 год.)
Какво ще кажете за затвърждаване на базираното на проучвания обучение чрез участие в европейски проект за наблюдение на три заобикалящи ни биологични вида и това как те се променят през различните сезони и от единия до другия край на континента? Проектът Бийгъл (The BEAGLE Project) си взаимодейства с вече над 260 европейски училища от 14 държави и предлага подготовка на учители и съвети как да осъществят дългосрочен проект, съдействайки на изследването по време на обучение.

Адрес: http://www.beagleproject.org/ (език EN)
Записки за преподаватели: Да
Ученически занимания: Да

Виртуални експедиции
Следвайте учените в полето, за да проследите вече минали експедиции и си взаимодействайте с тях в предстоящи експедиции по море и суша, благодарение на музея „Фийлд“ в Чикаго, щата Илинойс (the Illinois Field Museum).

Адрес: http://www.fieldmuseum.org/expeditions/interactive_main.html (език EN)
Взаимодействие с учени: Да

Наука за Земята: идеи за класната стая

2010-09-06T08:23:00.000-07:00

Търсите ли идеи да събудите интереса на вашия клас към науката за Земята? Защо не експериментирате с богатата колекция от дейности, предоставени от Крис Кинг, Елизабет Девин и Питър Кенет от „Идея за изучаване на Земята”?

Оригинална статия публикувана в Science in School, превод на български Гюлназ Солакова

След Международната година на ООН на планетата Земя (2007-2009), трима учители от Великобритания изготвят уебсайт с голяма, разнообразна и все още отворена за разширяване и обогатяване на събирателската и преподавателска дейност: „Идея за изучаване на Земята” (www.earthlearningidea.com).

Дейностите изискват малко ресурси (лесно могат да бъдат пригодени за използване със стандартното оборудване в училищната лаборатория) и са предназначени за насърчаване на ученици на възраст 8-18 год. да разследват как функционира Земята (препоръчителната възрастова група е дадена във всяка дейност). Около всяка идея има онлайн дискусия, за да се разработи глобална мрежа за подкрепа и насърчаване, и всяка дейност е придружена с пояснителни бележки за учителите. Дейностите са преведени на испански, норвежки, италиански, китайски и тамилски езици.

Дейностите на сайта са разделени в девет различни категории: "Земята като една система", "Енергията на Земята", "Земята в Космоса", "Земни материали", "Еволюцията на живота", "Геоложки времена", "Изследване на Земята", "Природни бедствия" и "Ресурси и околна среда". Те включват дейностите на вулкани, цунами, динозаври, нефт и газ, земетресения, пропускливост на почвата и много други. Повечето от тях са практически дейности, докато други могат да се представят като експерименти, като например чрез оригами да се помогне на учениците да си представят как Дарвин разработил неговата теория за формирането на коралови атоли. Много от дейностите включват и допълнителни демонстрации.

Примери за две от дейностите са дадени по-долу (за детайли, посетете сайта).

Защо не могат нефтът и газът да избягат от подземния им затвор?

Макет на резервоар на петрол и газ.
Снимка Питъп Кенет

Този експеримент се използва за да се покаже как нефтът и газът могат да бъдат хванати в капан от скалите под земната повърхност.

Възрастова група: 14-18 години
Необходимо време: 10 мин.
Учебни цели:
Учениците трябва да могат:

Да обяснят, че нефтът и газът плуват над водата поради по-ниската плътност;
Да обяснят, че нефтът и газът могат да се превърнат в капан под земята, ако достигнат непромокаем слой от скали;
Да отбележат необходимостта от контрол на добива на нефт и газ, за да се избегне "избухване" на повърхността.

Контекст: Това би могло да бъде част от урока за световните ресурси, и може да се доразвие до урок по порьозност и пропускливост на скалите.

За списък от налични материяли и процедура, изтеглете PDF на български.

Как да претеглиш динозавър?

Как можем да използваме отношението между налягане, сила и площ за (приблизителна) оценка на масата на двукрак динозавър, като използваме площта и дълбочината на един от неговите вкаменени стъпки? Динозаврите понякога оставят отпечатъци в мокър пясък или кал, които се втвърдяват и фосилизират. Ние можем да изчислим колко е тежък динозавърът, ако сравним отпечатъка с известна мярка за тежест в класната стая.

Предлагаме ви един работен пример, олеснен за изчисление, но вие можете да получите други стойности в зависимост от наличното оборудване.

Възрастова група: 14-18 години
Необходимо време: 30 мин.
Учебни цели:
По-голяма част от учениците трябва да могат:

Да изчисляват натиск от дадена сила и площ;
Да преобразуват уравнението и да изчислят една неизвестна сила от известен натиск и площ;
Да разискват дали резултатът дава масата на динозаврите, и дали трябва да бъде удвоен, за да отчете за това, че динозавърът има два крака;

Измерване на налягане в пясък.
Снимка Питъп Кенет

Да усмислят, че тези изчисления могат да бъдат само приблизителни.

Контекст: урокът въвежда идеята, че фосилизираните следи могат да са еднакво ценни, както и останките на самото тяло - и съдържат ценна информация за начина на живот на организмите. Те предоставят полезна връзка между физика, математика и геология.

За списък от налични материяли и процедура, изтеглете PDF на български.

Допълнителни Ресурси (на английски):

Моделиране на скалите : Какво е скрито вътре и защо www.earthlearningidea.com/PDF/Modelling_for_rocks.pdf
Пространството помежду: порьозност на скалите www.earthlearningidea.com/PDF/Space_within.pdf
Къде да сондираме за нефт? Перспектива за нефт в подземните слоеве www.earthlearningidea.com/PDF/Sorting_Sequence.pdf
Смъртта на динозавъра - умря или беше убит? www.earthlearningidea.com/PDF/Crime_scene_final.pdf
Какво е усещането да бъдеш там? - Да съживиш изкопемо www.earthlearningidea.com/PDF/37_What_like_be_there_fossil.pdf

„Идея за изучаване на Земята” се поддържа доброволно от Крис Кинг, Елизабет Девин и Питър Кенет от Великобритания. Крис Кинг е професор по Земните науки в университета Кийл, с преподавателски опит в училище и в промишлената геология . Елизабет Девин и Питър Кенет са пенсионирани учители по геология, като последният е работил като геофизик за британският антарктически институт. Всички те са членове на Отдела за образование към „Науката за Земята”, администрирани от Keele University, професионалната роля на които е да доведат до свободни работни срещи за непрекъснато професионално развитие на учителите във Великобритания.

Свържете се с екипа на „Идея за живота на Земята” на адрес: info@earthlearningidea.com

Как могат да послужат “новините” в класната стая?

2010-07-18T10:28:00.000-07:00

Фернанда Веню-Люмб и Марко Коста демонстрират как репортажи в медиите - дори когато са неточни - могат да се използват в класната стая

Превод от английски Иво Григоров (статия публикувана в Science in School)

Новините са ни достъпни почти навсякъде, през цялото време - във вестници и списания, по телевизията и по интернет - в това се включват и научните новини. Често учените се оплакват от точността на научната информация в медиите и по тази причина, доста учители са несклонни да използват репортажи в класната стая. Въпреки това, ние бихме искали да насърчим учителите да правят точно това, по две главни причини:

1. Има доста добри и точни научни репортажи в медиите;
2. Търсенето на грешки в научните новини може да бъде отправната точка на класната дейност.

Нека започнем с главните разлики между научните репортажи в медиите и изследователските доклади, а след това ще ви предложим някои идеи за използване на научните новини в класната стая. Въпреки, че примерите ни ще са предимно от вестникарски статии, вие можете еднакво добре да използвате други видове популярна научни статии: статии от списания, подкасти и видео клипове от телевизионни новини.

Как да започнем?
Репортажи в медиите по принцип следват установен образец. В първия параграф, ще намерите цялата информация, която е есенциална за да се разбере историята: кой, какво, къде, кога, защо и как. Нека разгледаме един пример от интернет страницата на Би Би Си.

Как градове застрашават растенията?
Международен екип от ботаници сравни изчезването на растения в 22 града по целия свят. Сингапур и Ню Йорк (САЩ) съдържат по-малко от една десета от първоначалнaтa си растителност, показва анализ публикуван в научния журнал Еcology Letters. Въпреки това, Сан Диего (САЩ) и Дърбан (Южна Африка) са запазили повече от две-трети от първоначалната си флора ...

Мат Уолкър, редактор на Earth News, описва резултатите от международно проучване, включващо учени от различни страни. Забелязахте ли, че основната информация се намира в първия параграф?

Това е една от най-големите разлики между статии и други видове текст. В научните изследвания, например, резултатите и заключенията са представени в отделни части, към края на доклада. Дори и в резюмето, кратката версия на научния доклад, структурата следва същия модел: въведение, метод, резултати и заключения.

Нека да видим как същата информация бе представена в научния журнал Ecology Letters (Hahs и др., 2009).

Глобален синтез на тенденциите за изчезване на разстителните видове в градските райони

Ейми Ханс, Марк Макдонъл, Майкъл МакКарти, Пийтър Веск, Ричърд Корлет, Брайъни Нортън, Стийвън Клемънс, Ричърд Дънкън, Кен Томпсън, Марк Шварц и Никълъс Уилиамс

Изчезването на растителни видове в градските райони е нарастваща заплаха за биоразнообразието в световен мащаб. За да се сведе до минимум тази заплаха, много е важно да се идентифицират факторите които влияят върху изчезването на растителните видове. Ние събрахме данни за тенденциите на изчезване на растенията в 22 града по целия свят. Комбинацията от историческото развитие на града и текущата маса от местна растителност, са факторите които обясняват най-голямата част от изчезналите видове. Като една променлива, масата на настоящата, местна растителност също влияе на бъдещи изчезвания, особено в големите градове на възраст > 200 години. Нашето изследване показва, че ефекта на ландшафт трансформацията от аграрно и градско благоустройство, е осезаем със стотици години, и модерните градове натрупват потенциално голям дълг от биоразнообразие. Това заключение подчертава нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще.

Както виждате, научното резюме завършва със заключението: " нуждата за запазването на местната растителност в градските зони и необходимостта от намаляване на потенциалното и изчезване в бъдеще." На този етап, можете да обсъждате разликите в структурата на статии и научни доклади с вашите студенти, включително кой стил те предпочитат и защо.

Друга разлика между новините и научните статии е, че в новините, някои от фактите, могат да бъдат представени като цитати от участници в действието. Нека продължим със статията от Би Би Си:

"Бързият и продължителен растеж на градовете значително застрашава биоразнообразието в световен план", казва д-р Ейми Ханс, изследовател в Австралийския изследователски център за градска екология към Кралските ботанически градини в Мелбърн, Австралия.

Това обяснява защо Ханс и нейните сътрудници се опитват да разберат заплахата и как тя може да бъде сведена до минимум.

Друг важен момент да се отбележи в новините е кой е цитиран като автор: изследователите, политиците или представители на обществеността? Защо? Има ли гледна точка, която липсва? Чия е тя?

Много изследователи се оплакват от изопачаване на новините: че представената информация не е точна или, че учените са неправилно цитирани, например. Като учител, вие можете да се опитате да идентифицирате такива проблеми в новините, като използвате собствения си опит в областта. Или бихте могли да отправите вашите ученици да търсят такива изопачения, чрез търсене на точната информация в Интернет.

Къде можете да откриете точната информация?
Погледнете пак в началото на новинарската статия: първоначалния източник на информация е по принцип добре уточнен. В избрания пример, информацията е взета от научен доклад публикуван в журнала Ecology Letters (вече анализирахме резюмето на този доклад). Много научни журнали искат такса за онлайн достъп до своите доклади, но достъп до резюметата, а понякога и за старите доклади, е свободен. Освен това, журнали с отворен достъп (например PLОS Biology) предлагат безплатен достъп до пълния текст на всички техни доклади.

Други източници на доклади могат да бъдат научни организации като университети, НАСА, Европейската космическа агенция (ЕКА) или други EIROforum организации. На интернет страниците им, бихте могли да намерите оригиналната информация (например, в съобщение за пресата - информация, предоставена специално за журналисти и проверени от съответните учени) и да я сравните с публикуваните статии. Много от сайтовете на тези организации имат секция за журналисти (понякога те се наричат прес или медиен център) и достъпът е свободен.
Чрез сравняване на статиите с оригиналния доклад на научни изследвания (или съобщение за пресата), можете не само да видите разликата в структурита на текста, но също така и в стила на писане.

Няколко предложения
Ето някои предложения как да се разгледа и сравни статия и научен доклад в класната стая.
1. Каква е целта на историята (например част от научните изследвания, открития, или изказвания)?
2. Какъв е източника на историята (от коя страна, какъв вид организация)?
3. Кой е цитиран от журналиста (например учени или политици)? Откъде са цитираните?
4. Какво е участието на цитираните учени? Например, коментар за изследванията на някой друг или своите?
5. Учените са самостоятелни или част от екип?
6. Възможно ли е да се каже кой финансира изследванията? Ако тази информация липсва, каква може да е причината?
7. Какъв е източника на информацията? Това е важен въпрос, ако искате да научите повече по темата.
8. Доклада на който е базирана статията е публикуван в специализиран научен журнал (вж. Рафаел, 2007). Ако е така, кой? Смятате ли, че тази информация е важна? Защо или защо не?
9. Бяхте ли запознат с темата, преди четене на историята? Ако сте запознат, има ли в текста нова информация за вас? Има ли противоречие в това, което сте знаел или мислил преди?
10. Опитайте се да намерите оригиналния източник на информацията и да я проверите. Намерихте ли някакви грешки? Ако е така, какви (невярна информация, погрешно обяснение, други видове грешки)? Как бихте преработили тази част, за да коригирате намерените грешки?
11. За кого мислите, че е написан текста (например студенти, преподаватели, изследователи или за широката общественост)? Какво ви кара да мислите така?
12. Какво е целта на журналиста/вестника за публикуването на тази статия? Просто за предоставяне на информация? Или има скрит мотив, като създаване на паника и сензации, политическа цел, или просто опит за продажба на повече вестници?
13. Намерете статии в различни вестници за една и съща научна новина и ги сравнете. Помага ли това да отговорите на някои от предишните въпроси?
14. Ако статията е относно резултати от научни изследвания или ново откритие, опитайте се да го превърнете в научен доклад, и след това го сравнете с оригиналния източник (доклад).

Източници
Hahs AK et al. (2009) A global synthesis of plant extinction rates in urban areas. Ecology Letters 12(11): 1165-1173. doi: 10.1111/j.1461-0248.2009.01372.x Докладът е с безплатен достъп и може да се изтегли от Wiley Interscience website: http://www3.interscience.wiley.com/journal/118545752/home

Raphael E (2007) Developing a teaching resource on peer review. Science in School 5: 70-73. http://www.scienceinschool.org/2007/issue5/peer

Интернет Източници
– Пълната статия е на разположение на интернет страницата на Би Би Си (http://news.bbc.co.uk) или чрез директен линк: http://tinyurl.com/yah6a5v
– Много научни журнали са изцяло със свободен достъп и могат да се търсят и достъпни чрез регистъра на свободен достъп: http://www.doaj.org
– PLOS Biology е със свободен достъп, рецензиран, обща биология журнал. Виж: http://www.plosbiology.org
– За да научите повече за НАСА, посетете: http://www.nasa.gov
– Европейската космическа агенция (ESA) е член на EIROforum, издателят на списанието Science in School. За повече информация, включително съобщения за пресата, виж: http://www.esa.int
– EIROforum, издателят на Science in School, е сътрудничество между седем междуправителствени научно изследователски организации. За да научите повече и да прочетете последните публикации в пресата от седемте организации, виж: http://www.eiroforum.org

Ресурси
При търсене на съобщения за пресата, http://www.alphagalileo.org/ е добро начално място. Можете да търсите онлайн база данни на хиляди съобщения за пресата и други материали по последното развитие в науката, технологиите, здравеопазването и други области.
Aмериканското научно общество, AAAS, има подобен сайт за научни теми. Виж: http://www.eurekalert.org

За да научите повече как се пишат новините, вижте уебсайта www.media-awareness.ca или линка: http://tinyurl.com/d3hwss
Ако ви хареса тази статия, разгледайте другите публикации на темата в Science in School. Виж: http://www.scienceinschool.org/teaching

За авторите:
Фернанда Веню-Люмб е бразилски научен журналист. Тя започва да пише за медиите през 1992 г., когато е била все още в колеж. Нейният опит води до докторантска степен през 2009 г. по различните възприятия за човешкия живот и как тези възгледи могат да бъдат използвани в научното образование.

Марко Коста е бразилски инженер-химик с докторска степен по био-безопасност. Той работи по биологичната безопасност, и е професор в научната методология в Fundação Oswaldo Cruz (Освалдо Круз "Фондацията"), Бразилия, и разработва нови стратегии за преподаването на наука.

Преглед
Повечето учители вероятно вече използват статии на последни новости за мотивиране на учениците си, но тази статия подчертава значението на научните доклади и предлага съвети за това как да го направят по научен начин. Предложени са различни начини на писане и тълкуване на новините, кякто и списък с въпроси за всяка класна стая.

Статията би могла просто да се използува с по-малки ученици (на възраст 10-13): един ученик може да направи две минути резюме за научна тема която е прочел във вестник или списание или видял по телевизията, последвано от кратка дискусия по темата. Това може да създаде по-голям интерес в областта на науката извън училище.

Освен това, статията може да се използва с по-напреднали ученици (на възраст 13-19) как да пишат свои статии относно някои последни новини в науката. Ползването на интернет за проверка точността на теми съобщавани в новините и сравняване на съдържанието с оригиналната статия, би трябвало да се превърне в редовна част от уроците по научните предмети.

Фридлинд Крочек, Австрия

Фекалиите на кашалотите намаляват парниковия ефект?

2010-07-05T10:03:00.000-07:00

Ричард Блак, BBC News

Превод за Синя Планета, Снежана Григорова

Могaт ли фекалиите на Кашалотите да помагат на океаните да абсорбират СО2 от атмосферата?

Австралийски изследователи изчисляват че кашалотите в Южния Океан отделят около 50 тона желязо годишно. Това стимулира растежа на миниатюрни морски растения – фитопланктон – който абсорбира СО2 по време на фотосинтезата.

Снимка: Семейство кашалоти се сближават на повърхността на Бяло Море, Copyright Chris Johnson.

Този процес довежда до абсорбирането на около 400,000 тона въглерод – два пъти повече отколкото китовете издишват.

Изследователите отбелязват в изданието на Society journal Proceedings B, че този процес също доставя повече храна за другите видове китове, общо около 12,000 на брой. Фитопланктона е основна част от хранителните запаси в тази част на света, и растежа на тези миниатюрни растения е ограничен от наличието на хранителни вещества, включително и желязо.

“Фекално привличане”
През последното десетилетие, много научни колективи екпериментираха с фертилизирането на океана с желязо. Не всички от тези експерименти се оказаха сполучливи. Най-големият, Немската експедиция Лохафекс, изпомпа 6 тона желeзен разтвор в Южния Океан през 2008, но не зарегистрира постоянно повишаване на поглъщането на въглерода. Тя беше поседната която изследва желязната фертилизация.

Макар че 400,000 тона въглерод е по-малко от една децет-хилядна от глобалнит, годишни емисии след изгарянето на изкопаеми горива, изследователите отбелязват, че тоталната цифра в глобален мащаб може би е много по-значима.

Макар че е много трудно да се преброят, смята се, че в океаните има около няколко стотин хиляди кашалоти, и липсата на желязо ограничава растежа на фитопланктона в много райони на Южния Океан.
Така че би могло наистина изпражненията на кашалотите да фертилизират растенията в няколко части на света.

Решаващо за тази идея е факта, че кашалотите не дефекират там където се хранят, ако беше така, те просто биха абсорбирали и отделяли едно и също количество желязо.

Вместо това, те консумирата любимата си диета – калмари – в дълбоките части на океана, и дефекират в горните слоеве където фитопланктона расте, и има изобилие на слънчева светлина.

Освобождаването на желязото е също така изключително добро за кашалотите, твърдят изследователите – водени от Триш Лавери от Университета Флиндерс в Аделeйд, Aвстралия.

Миниатюрните морски животни – зоопланктон – се хранят с фитопланктона, те пък от своя страна се консумират от по-големите, които може би са храна пък за китовете.

Учените предлагат подобен механизъм който подкрепя т.н. ‘крил парадокс’ – факта че количествата крил в Антарктическите води очевидно намалял по време на годините когато баленовите китове които се хранят с крил бяха ловени с десетки хиляди на година.

Същата тема в други медии:
The Telegraph (UK)
ABC News (Australia)

Бил Гейтс плаща за «изкуствени» облаци за да бие парниковия ефект

2010-06-30T14:29:00.000-07:00

Бен Уебстър, Редактор Околна Среда, Times Online, 8 Май 2010
http://technology.timesonline.co.uk/tol/news/tech_and_web/article7120011.ece
Превод за Синя Планета, Бойко Григоров

Първи опити с противоречивата слънчево-защитна технология са планирани след като ОOН не можа да осигури подписването на международно споразумение за парниковите газове.

Бил Гейтс, милиардер и основател на Майкрософт, финансира разработката на машини които да изсмукват десет тона морска вода в секунда и я впръсвкат в атмосферата. Това би зародило огромни бели облаци които ще отразяват слънчевите лъчи обратно в стратосферата.

Британските и Американските учени, които участват в проекта, не възнамеряват да чакат за международни правила за технология по целенасочена промяна на климата. Те вярват че половинчатите решения от Декемврийския форум по климата в Копенхаген означава, че емисиите в атмосферата ще продължават неконтролируемо да растат и, че спешно се нуждаем от алтернативна страгетия за да се защитим от глобалното затопляне.

Многото методи за охлаждане на планетата, колективно познати като гео-инженерство, са препоръчани досега. Те включват ракети, които да изнесат милиони огледала в стратосферата и изкуствени дървета които да изсмукват въглеродния двуокис от въздуха. Много от тях биха били убийствено скъпи и не биха могли да се въведат с десетки години.

Едно изследване миналата година изчисли че флота от 1,900 кораба струващи 5 милиарда Лири Стерлинги биха могли да спрат повишението на температурата посредством изпаряване на морска вода в атмосферата и формирането на бели облаци, което ще повиши тяхната рефлективност.

Силвер Лайнинг, изследователска организация от Сан Франциско, е получила 300,000 долара от Бил Гейтс. Тя ще разработи машини които да превръщат морската вода в микроскопични частици способни да бъдат издухани до височина 1 000 м. Това ще избели облаците и ще увеличи количеството на ядра около които се кондензират водните пари.

В този експеримент ще участват 10 кораба и 10,000 кв км океан. Арманд Нюкерманс, който е водещ изследовател казва че ‘избелването на облаците’ е ‘най-невинната форма на гео-инжинерство’ защото въпреки че това би могло да промени дъждовния цикъл, ефекта е временен и престава след като машините се изключат.

Други видове гео-инженерство, като мимикиране на вулканите посредством авио-разпръскване на рефлектиращи сулфатни частици в стратосферата, биха могли да имат по-продължителен ефект върху времето.

Според Стивън Салтер, Емеритус Професор по Инженерен Дизайн от Университета в Единбург, няма нужда да се чака за правила и нормативи защото опитите не добавят химикали в атмосферата. Обаче Сър Дейвид Кинг, бивш главен научен съветник на Правителството, казва че експерименти с потенциални последствия вън от националните граници изискват интернационални регулации. Той каза във Таймс: „Аз не виждам никакви гео-инженерни решения които нямат непреднамерени последствия или не са твърде скъпи.”

Океански течения ще влошат бедствието в Мексиканския Залив

2010-06-07T15:17:00.000-07:00

Месец и половина след инцидента в Мексиканския Залив, дълбоководният теч на петрол на "Бритиш Петролиум" е все още активен. Инжинери към американската армия признават, че не е малко вероятно ситуацията да се промени преди есента.

Междувременно, океанолози от Националния Център по Атмосферни Изследвания (NCAR) и IFM-GEOMAR, Киел, Германия, използват компютърни модели на океанските течения за да симулират разпръскването на суровия петрол от Гълфстрийма. Според първите симулации, петролното петно ще навлезе в течението на Гълфстрийм около края на юни, и след това из целия Северен Атлантически Океан през лятото.

''Много пъти ми е задаван въпроса: 'Ще достигне ли петролът до Флорида?' '', казва изследовател от NCAR, Синт Пийкок. ''Според най-последните ни изследвания, петролното петно ще се разпространи много по-далеч от Флорида, и с непознати последствия.''

Симулациите показват един вероятен сценарии на разпространението на петролното петно, но не би трябвало да се възприемат като прогноза. Течението на Гълфстийма варира значително, и местните метеорологични условия ще играят главна роля през лятото.

За момента учените не очакват петното да достигне Европейските крайбрежия, тъй като дори суровият петрол се разгражда под влиянието на вълните. Въпреки това инцидента е един от най-значителните.

Сондажът 'Deepwater Horizon' се изпразва в Мексиканския Залив от около 10ч. сутринта на 22 Април, два дни след инцидента на платформата уби 11 работника. Според NOAA, 800,000 литра (5,000 барела) суров петрол на ден се изтича в океана. С подобен дебит, ако течът не е спрян, катастрофата на Ексон Валдез (1989 г.) ще бъде надмината около средата на юни.

Източници:
NCAR Прес Комюнике - http://www2.ucar.edu/news/ocean-currents-likely-to-carry-oil-spill-to-atlantic-coast
Херълд Трибюн, 6 Юни 2010

Млади "океанолози" от Перник почетени от Фондация Бербатов

2010-06-01T15:54:00.000-07:00

Петима млади океанози от ОУ "Елин Пелин", гр. Перник, бяха поканени на втората годишна церемония "Награди за успелите деца на България" на Фондация "Димитър Бербатов".

В продължение на две години, Памела Василева, Стефан Златков, Робърт Петров, Валентин Методиев и Димитър Ананиев от ОУ "Елин Пелин", гр. Перник участваха в няколко извънкласни, образователни събития, с помощта на учителката им Ивона Руменова, която също бе гласувана "Учител на годината" от колегите си. На 1 юни 2010 техният труд бе почетен с покана за присъствие на годишната церемония в Национален Театър "Иван Вазов".

През февруари 2008, учениците активно участваха в интернет дневника на океанографската експедиция "По Следите на Праха ", на британския изследователски кораб Дискавъри. Следващата година, любопитността им ги отведе до виртуално посещение на френския аквариум Océanopolis, гр. Брест, чрез Skype TM, и участие в международния конкурс на океанографския проект SESAME (финансиран от Европейската Комисия), в който те спечелиха първа награда.


Класът на г-жа Руменова	Печелившите млади океанолози

Лиз Крон води класа из аквариума Oceanopolis	Интервю с Росен Станчев, Канал3, 1 юни 2010	Пред нациоанален театър Иван Вазовм, 1 юни 2010

От 3019 номинации в категории Наука, Спорт, Изкуства и Социална дейност от цялата страна, петимата млади "океанолози" бяха единствени представители на гр. Перник. Класът на г-жа Ивона Руменова беше и от редките групови номинации.

Според организаторът на церемонията, Ива Григорова, изключителните постижения на петимата млади океанолози заслужават уважение от фондацията. Ива Григорова потвърди в имейл към Синя Планета, че "Груповите номинации са приети по изключение, по принцип няма такава категория".

"За нас всяко дете с одобрена номинация е вече победител", споделя учредителят на едноименната фондация, звездата на "Манчестър Юнайтед" Димитър Бербатов.

За Синя Планета също!

Видео дневникът на учителката Ивона Руменова

В българските медии, за Фондация Бербатов:  
BTV - 3019 българчета напират за приз от фондация "Бербатов"

Учител на YouTube-поход срещу 'глобалното затопляне'

2008-03-20T08:53:00.000-07:00

След десетилетия проучвания и изследователска дейност върху причините по глобалното затопляне, и след това години спорове дали човешката дейност е главен фактор или не, все още глобалното затопляне е глобален дебат с глобални последици. Ако учените и правителствата не могат да се съгласят как да адресират проблема бързо и ефективно, може ли един обикновен учител да предложи решение? Повече от 400 000 зрители на YouTube гласуват ‘да’ с посещенията си.

Походът на един учител - видеото на Грег Крейвън

'How it all ends' кондензира дебатът за климатичните
промени само за 10 минути, и видеото обикаля света
за почти същото време

(Видео и текст: Грег Крейвън - изтеглете оригиналният текст; превод и субтитри: www.sinia-planeta.com).

Разпространете видеото чрез вашата страница:
<object width="402" height="377"><param name="movie" value="http://www.overstream.net/swf/player/oplx?oid=
mia3t4toinln&noplay
=1"></param><param name="allowFullScreen" value="true"></param><embed src="http://www.overstream.net/swf/player/oplx?oid=
mia3t4toinln&noplay=1"
type="application/x-shockwave-flash" width="402"
height="377" allowFullScreen="true"></embed></object>

Ако се отправите към един от най-посещаваните видео-клипове на YouTube на тема климатичните промени, ще ви се прости, ако не сте оптимист, че това набързо сглобено видео има някакъв шанс да допринесе каквото и да било към дебата за глобалното затопляне. Как може обикновен учител да увери достатъчно хора да променят начина си на мислене, и то само с бяла дъска, няколко цветни фулмастера и едно 10 минутно елементарно видео под името How it all ends?

Резултатът е изненадващо ангажиращ, но както ще ви каже водещият ‘не приемайте само моето мнение, проверете сами’.

Видеото, което превзема YouTube, или поне под тематиката за околната среда, представя спорния проблем по глобалното затопляне като обикновена ситуация, в която рискът, а не причините, трябва да са на пръв план. Авторът, Грег Крейвън или само wonderingmind42 за почитателите му, е учител по физика в Central High School в щата Орегон. През последните 10 месеца само един от клиповете на Грег Крейвън привлича повече от 400 000 посещения, и доста интерес от медиите. Интересът сам по само себе си говори доста, но какво ново може едно 10 минутно видео да предложи по дебата за глобалното затопляне?

Отговорът е почти нищо! Грег Крейвън не ви предлага нови научни данни или технологични решения. Той дори слага на страна дебата дали ние хората сме отговорни за промените в климата или не, и се концентрира върху последствията и как можем да ги минимизираме.

Новото, което този учител предлага е липса на скрити мотиви. Нито един от 61 клипа не е направен за пари или слава. Преди дузината интервюта, трудно бихте открили името му и информация за личния му живот. Посещение на страницата му на MySpace показва, че учениците му, бивши и сегашни, го уважават като приятел, и клипчетата му показват обниковен човек, който искрено вярва, че политиците усложняват проблема повече отколкото трябва.

Независимо дали сте съгласни с аргументите и заключенията на Грег, трудно е да се отхвърли автентичния и оригинален подход към глобалния проблем за причини и последствия на климатичните промени. Посланието на този обикновен учител от Орегон е, че само чрез правилно информиране и образование можем да формираме мнение и да реагираме правилно. Независимо дали Грег ще промени мнението на скептиците, в рамките на 10 минути той ще накара много да се замислят.

Грег Крейвън в международната преса -

The HuffingtonPost: You (Tube) Can Make A Difference 13 Nov 2007
The Toronto Star: U.S. science teacher is a Web sensation 2 Dec 2008
The Christian Science Monitor: A rural teacher with global reach 20 Dec 2007
The Oregonian (Portland): Teacher's climate message goes global 16 Dec 2007
Commentary in the Oregonian (at their request!): Thinking our way to an uncertain future 14 Dec 2007
ABC News website (text story): Teacher Shakes Up YouTube with "Most Terrifying Video You'll Ever See" 18 Dec 2007
"Canada AM" (aired 12/28/07): Climate change video becomes YouTube sensation
"Crosscut" blog (12-17-07): The not-so-mad scientist 17 Dec 2007
ABC News webcast (video posted 1-9-08): Hottest YouTube Video 9 Jan 2008
Yahoo Green Blog (featured on the Yahoo.com homepage on 1/11/08): High-school teacher spreads the word on climate change 10 Jan 2008
DeSmogBlog names "The Most Terrifying Video" it's "#1 YouTube Global Warming Video of 2007": The Top 5 YouTube Global Warming Videos of 2007 28 Dec 2007

БиБиСи 'По следите на пустинния прах' и Синя Планета

2008-02-06T03:44:00.000-08:00

BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Дневникът на международната експедиция Дискавъри 2008, подготвен от Синя Планета, привлича вниманието на БиБиСи. 'По Следите на Праха' е третия дневник на експедиция който Синя Планета провежда.

Между 6 Януари и 7 Февруари 2008, Синя Планета проведе дневник в почти реално време на преживяванията и изследванията на младите океанолози на борда на Дискавъри (посети).

Целта на експедицията е да се изследва ефекта на Сахара върху фитопланктона на Атлантическия Океан и климатичните промени в течение на стотици хиляди години.

Дневникът привлече вниманието на български училища и ученици кореспондираха с океанолозите на борда на Дискавъри, обмениха въпроси и отговори, рисунки и видео-репортажи.

БиБиСи направиха интервю с главния изследовател Ерик Ахтерберг по повод влиянието на Сахарския прах върху климата.

Пустинните ветрове постоянно 'наторяват' океана с желязо и океанолозите предполагат, че в течение на стотици хиляди години, подобен механизъм може да е стимулирал достатъчно фитопланктона в океана за да е намалил атмосферната концентрация на СО2 и да промени климата.

Поради непосредствената си близост, сезонните ветрове от африканския континент пренасят стотици тонове пустинен прах от Сахара и го разпиляват по повърхността на Атлантическия Океан. В последствие праха носи със себе си важни и иначе редки елементи основни за фотосинтезата (желязо).

ДИСКАВЪРИ 2008 е трети дневник на океанографска експедиция, организиран и редактиран от Синя Планета.

Превод на репортажа от BBC News - http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/7228081.stm

Експедиция в Атлантика с цел да се преследва праха на Сахара

Международен екип се опитва да разбере как праха засяга биология в световния океан, и впоследствие способността на океана да поглъща парниковия газ, въглероден диоксид.

Изследователите срещнаха две големи пясъчни бури по време на круиза и направиха видео записи на техните екперименти за БиБиСи.

Те преследваха пясъка с помоща на сателитни снимки и метеорологични прогнози.

Ерик Ахтерберг, главен научен ръководител от Natural Environment Research Council (NERC) който финансира тази експедиция каза че той е доволен от срещата си с прашните бури по време на едномесечния круз.

Една друга експедиция преди две години нямаше този късмет, каза той.

Той заяви пред БиБиСи: “Ние проследихме две прашни бури: едната продължи около 3 дни, а другата бе още по-голяма и продължи около 4-5 дни”.

“Ние бяхме на горната палуба, и прашната буря просто се виждаше – стена от прах идваща към кораба и след това стана доста мъгливо. Кораба бе покрит от прах – беше фантастично.

Прахът от тази буря просто замина към Юго-Западна Англия; чухме репортажи че на колите в Плимут имало прах”.

Наторяване на Океана

Всяка година, около 1, 700 милиона тона прах се вдига от пустините на света и около една трета пада в океаните.

Северният Атлантик получава най-много прах благодарение на близостта си до Сахара. Това поръсване с прах може да бъде критично за морския живот в този район.

Др Ахтерберг, който е от Националния Океанографски Център в Саутхамптън, обяснява: “Прахът освобождава хранителни вещества в океана.”

Прашните частици съдържат азот, фосфор и желязо, които помагат за растежа на микроскопичните растения които поддържат океанските екосистеми.

“Ако тези организми растат, те поглъщат повече въглероден двуокис и го премахват от атмосферата, “ казва той.

“Ако ние разберем как праха действа тук, ще имаме по-добра идея от това как екосистемата в Северния Атлантик отнема въгледвуокис, колко бързо и как това се променя с времето.”

Международният екип от 28 учени и техници отплува от Тенериф на 5 Януари на борда на Английския изследователски кораб ‘Дискавъри’ и се отправи към западните брегове на Африка в преследване на Сахарските прашни бури в тропическия и суб-тропичен Атлантик.

Прашните бури в океана са чести през зимата, и учените успяха да локализират къде най-вероятно те биха могли да се прояват чрез сателитни снимки осигурени от Neodaas (Nerc Earth Observation Data Acquisition and Analysis Service), трасирайки модели на вятъра от Сахара и компютърни прогнози.

Всеки път когато срещаха прашни бури, набор от експерименти бяха провеждани за да се разбере как Сахарския прах влияеше на химията и биологията на океана.

Първи Резултати

Ранни резултати от тези експерименти показват че действително праха засяга растежа на бактерията Trichodesmium, която фиксира свободен азот от атмосферен газ.

Др Ахтерберг казва: “Ясно е че те (бактериите) са в изобилие по време на прашна буря. Тези организми се нуждаят от много желязо, което се доставя от праха.”

Данните събрани от тази експедиция ще се анализират в лабораторията през идващите месеци.

Крайна цел на тази експедиция, каза Др Ахтерберг, беше да се види какво е динамичното взаимоотношение между праха, морските организми и абсорбцията на въглеподен двуокис.

Климатичните промени засягат както повишеното съдържание на въгледвуокис в атмосферата, така и пустините като Сахара и количествата прах-носител на хранителни вещества депозирани в океаните и моретата, обяснява Др Ахтерберг.

Някои изследвания показват че с климатичните промени, повишаването на валежите би могло да направи пустините 'по-зелени', докато други изследвания подкрепят идеята че те ще растат в някои райони – и в двата случая количеството прах паднал в океана би могло да се промени значително.

Др Ахтерберг казва: “Искаме да отговорим на въпроса: Ако количествата прах се повиши, какъв би бил ефекта в океана? ”.

“И ние можем да правим това като изследваме праха, изучаваме химията му, биологията му. Нашият проект е първият истински поглед върху Сахарския прах и как той засяга океаните.”

Превод за Синя Планета Бойко Григоров

Морските бозайници страдат като най-добрите гмурци

2008-01-30T08:53:00.000-08:00

Морските бозайници винаги са ни били от специален интерес. Повече от колкото другите животни, морските бозайници ни привличат. Интелигентността им и почти човешките им очи ни карат да вярваме, че ни разбират и могат да комуникират с нас.

В течение на еволюцията, морските бозайници населяват океана и се адаптират перфектно към околната им среда, или поне това беше общоприетата мъдрост. Последни открития показват, че семейството на китовете не са перфектно адаптирани и страдат от декомпресия както и най-добрите гмурци. Еволюционен недостатък, или повреда от силни военни радари?

Пламена Иванова дълдисва в международните, научни архиви специално за читателите на Синя Планета за да ви достави последните открития от дълбините на морския свят!

Иво Григоров, www.sinia-planeta.com

Морските бозайници страдат като най-добрите гмурци

Остеонекроза е дълготрайно патологично състояние след гмуркане на дълбоко, доскоро срещано само при хората. Група учени изследващи морските бозайници стигат до извода, че остеонекрозата се среща прогресивно при делфини и китове, което при дълго задържане под водата завършва с декомпресия и може да премине в пагубното състояние на остра емболия.

Според сведения кашалотът може да се гмурка най-дълбоко от всички останали китове до 2200-2500 метра дълбочина. Той може не само да плува много дълбоко, но и да остава дълго време под водата, когато търси любимата си плячка, дълбоководния калмар. Обикновенно той плува 15-20 минути под водата, след което излиза на повърхността да диша, и рядко дълдисва повече от 1,5 часа. Но както при хората, от рязката смяна на налягането, кръвоностните съдове в белите дробове се отварят повече от нормалното, налягането на течността се увеличава, получава се възпаление и в авеолите се акумулира течност и мембраните се увеличават. В резултат започва забавянето на газовия обмен. В периферните тъкани високото налягане започва да свива кръвоностните съдове. Съдовете, които са били отворени преди това сега се затварят и спират процеса “забавяне на газовия обмен” в заобикалящата тъкан.

Тези процеси се влошават с времето и нормалният им ход се възтановява много бавно. В медицината този процес е известен под името ‘декомпресия’. Дълго време учените подържаха теорията, че кашалотите са природно имунизирани към остеонекрозата, от която страдат предимно гмуркачите при бързо излизане на повърхността, но зоолозите от Института по Океанография в Масачузец – Майкъл Мур и Грег Ърли, изследвайки счупвания в скелетите на 16 кашалоти откриват, че при отделни случаи морските бозайници също страдат от декомпресия.

Все още не е ясно защо китовете се изкачват на повърхността по-бързо отколкото тялото им може да се адаптира. Морски биолози винаги са се съмнявали, че сонарните системи приложени по време на студената война, и все още в употрба за военни цели, могат да дезориентират морските бозайници които общуват и навигират чрез собствения си биологичен сонар.

През 2002 г. oколо Канарските острови се наблюдава масово излизане на китове на брега, заради използването на нов военен сонар. Пол Джепсън, от дружеството на зоолозите в Лондон, изучавайки труповете на китовете открива, че има наличие на “балончета” в меките тъкани, което показва, че са страдали от декомпресия поради прекалено бързо изкачване.

Страдали ли са винаги морските бозайници от декомпресия, или учените просто я откриват сега защото е причинена от употребата на силни сонари в океана? Морският биолог Кен Балкомб наблюдава стада китове край Пюджи Саунд повече от три десетилетия, което е най-дългото и непрекъсвано изследване на косатки. През март 2000 г. той станал свидетел на масово излизане на брега на морски бозайници голяма част от които са загинали. По-късно Кен получил информация, че военен сонар е бил изпитван в областта по същото време. Изследвания върху починалите животни – кръвоизливи в мозъка и очите, доказват, че сонарът може да е смъртоносен за китовете, но не причинява декомпесия.

Въпреки липсата на решителни доказателства, законодателството в щатите Калифорния и Хаваи не поема рискове. На 3-ти Март, 2008, Калифорнийски съд задържа забраната на военнен радар на по-малко от 12 морски мили от брега, тъй като западното крайбрежие е обитавано от няколко вида морски бозайници, включително и защитени видове. Забраната на военно-морските сили бе издадена по-рано тази година по-подозрения, че силните военни радари нараняват и убиват китове и делфини в непосредствена близост. Въпреки протестите на американските военно-морски сили и натиск от президента, съдията садържа забраната.

Пламена Иванова, за Синя Планета и списание Морски Свят

Източници:

Science Vol 306:2215 (2004)

Veterenary Pathology 42:291 (2005)

Наторяването на океана с желязо не е решение

2007-05-02T06:57:00.000-07:00

Статия преведена на български за RealClimate блог от Бойко Григоров

Фирматa ПЛАНКТОС (на адрес planktos.com преди да фалира през 2008) привлича вниманието на медиите с опити да компенсира за атмосферните емисии на СО2 чрез фертилизацията на океана. В някои части на океана, повърхностните води съдържат повече от достатъчно хранителни вещества, но планктонния цъфтеж е въпреки всичко ограничен от липсата на желязо. За всеки атом от желязо добавено в тези райони, фитопланктона отнема 50,000 атома от въглерод под формата на СО2. Какво по-добре от това?

Фитопланктонната биомаса е склад за атмосферен СО2 но не за винаги. За да не се върне въглерода обратно в атмосферата, трикът е да се накара биомасата да потъне в дълбочините на океана, далеч от контакт с атмосферата. Веднъж на дълбочина от километър, биомасата може да се разложи на СО2 отново, но водата ще го изолира от атмосферата за десетилетия, може би и векове.

Експерименти с фертилизацията на океана с желязо е имало и преди, и не малко. В северния и екваториалния Тихи Океан, както и в Южния Океан, химията на водата е подходяща за желязната фертилизаци. Тези райони са богати на азот под формата на нитрати и амоняк, а също така фосфор под формата на фосфати. Експериментите по правило установяват, че растежа на фитопланктона се стимулира от желязото. Но повечетто от тях също така не установяват нарастване в темпото на потъването на органичния въглерод към по-дълбоките води.

Може би обаче една продължителна фертилизация ще позволи на органичнита биомаса да потъне по-бъзо и да ‘включи’ на скорост експорта на въглерод по-ефиксасно. Това бе заключението на последните анализи на естествената желязна фертилизация в Платото Кергелен (Южния Океан, Блейн и др., 2007). Предишните подобни експерименти бяха предимно еднократни добавки на желязо разтворен в киселина. Проблемът бе че желязният разтвор по-време на тези експерименти сформира частици само след няколко дни и потъна извън зоната на фотосинтезата. Ако желязо бъде освободено в океана под формата на плуващи разтворими топчета, постоянен поток от желязо би бил по-ефективен фертилизатор отколкото няколко единични освобождавания.

Веднъж като концентрацията на СО2 в горните слоеве на океана намалее поради растежа и потъването на фитопланктона, в тропиците например, обмяната на газ с атмосферата е около година за първите 100 м. Повърхностните води в тропиците, може да се спори, ще бъдат все още там след година, така че ще има доста време да се обогати тяхното съдържание на СО2 като извличат нови количества от атмосферата.

Сахарски Прах естествено наторява океана с желязо. Проследете пълната експедиция 'По следите на праха' на борда на Дискавъри през 2008.

Проблемът с фертилизацията на тропиците е, че тя вече е естесвен процес и ако ние добавим още желязо, няма да има никакав ефект. Тропическите повърхностни води са предназначени да останат на повърхността за малко. Те може да потънат на дълбочина за няколко десетилетия, но в края на краищата ще се появят на повърхността където ветровете доставят естестве фертилизация с желязо.

Маринов и колеги (2006) показа че стимулация на фитопланктонна продукция в една част на океана обикновенно действа депресиращо на продукцията другаде. Така че, какъв е смисъла да се плаща за компенсация на въглерода и да се фертилизира една порция от вода сега, когато природата ще я фертилизира съвсем скоро? Това противоречи на правилото на компенсациите; процесът за който ще плащаме трябва да е нещо което няма да се случи по-естествен начин.

Една част от океана където фертилизацията не подтиска процеса другаде е дълбокия Южен Океан. Тук водата потъва в абиса, вместо да пътува мързеливо из горните слоеве. Но сега практическата картина изглежда различна. Вместо благоприятен тропик, тук има лед, водите се смесват до стотици метри в дълбочина (лошо за фитопланктона) и пълна тъмнина през по-голяма част от годината. Плюс това Южният Океан е обширен и далечен, иди го наторявай с желязо!

Експерименти с компютърни симулации преди време установиха, че желязната фертилизация на океана не може да играе значителна роля в мениджмента на въглеродния цикъл в следващия век. Част от това е че Южния Океан покрива една малка площ от световния океан, само няколко процента. Компютърните симулации където Южния Океан е напълно фертилизиран показват извличане на може би 15 ppm СО2 до 2100 (Зееб и Арчер, 2005). Ние може да сменим електрическа крушка и ефекта ще е по-голям!

Дали фертилизацията с желязо обаче може да реши СО2 проблема, е може би грешния въпрос. Тоталния размер на биологичната експортна продукция в океана е вероятно в рамките на 15 Тера тона въглерод/година, и фертилизационното нарастване би могло да бъде само около 1 Тера тон въглерод/година. Това не може да отреже 7 Тера тона въглерод/година причинен от емисиите ни, но пък може ли да помогне? Понастоящем ние сме се отказали от идеалистичното търсене на еднозначно решение, и строим бъдещето си от парченца (Пакала и Соколов, 2004), или това което почетната работна група на III на IPCC нарича “пакет от решения”. Дали въглеродното компенсиране чрез фертилизиране на океана ще бъде поне реалистично като едно от множество малки решения?

Тропиците, смятам, биха били една измама като база за въглеродно компенсиране защото фертилизацията би се случила в края на краищата напълно естествено. Предполагам бих могъл да си представя концепцията да работи както е рекламирана в дълбините на Южния Океан. Не толкова лесно се фертилизира там долу, но ако някой все пак успее да фертилизира там, той би постигнал нещо което не би се случило просто така, природно.

Но промяната в химията на въглерода в океана и в атмосферата трябва да бъде документирана много прозрачно, особено ако искаме да търгуваме с въглеродни компенсации базирана на желязната фертилизация. Документирането на промяна във въглеродното съдържание на повърхностните води в тропиците може би е възможно, но ще бъде кошмар в Южния Океан, вероятно е и невъзможно да се направи надеждно. Химичните данни на океана обикновенно са по-ясни от геохимичните данни на земните маси, по-малко чувствителни на локални вариации. В спокойните части на океана като например близките до Галапагос, би било вероятно по-лесно да се документрират промените във въглеродното съдържание в горните слоеве отколкото би било на сушата. От друга страна, океана се движи много повече отколкото земните маси, най-общо казано. Южния Океан е винаги в движение. Следвайки маси от фертилизирни води с цел замерване промените във въглеродното съдържание би могло да бъде доста малко трудничко.

Повърхностните води на Южния Океан също така трудно променят концентрацията на СО2 в атмосферата, защото те се смесват във вътрешността на океана много бързо. В края на краищата ще минат векове преди атмосферния СО2 да се доведе до нов еквилибриум. Ще трябва да се чака докато фертилизираните води запълнят дълбочините на океана. Смятам, че дългото време също означава, че един тон от въглерод отнет от Антарктическите повърхностни води не означава буквално един тон от въглерод отнет от атмосферата за едно резонно време. Ефикасността е много по-ниска от това, и е трудно да се документира.

Бих сложил фертилизацията с желязо под параграфа “да се избягва”, заедно с насаждането на дървета. Много е трудно да се засече точно действителното количество от СО2 премахнат от атмосферата чрез тези дейности. Също така не е едно дългосрочно решение, тъй като океана “протича”. Човечеството би трябвало да продължава с фертилизацията с желязо безконечно за да може да пази това извличане на СО2 на желаното ниво. Ако вие сте загрижен за климатичните промени, постройте ветрова елстанция. Океанската фертилизация не изглежда да е подходяща като база за една надеждна финансова категория, или практически инструмент за гео-инжениран климат.

Дейвид Арчър, Chigago University

Blain, S. Effect of natural iron fertilization on carbon sequestration in the Southern Ocean. Nature, doi:10.1038/nature05700, 2007.
Marinov, I. The Southern Ocean biogeochemical divide. Nature, doi:10.1038/nature04883, 2006.
Pacala, S. and S. Socolow, Stabilization Wedges: Solving the Climate Problem for the Next 50 Years with Current Technologies. Science 305: 968-972, 2004.
Zeebe, R. and D. Archer, Feasibility of ocean fertilization and its impact on future atmospheric CO2 levels. Geophys. Res. Letters, doi:10.1029/2005GL022449, 2005.

ФИЗИКА за всеки - нов продукт на Синя Планета

2007-02-27T02:34:00.000-08:00

Синя Планета и Европейското Дружество по Физика превеждат на български материали за популяризирането на физичните науки

Защо Слънцето почервенява когато залязва? Защо птиците не ги удря ток? Защо винаги виждаме същата страна на Луната? Защо, защо, защо? Всекидневни явления на които отговора понякога ни избягва. С цел да популяризира физиката и физичните науки сред младежите и населението, Европейското Дружество по Физика публикува 50 плаката под формата на въпрос и отговор.

Защо Слънцето почервенява когато залязва?

Хумористично предоставените елементарни отговори на всекидневни явления са сега, с помощта на Синя Планета, преведени на български и готови за разпространение в училища които са готови да изпробват материалите.

Педагогичен метод или блед опит?
Естествено карикатурните отговори нямат нищо общо с истината (вдясно), но методът на използване на хумор за популяризирането на науките може да е доста ефективен. Визуалната ни памет е винаги по силна от запаматяването на текст, и хуморът създава приятна ситуация за обяснението на иначе не толкова забавни проблеми.

Подобни спомагателни материали са все повече и повече произвеждани, но все пак те са само спомагателни и никога не биха заместили приложният метод на добър педагог.

Доброволци!
Синя Планета търси учители които са готови да изпробват материалите и да ни помогнат да ги адаптираме за вашите нужди. Изтеглете въпросите и отговорите във формат PDF.

Въпроси (4Mb) Отговори (4Mb)

Ледниковата епоха: Тайната на Страдивари

2005-05-01T06:01:00.000-07:00

Иво Григоров (www.sinia-planeta.com) за спиание ТЕМА, 23 Май 2005

Какво общо би могли да имат темпераментите на Слънцето и Малката Ледникова Епоха с уникалната акустика на един от най-прословутите струнни инструменти, Страдивариуса? Според един геолог, повече от колкото бихме могли да си представим. Синя Планета разследва.

Уникални обстоятелства. Според климатични индекси микроклимата в централна Европа през последните 500 години е бил най-подходящ за акустиката на известните цигулки само по-времето на Страдивари

Страдивариус – един от най-ценните музикални инструменти, с изящната си форма, дизайн и превъзходна акустика. Но защо ли? Нито преди Страдивари, нито след смъртта му, не е имало успешен опит да се възпроизведе звука на неговите сътворения. Никой все още не знае какво точно прави инструментите на италианския занаятчия толкова ценни. Какъв е бил тайният ингредиент без който вълшебната акустика на дори най-обикновения Страдивариус, не може да се възпроизведе?

Въпреки последните технологични постижения, инструментите на Антонио таен. Последният опит да се открие рецептата на Антонио Страдивари, бе направен не от инженер, занаятчия, музикант или физик, а от геолог! Според Лойд Бъркъл, професор по геология в Колумбия Унивърсити, Ню Йорк, тайният ингредиент е просто извън този свят. Страдивариус е резултата от един великолепен занаятчия, една Малка Ледникова Епоха и най-важно: застой в активността на собствената ни звезда, Слънцето.

Колкото и ексентрично да звучи, не за пръв път климатът е обвинен че контролира важни моменти в историята на човечеството, като невидим диригент. Преди 50 милиона години Индийският субконтинент прекосява екватора и се сбъсква с Азия. Катастрофата ражда най-голямата бръчка на лицето на планетата която се впива повече от 5 километра в атмосферата. Хималаите и Тибетското Плато реорганизират въздушните течения достатъчно за да претопят джунглите на територията на Сахара в савани. С изчезването на джунглите, приматите са принудени да прекосяват все по-големи растояния в търсенето на храна, и да се изправят на два крака. Останалото е разбира се еволюция.

"... тайният ингредиент е просто извън този свят"

Но климатът не престава да се намесва и по-късно. Дори в близката история, слънчевата активност през 5-7 век причинява засушаване в централна Евразия и миграцията на конните народи в посока на Европа и Атлантическия Океан. Как ли биха се развили събитията през 681-ва, ако през предните 2 века е преобладавал банален климат?

Сега геолог и дендролог предлагат, че едно от най-ценните сътворения на Страдивари, цигулката ‘Месия’, е резултат от уникални климатични условия.

Антонио Страдивари е роден през 1644 в Кремона, северна Италия и от ранна възраст става чирак на едни от най-добрите занаятчии на времето си, Амати. През живота си, Страдивари изработва повече от 1100 цигулки, виоли и чела. Безспорно Страдивари остава своят отпечатък върху дизайна който все още се копира, но за разлика от всички други занаятчии на цигулки преди и след него, той живее през един уникален период от историята на класическите инструменти.

Между 14-ти и 19-ти век Европа и Северна Америка изпадат в Малката Ледникова Епоха. В Алпите ледници растат с безпрецедентна скорост върху земеделска земя и малки планински селца. Реки и пристанища на големите европейски градове замръзват и глад и болести поразяват населението на стария свят. Климатолози използват дебелината на пръстените на дърветата от тези периоди за да пресъздадат температурите и климатичните условията през Малката Ледникова Епоха. Според дървените пръстени, в Европа дълги студени зими се редуват със сухи и хладни лета в продължение на няколко века, но в средата на 17-ти век, и една година след раждането на Антонио Страдивари, температурите падат дори по ниско. Между 1645 и 1715 година ледниковата епоха съвпада с ниската активност на Слънцето. Астрономи наричат този период минимума на Маундер. Това са уникални обстоятелства от както цигулките навлизат като класически инструмент, но какво би могла да е връзката между двете?

Секретният ингредиент. Възможно ли е Слънцето да е причина за акустиката на Страдивариуса?

Занаятчиите от Кремона през 17-ти век използват клен и смърч за творенията си. Дори днес смърч продължава да се употребява като материал за музикални инструменти, но може би не със същият успех. В алпийските гори, занаятчиите търсят зрели дървета по-северните склонове на долините. Целта е да се намерят най-плътната дървесина, продукт от студен микроклимат, за да се постигне най-благоприятната акустика. Местността в националния парк Паневеджио дори днес е известна като ‘Гората на цигулките’. Според новата теория за успеха на кремонския занаятчия, комбинацията от Малката Ледникова Епоха и ниската активност на Слънцето точно по-времето на Страдивари, е създала уникално студен микроклимат в северна Италия и Алпите. В резултат на тези условия дървесината в ‘Гората на цигулките’ е много по-плътна от колкото е била преди или след Страдивари.

Доказателства за това са самите творения на италиянския майстор. Пръстените на дървесината са част от външната окраса на изящните инструменти. Датирането на тези пръстени показва, че Страдивари действително е използвал смърч и клен които са израстли около Кремона по-време на най-студения период от Малката Ледникова Епоха. Докато в продължение на повече от 50 години Страдивари развива занаята си, микроклимата в северна Италия подготвя най-подходящия материал за ‘златният период’ през последните 20 години от живота му. Антонио Страдивари постига върха на кариерата си през 1716 година с цигулката ‘Месия’ която е все още най-ценният Страдивариус, и безспорно най-известната цигулка. Според новата теория на Професор Лойд Бъркъл, тайният ингредиент за превъзходния звук на цигулките Страдивариус е чисто и просто от небесен произход.

Астрономите все още не могат да обяснят защо слънчевата активност е спаднала по-време на Страдивари, но ефектът върху микроклимата на Европа е неуспорим. След смъртта на Страдивари, ледниковата епоха продължава чак до 19-ти век, но спадът в слънчевата активност прекратява, и според Професор Лойд Бъркъл два от важните ингредиенти се губят през 1720.

Новото обяснение за превъзходния звук на известните цигулки е трудно да се оспори, но рязко се отхвърля от пуристи-защитници на занаятчийството на Антонио Страдивари. И те донякъде са прави. Все пак ако предложената теория е факт, тя поставя под съмнение сръчността на всепризнат занаятчия. Още повече ‘Гората на цигулките’ не е била погребана с прословутия майстор и екзотичната дървесина която той е ползвал е била в изобилие.

Кленът и смърчът живеят около 100-150 години. Ако тайният ингредиент е супер-плътната дървесина израстла през най-студеният период на Малката Ледникова Епоха, то ‘Гората на цигулките’ би предлагала същия качествен материал използван от прословутият майстор за поне още 50-100 години. Наследниците на музикалния занаят обаче не постигат същият успех, което посочва че тайният ингредиент е бил самият Страдивари.

Днес, въпреки че клен и смърч са разпространени из Европа и Северна Америка, те не растат в студените условия на Малката Ледникова Епоха и дървесината им не е толкова плътна и със същият акустичен характер. Дали тайният ингредиент е бил действително от небесен произход или просто е останал в ръцете на Антонио Страдивари е все разгорещен спор. Каквато и да е истината, Страдивариус си остава уникален инструмент, много повече от сбора на ингредиенти си.

Иво Григоров, www.sinia-planeta.com

Пазарната стойност на Екосистемите

2005-04-22T02:50:00.000-07:00

Последните доклади на ООН предупреждават, че ако не променим начинът по който използваме природните ресурси, то последствията в следващите 50 години сериозно ще засегнат качеството ни на живот и световното развитие.

Това включва появата на нови вируси, влошаване на въздуха и водата, и според Пентагона, по-голяма вероятност от тероризъм в последствие на резки климатични промени в третия свят. Усилията на еколозите да обърнат вниманието на световната общественост и бизнес към тези наболели проблеми са не винаги възнаградени, но тенденцията започва да се променя. ООН е начело на международен проект който цели да включи околната среда във фискалните бюджети на световната пазарна икономика, като сложи монетарна стойност на световните екосистеми.

’Екология’ и ‘Икономика’ са обикновено в противоположните ъгли. Двете лобита ни уверяват, че се борят за всеобщото благо и жизнен стандарт, но са рядко в унисон. Съвместен проект между ООН и Световната Банка цели да сближи Еко- и Ико- лобитата на базата на общ монетарен език, с цел да подобри качеството на околната среда без да засегне жизнения ни стандарт.

Околната среда предоставя множество услуги които директно засягат качеството ни на живот, но как може да се сложи пазарна цена на чист въздух, питейна вода, биологично разнообразие или регулация на глобалния климат? Може би звучи нереално но ООН и множество международни конгломерати признават, че стабилитета на световната икономика зависи от състоянието на екосистемите които ни задоволяват със суровини. Съвместният опит между еколози и икономисти да се изчисли стойността на еко-услигите с които околната среда обогатява световната икономика, прогнозира цифра от $33 трилиона долара годишно. Цената на околната среда е почти два пъти годишния продукт на световната икономика. Дори и качеството ни на живот в бъдеще да не зависи от сегашните ни навици, според ООН световната икономика не може да си позволи подобен разход, дори в името на собственото си развитие.

Иво Григоров, w ww.sinia-planeta.com

За повече информация - United Nations Environmental Program

Застрашени ли сме от безпощадно цунами?

2005-02-10T07:12:00.000-08:00

Научна фантастика или фантастична възможност?
www.sinia-planeta.com

Расъл Уин и Иво Григоров, океанолози към National Oceanography Centre, Великобритания
(Статия публикувана в сп. ТЕМА, февруари 2005)

17о53'З, 28о46'С
Канарски острови
5 юли 2016
23:51ч

Вулканът Кумбре Виеха на остров Ла Палма кротко громоли. Налягането под конуса постепенно нараства и магмата бавно си пробива път през шупливия материал от предишни изригвания. Кумбре Виеха се събужда и поредното изригване е неминуемо. Стар, 20-километров зеещ процеп на повърхността се разширява и дестабилизира целия западен фланг на острова. Само след минути гравитацията понася повече от милиард кубически метра застинала вулканична скала към Атлантика, достигайки скорост от 350 км/ч. Колосалното свличане нахлува в дълбоките води на Атлантика и причинява малък местен земетръс минути преди полунощ.

Комбинация от обстоятелства причинява западната половина на остров Ла Палма да се срути, но това не е бедствие все още. Тази част на острова не е населена и жертви няма. Но последствията от значителното свлачище ще се усетят на хиляди километри от Канарските острови.

Ударът от милиард кубически метра вулканичен материал мигновено причинява огромна дупка в океана, измествайки милиони тонове вода, която се връща под формата на масивна приливна вълна, висока около 650 метра. Островът е полуунищожен и полузалят в рамките на няколко мига. Десет минути по-късно хиляди вечерящи туристи по крайбрежието на съседния Тенериф виждат как океанът се отдръпва в тъмнината, за да се завърне под формата на 100-метрова вълна, която прониква километри навътре в сушата и разрушава всичко по пътя си.

Въпреки че хиляди островитяни загиват в съня си, това е само началото. Приливната вълна е на път за Мароко и Западна Европа, но най-големият удар е насочен право на запад към Бостън, Ню Йорк и обширните и беззащитни плажове на Флорида.

Това е един ужасяващ, но напълно реален сценарий. Природното бедствие в Индонезия от края на 2004 година ни доказа колко изненадващо и с каква разрушителна сила вълната цунами може да достигне дори и най-отдалечените брегове на океана. Цунами не са новост в сеизмичните зони на Тихия океан и явно Индийският океан не е застрахован срещу подобно бедствие. Но какви са реалните шансове в следващите 10-20 години Ралица Василева да ни информира за стена от вода, която убива милиони в Европа и по Източното крайбрежие на САЩ?

Вместо типичната пощенска картичка: един по-различен пейзаж от Маями
www.sinia-planeta.com

Най-мащабният от океанските басейни, Тихият океан, е обграден със сеизмично активни зони. Самите Японски острови са земетръсна зона и в японските исторически архиви често има писания за страховити приливни вълни, които са причинявали огромни щети и хиляди жертви

Многократно рибари, завръщащи се от дълъг курс, намират крайбрежните си градчета разрушени и значителна част от населението пострадало. Идвайки от открито море, те не са забелязали нищо, докато в същото време по бреговете цунами унищожава лодки, пристанища, населени места даже километри навътре в сушата. Проявлението на тези вълни предимно по бреговете води до името цунами, което буквално означава пристанищна вълна.

Но цунами не са само последствие от земетресения, както беше случаят в Индонезия. Всяко значително смущение може да предизвика вълни в едно водно тяло, въпросът е само в какъв размер. Силен вятър в открито море може да причини вълни до 50 метра, а в някои случаи дори повече. Ежегодно урагани в Атлантическия океан и тайфуни в Тихия океан наводняват крайбрежни градове, но колкото и да са големи, тези вълни обхващат само повърхността на океана и се разбиват сравнително лесно в крайбрежните плитки води. Въпреки че цунами е вълна, физиката е в съвсем друг мащаб. Цунами засяга целия океански басейн от повърхността до дъното. Океанът реално се превръща в река, която излиза от коритото си и приижда на брега. По тази причина вълните цунами имат разрушителна сила, много по-значителна от друг тип вълни.

Канарските острови формират стръмни подводни планини, като само една малка част от тях се вижда над водата. Според морските геолози Саймън Дей и Стийвън Уорд тези острови са прекалено стръмни и вече са достигнали до един критичен, нестабилен момент. След сравнително бързото си издигане от дъното на океана тези вулканични острови имат тенденция да пропадат обратно във водата.
www.sinia-planeta.com

През 1958 година масивно свлачище във фиорда Литуя, Аляска, причинява вълна със стотици метри височина. Случаят е забравен в архивите, тъй като вълната е нанесла малки щети извън фиорда, но специалисти, които посвещават кариерата си на разрушителните вълни, са били впечатлени от събитието. Вълната е изкоренила стотици декари гора и коритото на фиорда е било тотално променено. Изследванията на разрушения фиорд Литуя са потвърдили описанията на очевидци, че вълна от 550 метра не е научна фантастика, а по-скоро фантастична истина. Фактът, че свлачища могат да причинят вълни в този мащаб, е нещо изключително. Още повече въпросът е: ако свлачище в Аляска може да причини цунами, колко други свлачища по безкрайните брегове на океаните чакат момента, в който биха могли да нанесат много повече щети?

Рецепта за природна катастрофа

Свлачището през 1958 г. в Литуя, Аляска, предизвиква тиха треска за местонахождението на следващото вероятно свлачище с достатъчна сила да причини цунами. От стотиците хиляди километри брегова ивица по света къде точно може да дебне следващата природна катастрофа?
През 90-те години изследователите насочват подозрението си към вулканични острови в средата на тектонски плочи като Хавай в Тихия океан и Канарските острови в Атлантика. Около тези райски тропически острови всичките ингредиенти са налице. Серия от подводни вулкани бавно е изградила една от най-големите подводни планини. Мауна Лоа на Хаваите е 4106 метра над морското равнище, но дори само да достигне морското равнище, подводният вулкан се издига 4925 метра над океанското дъно! Тотално Мауна Лоа е всъщност 183 метра по-висока от Еверест.

В Атлантическия океан Канарските острови също формират стръмни подводни планини, като само една малка част от тях се вижда над водата. Според морските геолози Саймън Дей от University College London и Стийвън Уорд от University of California тези острови са прекалено стръмни и вече са достигнали до един критичен, нестабилен момент. След сравнително бързото си издигане от дъното на океана тези вулканични острови имат тенденция да пропадат обратно във водата. Процесът сам по себе си не е впечатляващ, но според Саймън Дей “западната част на Ла Палма е готова да се свлече и да удари Източното крайбрежие на Америка с водна стена с над 25 метра височина“.

Бомба със закъснител

Островът Ла Палма се състои от конусите на два вулкана. Западният вулкан Кумбре Виеха е все още активен и изригва средно на всеки 100-150 години. По време на последното изригване през 1949 г. целият конус на вулкана е пропаднал с няколко метра към океана, като е отворил 20-километров процеп по дължината на острова.

Конусът на Кумбре Виеха е като сандвич от вертикални плътни пластове и шупливи скали. Тази структура на вулкана позволява на дъждовната вода да проникне в шупливата сърцевина, докато плътните вертикални пластове играят ролята на язовирни стени. При всяко изригване високотемпературната магма нагрява и разширява водата в конуса на вулкана и многократно увеличава вътрешното налягане. Комбинацията от значителни количества дъждовна вода и гореща лава в сърцето на вулкана дестабилизира острова отвътре. Това навежда Саймън Дей и Стийвън Уорд на мисълта, че Ла Палма може да колабира при следващото изригване на Кумбре Виеха.

Резултатите грабнаха вниманието на медиите. Вестници и телевизионни програми разказваха за “най-лошото бедствие в човешката история“, но малко от тях споменаха, че не всички колеги на Саймън Дей споделят заключенията му.

Изследванията на Канарските острови през последните 3 години показват, че масивни свлачища са ставали в миналото многократно. Но същите изследвания демонстрират, че тези масивни свлачища могат да причинят по-голяма вълна в медиите, отколкото в океана. За да се образува мега-цунами, каквото Саймън Дей описва, Ла Палма трябва да се срути наведнъж. В геологическата история на островите има много свлачища, но доколкото е известно, те не са като катастрофалните явления, които през 1958 година разрушават фиорда Литуя. И все пак това не е успокояващо!

Докато много експерти са скептични, Саймън Дей и Стийвън Уорд предупреждават, че пренебрегваме всички белези, които сочат към катастрофална ситуация в следващите няколко десетилетия.

За тези от нас, които имат намерение да прекарат лятната си ваканция на Канарските острови, не е нужно да си променят резервациите. Следващото изригване на Кумбре Виеха би трябвало да е след около 50 години, въпреки че предсказването на вулканичната дейност невинаги е точна и лесна наука. Дотогава Ла Палма си остава заредено оръдие, насочено към Бостън, Ню Йорк и Флорида. Невъзможно е да се предскаже дали Ла Палма ще колабира при следващото изригване и дали ще пропадне наведнъж, причинявайки най-разрушителните мега-цунами в човешката история. Събитията на 26 декември 2004 г. ни припомниха, че сравнително малки приливни вълни имат силата да причинят сериозни щети. А за мега-цунами само можем да гадаем.

Расъл Уин и Иво Григоров, океанолози към National Oceanography Centre, Великобритания
(Статия публикувана в сп. ТЕМА, февруари 2005)

Повече по темата:
History Channel обяснява феноменът по YouTube

Мега-цунами ще залее Атлантическия бряг след удар от астероид на 16-ти Март, 2880 година

2005-02-05T05:33:00.000-08:00

Ако астероид се разбие в Земята, най-вероятно е да попадне някъде в Световния Океан, който покрива 70% от Земната повърхност. Мега-цунами, които ще се разпространят от епицентъра (както малките гънки, които се получават, когато хвърлим камък в езеро), ще наводнят гъсто населените крайбрежия на Атлантическия Океан.

Стивън Уорд, изследовател от Института по Геофизика и Планетарна Физика на “UCSC”, и Ерик Асфог, професор по науки за Земята, правят компютърна симулация на мега-цунами, предизвикани от астероид, който се очаква да се сблъска със Земята след векове. Резултатите показват как вълни, високи 120 м, заливат Атлантическия бряг на САЩ.

Според астрономите, на 16-ти Март 2880-та година астероид като огромна скала с диаметър 1км, наименуван 1950 DA, ще мине толкова близо до Земята, че е възможно да се разбие в Атлантичекия океан с 60 000 км в час. Възможността за челен удар е минимална, но има данни, че в историята на планетата подобни астероиди, дори по-големи, са удряли Земята и понякога е имало и бедствени последствия. Така нареченият К/Т удар в Мексиканския Залив, например, е бил достатъчно мощен за да изпари плиткото море и най-вероятно е приключил ерата на динозаврите, преди 65 милиона година.

“От гледна точка на геологията, подобни неща са се случвали многократно в миналото. Астероиди като 1950 DA вероятно са се сблъсквали с планетата около 600 пъти, преди времето на динозаврите” казва Уорд.

Проучванията на Уорд и Асфог са част от един общ опит за рационална оценка на възможността от астероидни удари. Асфог организира миналогодишните проучвания, спонсорирани от НАСА. За него малките шансове за сблъсък с астероида са от интерес, защото последствията могат да бъдат значителни. Освен това, законите на космическата механика позволяват на учените да предвидят сблъсъка ако успеят да установят точното местоположението на астероида.

“Също като да знаем кога ще изригне вулканът,” казва Асфог, “начинът да се справим с всяка природна заплаха е да обогатим знанията си. Така ще превърнем този човешки страх (който често е пресъздаван във филмите) в нещо, което можем да контролираме.”

Въпреки, че опасността от удар с 1950 DA е само 0,3%, това е единственият забелязан астероид за сега, който учените не могат напълно да отхвърлят като заплаха. В издание на седмичника “Science” екип от учени и изследователи от “Jet Propulsion Laboratory” на НАСА докладва за възможността от пресичане на траекториите на 1950 DA и Земята на 5-ти Април 2002-ра година.

“Заплахата е малка, но все пак ни предоставя добра база за анализиране и прогнозиране” казва Асфог.

За симулацията учените са предвидили точното разположение на Земята при евентуалния сблъсък. Епицентърът е установен на около 580 км от брега на САЩ. Ето и накратко резултатите, представени от Уорд:

60 000 мегатоновият отзвук от удара ще превърне астероида в пара. В океана ще се образува кухина 18 км широка, която ще стигне чак до дъното 5 км под повърхността. Възможно е дори и да бъде изровена част от дъното.

След това водата бързо ще запълни кухината, при което ще се образуват вълни във всички посоки. Ударът ше предизвика появата на мега-цунами с разнообразни размери. Най-голямата ще бъде с размерите на самата кухина. Тъй като вълните с ниска честота ще се разпространяват по-бързо, първоначалният импулс ще образува серии от вълни.

“По филмите обикновено показват една голяма вълна, но всъщност се оказва, че те са дузини. Първите са малки, но постепенно се увеличават и пристигат на интервали от 3-4 минути”, казва Уорд.

Вълните се разпространяват из целия Атлантически океан и Карибите. Вълните постепенно замират докато пътуват, така че бреговете, които са разположени близо до мястото на удара, ще бъдат заляти от най-големите цунами.

До два часа след удара вълни с височина до 120 м ще са достиганали Бостон и Ню Йорк, а до четири часа целият източен бряг ще бъде залят от вълни с височина до 60 м, казва Уорд. Ще отнеме осем часа на вълните за да достигнат Европа. Там те ще са с големина около 9 до 15 м (подобна на вълната в Индийския Океан).

Компютърните симулации не само дават на учените възможност да овладеят по-добре предстоящите събития, но и позволяват на изследователите да прилагат геоложки доказателства от минали години, казва Уорд. Геолозите са открили доказателства за предишни вълни, предизвикани от астероиди. Те съдят по континентални седиментни наноси и по разрушени седиментни слоеве на дъното на океана, които са свързани с кратери, метеоритни фрагменти и други свидетелства за минали сблъсъци.

Компютърната симулацията също така е позволила на Уорд да изчисли скоростта на вълните по самото дъно на океана – повече от 1 метър в секунда в продължение на няколко стотин км от епицентъра. Вълните цунами не са като вълните с които сме запознати, те генерират ударна вълна в пълния обем на океана. Уорд обяснява: “Също като буйна река, тези вълни ще разровят дъното, ще предизвикат ерозия на седиментите по склоновете на океанското корито. По този начин ще можем да установим къде и кога подобно явление се е случило в миналото.”

Той добавя, че вълните могат също да дестабилизират подводните склонове и да причинят повторни цунами. Уорд е направил компютърна симулация и на вълни, предизвикани от подводни свлачища. Резултатите показват, че едно свличане на нестабилна стена на вулкан, намиращ се на Канарските острови, може да предизвика мега-цунами насочена към източния бряг на САЩ.

В Тихия океан е създадена система, която предупреждава за наближаващи цунами. Това е един международен опит за прогнозиране на земетресения, които могат да предизвикат големи вълни. Уорд казва, че и “астероидните” вълни могат да бъдат включени в тази система.

“Вълните се разпространяват бързо, но и океанът е голям. При неочакван сблъсък с малък или средноголям астероид, ще има предупреждение поне няколко часа преди вълните да достигнат до брега. Ако установим големината на астероида можем много точно да определим размерите на вълните, предизвикани от него”.

Междувременно обаче, астронномите се справят все по-добре с предсказването на астероидните удари. Кампания, ръководена от НАСА, която засича големи астероиди, движещи се близо до Земята, е на път до постигането на целта си – да може да разпознава поне 90% от астероидите с диаметър по-голям от 1км (подобни на 1950 DA) до 2008-ма година.

“Докато не сме способни да засичаме големите астероиди, и да прогнозираме орбитите им, можем да бъдем поразени без предупреждение”,казва Асфог. “Благодарение на протичащата кампания до 2030-та година ще бъдем способни да предвидим 90% от ударите, които могат да предизвикат глобална катастрофа.”

Хаотични комети, които навлизат в Слънчевата система, не могат да бъдат засичани предварително. Също така и по-малки астероиди, които могат да причинят големи вълни, остават неразпознати.

“Това са рискове, с които може би ще трябва да свикнем,” казва Асфог.

Тим Стивънс, University of California Santa Cruz
Превод за ‘Синя Планета’, Ана Минчева